Мигрена

Migraine
Мигренната болка може да бъде напълно омаломощаваща.
Класификация и външни ресурси
МКБ-10	G43
МКБ-9	346
OMIM	157300
База данни DiseasesDB	8207 (Migraine) 31876 (Basilar) 4693 (ФХМ)
База данни MedlinePlus	000709
База данни eMedicine	neuro/218 neuro/517 emerg/230 neuro/529
Мед. рубрики MeSH	D008881
Migraine в Общомедия

Мигрената (от гръцки: ἡμικρανία, (хемикрания) – „болка в едната страна на главата“,^[1] от ἡμι- (хеми-) – „половина“ и κρανίον (кранион) – „череп“)^[2] е хронично нарушение, което се характеризира с повтарящи се умерени до силни главоболия, които често се свързват с редица симптоми на автономната нервна система.

Описание

Обикновено главоболието е едностранно (засяга едната половина на главата) и е пулсиращо по характер, като трае от 2 до 72 часа. Съпровождащите симптоми може да включват гадене, повръщане, фотофобия (повишена чувствителност към светлината), фонофобия (повишена чувствителност към звука) и болката обикновено се засилва при физическа активност.^[3] До една трета от хората с мигренни главоболия изпитват аура: краткотрайно визуално, сетивно, речево или моторно смущение, което сигнализира, че скоро ще настъпи главоболието.^[3]

Смята се, че причината за мигрените е смесица от фактори от околната среда и генетични фактори.^[4] Около две-трети от случаите се предават в семействата.^[5] Променливите нива на хормоните също може да играят роля: мигрената засяга малко повече момчета, отколкото момичета преди пубертета, но около два до три пъти повече жени, отколкото мъже.^[6][7] Предразположението към мигрена обикновено намалява по време на бременност.^[6] Не са познати точните механизми на мигрената. Смята се, обаче, че тя е невросъдово смущение.^[5] Основната теория е свързана с повишената раздразнимост на мозъчната кора и необичайния контрол на болката неврони в тригеминалното ядро на мозъчния ствол.^[8]

Препоръчваното първоначално лечение е с обикновени аналгетици, като например „ибупрофен“ и „ацетаминофен“ за главоболието, „антиеметик“ за гаденето и избягване на отключващите фактори. Могат да се използват специфични агенти като триптани или ерготамини при тези, при които аналгетиците не са ефективни. В световен мащаб, повече от 10% от населението бива засегнато от мигрена в даден момент от живота си.

Признаци и симптоми

Мигрената обикновено се проявява чрез самоограничаващо се, повтарящо се силно главоболие, свързано със симптоми на автономни симптоми.^[5][9] Около 15 – 30% от хората с мигрени преживяват мигрени с аура^[10][11] и тези, които имат мигрени с аура също често имат мигрени без аура.^[12] Силата на болката, продължителността на главоболието и честотата на пристъпите варират.^[5] Мигрената, която трае повече от 72 часа се определя като мигренен статус.^[13] Има четири възможни фази на мигрената, въпреки че не винаги се изпитват всички фази:^[3]

1. Продромалната, която се появява часове или дни преди главоболието.
2. Аура, която предхожда непосредствено главоболието.
3. Фазата на болка, която е позната също като фаза на главоболие.
4. Постдромалната – ефектите, изпитвани след края на мигренния пристъп.

Продромална фаза

Продромалните или предварителните симптоми се появяват при ~60% от хората с мигрена^[14][15] с начало от два часа до два дни преди началото на болката или на аурата^[16] Симптомите може да включват голямо разнообразие от явления^[17] включително: променливо настроение, раздразнителност, депресия или еуфория, умора, желание за дадена храна, сковани мускули (особено във врата), запек или диария и чувствителност към миризми или шум.^[14] Това може да се прояви и при хората с мигрена с аура или с мигрена без аура.^[18]

Фаза на аура

Аурата е преходно фокално неврологично явление, което се проявява преди или по време на главоболието.^[15] Те се появяват постепенно в продължение на известен брой минути и обикновено траят по-малко от 60 минути.^[19] Симптомите може да бъдат визуални, сензорни или моторни по характер и много хора изпитват повече от един от тях.^[20] Най-често срещаните са визуалните ефекти, които се проявяват в до 99% от случаите и изключително при повече от половината.^[20] Зрителните смущения често се състоят от сцинтилираща скотома (област на частична промяна на зрителното поле, което блещука).^[15] Те обикновено започват близо до центъра на зрението и после се разпростират до страните със зигзагообразни линии, които са описвани като приличащи на укрепления или стени на замък.^[20] Обикновено линиите са в черно и бяло, но някои хора виждат също и цветни линии.^[20] Някои хора загубват част от полето си на зрение, познато като хемианопсия, докато други изпитват замъгляване.^[20]

Сензорната аура е второто най-често явление при 30 – 40% от хората с аура.^[20] Често започва усещане за иглички в едната страна на ръката и се разпространява до областта на носа и устата от същата страна.^[20] Обикновено се появява изтръпване, след като премине щипането със загуба на позиционно усещане.^[20] Другите симптоми на фазата на аура може да включват: смущения на говора или езика, световъртеж, и по-рядко – моторни проблеми.^[20] Моторните симптоми сочат, че това е хемиплегична мигрена и слабостта често трае повече от час, за разлика от другите случаи на аура.^[20] Рядко се появява аура без последващо главоболие,^[20] позната като тиха мигрена.

Фаза на болка

В класическия случай, болката е едностранна, пулсираща и умерена до остра по сила.^[19] Обикновено тя се появява постепенно^[19] и се усилва при физическа активност.^[3] При повече от 40% от случаите, обаче, болката може да бъде двустранна и обикновено е свързана с болка във врата.^[21] Двустранната болка е особено честа при тези хора, които имат мигрени без аура.^[15] По-рядко може да се появи болка основно в задната или горната част на главата.^[15] Болката обикновено трае 4 до 72 часа при възрастните,^[19] обаче при малките деца често трае по-малко от 1 час.^[22] Честотата на поява е различна – от няколко пъти в целия живот, до няколко пъти седмично, средно обикновено е веднъж месечно.^[23][24]

Болката често се съпровожда от гадене, повръщане, чувствителност към светлината, чувствителност към звука, чувствителност към миризмите, умора и раздразнителност.^[15] При базиларната мигрена, мигрена с неврологични симптоми, свързани с мозъчния ствол или с неврологични симптоми от двете страни на тялото,^[25] обичайните реакции включват: чувство, че светът се върти, замаяност и объркване.^[15] Гаденето се проявява при почти 90% от хората, а повръщане се появява при около една трета.^[26] Много хора затова търсят тъмна и тиха стая.^[26] Други симптоми може да включват: замъглено зрение, запушен нос, диария, често уриниране, бледност или потене.^[27] Може да се появи подуване или чувствителност на скалпа, както и скованост на врата.^[27] Съответните симптоми са по-рядко срещани при старите хора.^[28]

Постдромална фаза

Ефектите от мигрената може да останат още няколко дни след като приключи основното главоболие; това се нарича мигренна постдромална фаза. Много хора съобщават за болезнено усещане в областта, където е била мигрената, а някои съобщават за нарушено мислене за няколко дни след като е минало главоболието. Пациентът може да се чувства уморен или „махмурлия“ и да има болка в главата, когнитивни затруднения, стомашно-чревни симптоми, промени в настроението и слабост.^[29] Според едно обобщение, „Някои хора се чувстват необичайно освежени и еуфорични след пристъп, а други забелязват депресия и физическо неразположение.“^[30]

Причини

Основната причина за мигрената не е известна,^[31] но се смята, че това заболяване се дължи на комплекс от генетични фактори и такива, свързани с околната среда.^[4] Предава се по наследство в приблизително две трети от случаите^[5] и рядко е причинено от моногенна наследствена болест.^[32] С нея са свързани множество психологически състояния, включително депресия, тревожност и биполярно разстройство,^[33] каквито са много биологични събития или отключващи фактори.

Генетика

Изследвания на близнаци показват 34 до 51% вероятност за генетична обремененост за развитие на мигренно главоболие.^[4] Тази генетична връзка е по-силна при мигрената с аура, отколкото при мигрената без аура.^[12] Множество специфични варианти на гени повишават риска в малка до умерена степен.^[34]

Моногенните наследствени болести, които водят до мигрена, са редки.^[34] Една от тях е известна като фамилна хемиплегична мигрена – тип мигрена с аура, която се наследява по автозомно-доминантен път.^[35][36] Смущенията са свързани с вариант на генно кодиране на протеини, свързани с преноса на йони.^[15] Друго генетично смущение, причиняващо мигрена е синдромът CADASIL или церебрална автозомно-доминантна артериопатия със субкортикални инфаркти и левкоенцефалопатия.^[15]

Отключващи фактори

Мигрената може да бъде предизвикана от отключващи фактори, като според някои те оказват влияние в малка част от случаите,^[5] а според други – в по-голямата част от случаите.^[37] Много неща са били окачествявани като отключващи фактори, но силата и значението на връзката между тях са неясни.^[37][38] Отключващият фактор може да се прояви до 24 часа преди появата на симптомите.^[5]

Физиологични аспекти

Често посочвани като отключващи фактори са стресът, гладът и умората (те в еднаква степен допринасят за тензионното главоболие).^[37] По-вероятно е мигрена да се появи около менструацията.^[39] Други хормонални влияния, като например менархе, употреба на орални контрацептиви, бременност, перименопауза и менопауза, също имат значение.^[40] Тези хормонални влияния изглежда оказват по-голямо влияние при мигрената без аура.^[41] Обикновено мигрена не се появява през втория и третия триместър на бременността или след настъпване на менопаузата.^[15]

Диетични аспекти

Проучванията на диетичните отключващи фактори са открили, че доказателствата се основават преди всичко на субективни оценки и не са достатъчно солидни, за да докажат или да отхвърлят никой конкретен отключващ фактор.^[42][43] Що се отнася до конкретни агенти, изглежда няма доказателства за влиянието на тирамина върху мигрената^[44] и докато мононатриевият глутамат често е смятан за диетичен отключващ фактор,^[45] няма убедителни доказателства за това.^[46]

Екологични аспекти

Потенциалните отключващи фактори във вътрешната и външната околна среда налагат извода, че цялостните доказателства са неубедителни, но въпреки това предлагат на хората с мигрена да вземат някои превантивни мерки във връзка с качеството на въздуха и осветлението на закрито.^[47] Макар някога да се смяташе, че мигрената се среща по-често при високоинтелигентните хора, изглежда това не е така.^[41]

Патофизиология

Анимация на разпространяваща се корова депресия

Смята се, че мигрената е нервно-съдово смущение,^[5] за което се знае, че започва в мозъка и след това се разпространява към кръвоносните съдове.^[48] Според някои изследователи невроналните механизми играят по-важна роля,^[49] докато други смятат, че кръвоносните съдове имат ключово значение.^[50] Трети смятат, че и двете са еднакво важни.^[51] Високите нива на невротрансмитера серотонин, известен и като 5-хидрокситриптамин се смята, че също са от значение.^[48]

Аура

Разпространяващата се корова депресия или разпространяващата се депресия на Аристидес Леао представлява изблици на невронална активност следвани от периоди на бездействие, които се наблюдават при хората с мигрена с аура.^[52] Има множество обяснения за тяхното появяване, включително активиране на N-метил-D-аспартатните рецептори, водещо до проникване на калций в клетките.^[52] След изблика на активност, притокът на кръв към мозъчната кора в засегнатата зона намалява за два до шест часа.^[52] Смята се, че когато деполяризацията преминава надолу към долната част на мозъка, нервите, които предават усещането за болка в главата и врата, се възбуждат.^[52]

Болка

Точният механизъм на болката в главата по време на мигрена не е известен.^[53] Има доказателства, че основна роля играят структурите на централната нервна система (като например продълговатия мозък и междинния мозък),^[54] докато други данни изтъкват периферната активация (като например чрез сетивните нерви, които заобикалят кръвоносните съдове в главата и врата).^[53] Сред потенциално „виновните“ съдове са дуралните артерии, пиалните артерии и извънчерепните артерии, като например тези на скалпа.^[53] Смята се, че значението на разширяването на кръвоносните съдове на извънчерепните артерии в частност е значително.^[55]

Диагноза

Диагностицирането на мигрената се основава на признаци и симптоми.^[5] От време на време се прави визуализационен тест, който да изключи други причини за главоболието.^[5] Смята се, че значителен брой от хората с такова състояние не са били диагностицирани.^[5]

Диагностицирането на мигрената без аура, съгласно Международното дружество по главоболие може да бъде направено въз основа на следните критерии – „критериите 5, 4, 3, 2, 1“:^[3]

• Пет или повече пристъпа – за мигрена с аура два пристъпа са достатъчни за диагноза.
• Четири часа до три дни продължителност.
• Две или повече от следните:
  • Едностранна (засягаща едната половина на главата);
  • Пулсираща;
  • „Умерена или голяма интензивност на болката“;
  • „Влошаване от или причиняваща избягване на обичайната физическа активност“.
• Едно или повече от следните:
  • Гадене и/или повръщане;
  • Чувствителност както на светлина (фотофобия), така и на звук (фонофобия).

Ако някой усеща две или повече от следните: фотофобия, гадене или неработоспособност/неспособност за учене за ден, диагнозата е по-правдоподобна.^[56] При хората с четири или пет от следните: пулсиращо главоболие с продължителност от 4 до 72 часа, болка от едната страна на главата, гадене или симптоми, които пречат на живота на човека, вероятността това да е мигрена е 92%.^[11] При хората с по-малко от три от тези симптоми, вероятността е 17%.^[11]

Класификация

 Основна статия: Основна класификация на главоболията и диагностициране на мигрената

Мигрените са били изчерпателно класифицирани най-напред през 1988 г.^[12] Международното дружество по главоболие обнови своята класификация на главоболията последно през 2004 г.^[3] Съгласно тази класификация, мигрените са преди всичко главоболия, съпроводени с тензионно и клъстерно главоболие и други.^[57]

Мигрените се разделят на седем подгрупи (някои от които имат свои подразделения):

• Мигрена без аура или обикновена мигрена – включва мигренни главоболия, които не са съпровождани от аура.
• Мигрена с аура или класическа мигрена – обикновено включва мигренни главоболия, съпровождани от аура. По-рядко може да се появи аура без главоболие или с немигренно главоболие. Други две разновидности са фамилната хемиплегична мигрена и спорадичната хемиплегична мигрена, при които човек има мигрена с аура и съпровождаща двигателна слабост. Ако близък роднина е имал същото заболяване, то се нарича „фамилно“; в противен случай се нарича „спорадично“. Друга разновидност е базиларната мигрена, при която главоболието и аурата са съпроводени от разстройство на речта, виене на свят, шум в ушите или много други, свързани с продълговатия мозък симптоми, но не и от двигателна слабост. Първоначално се е смятало, че този тип се е дължал на спазми на базиларната артерия – артерията, която кръвоснабдява продълговатия мозък.^[25]
• Детските периодични синдроми, които обикновено са предвестник на мигрена, включват циклично повръщане (редки интензивни периоди на повръщане), абдоминална мигрена (абдоминална болка, обикновено съпровождана с гадене) и доброкачествено пароксизмално вертиго в детска възраст (редки пристъпи на вертиго).
• Ретиналната мигрена включва мигренни главоболия, съпровождани от нарушения на зрението или дори временна слепота на едното око.
• Усложненията от мигрената включват необикновено продължителни или необикновено чести мигренни главоболия и/или аури или са свързани с припадъци или увреждания на мозъка.
• Вероятната мигрена включва състояния, които притежават някои характеристики на мигрената, но при които няма достатъчно доказателства за диагностицирането им със сигурност като мигрена (при наличието на едновременна свръхупотреба на медикаменти).
• Хроничната мигрена е усложнение на мигрената, което представлява главоболие, отговарящо на диагностичните критерии за мигренно главоболие и проявяващо се за по-дълги периоди от време, по-конкретно, по-дълги или равни на 15 дни месечно за повече от 3 месеца.^[58]

Коремна мигрена

Диагнозата на коремните мигрени е спорна.^[59] Някои данни сочат, че повтарящите се епизоди на коремна болка при липса на главоболие, могат да представляват вид мигрена^[59][60] или поне предшественик на мигрени.^[12] Тези епизоди на болка могат или не могат да доведат до предшестващ подобен на мигрената симптом и обикновено продължават от минути до часове.^[59] Те често се срещат при лица с лична или фамилна история на типични мигрени.^[59] Други синдроми, за които се смята, че са предшественици на мигрената, включват: синдром на циклично повръщане и доброкачествен пароксизмален световъртеж в детска възраст.^[12]

Диференциална диагноза

Други заболявания, които могат да предизвикат подобни на мигренно главоболие симптоми, включват: темпорален артериит, клъстерни главоболия, остра глаукома, менингит и субарахноидален кръвоизлив.^[11] Темпоралният артериит обикновено се среща при хора над 50-годишна възраст и предизвиква болезненост над слепоочието, клъстерното главоболие е придружено от едно-странно запушване на носа, сълзи и силна болка около очните ябълки, острата глаукома е свързана със зрителни проблеми, менингитът – с треска, а субарахноидалният кръвоизлив с много бързо начало.^[11] Главоболието, предизвикано от напрежение обикновено се проявява от двете страни, не е пулсиращо и е свързано с по-леки форми на дискомфорт.^[11]

Превенция

 Основна статия: Превенция на мигрените

Превантивното лечение на мигрени включва: лекарства, хранителни добавки, промени в начина на живот и оперативна намеса. Превенция се препоръчва при хора, страдащи от главоболие повече от два дни в седмицата, при лица, които не могат да понасят използваните за лечение на остри пристъпи лекарства или при индивиди, които страдат от трудно контролирани тежки пристъпи.^[11]

Целта е да се намали честотата, болезнеността и/или продължителността на мигрените и да се повиши ефективността на неуспешната терапия.^[61] Друга причина за превенцията е да се избегне главоболието, свързано с прекомерна употреба на лекарства. Това е често срещан проблем и може до доведе до хронично ежедневно главоболие.^[62][63]

Лечение

Лекарствата за превенция на мигрената се считат за ефективни, ако намаляват честотата или тежестта на мигренните пристъпи с най-малко 50%.^[64] Насоките са сравнително последователни при оценката на топирамат, дивалпроекс/натриев валпроат, пропранолол, и метапролол като за тях има най-много доказателства за употребата им като първа-линия терапия.^[65] Препоръките по отношение на ефективността обаче варират за габапентин.^[65] Тимолол е също ефективен за превенция на мигрената и за намаляване честотата и тежестта на мигренните пристъпи, докато фроватриптан е ефективен за превенция на менструалната мигрена.^[65] Амитриптилин и венлафаксин вероятно също са ефективни.^[66] За ботокса е известно, че е полезен за хора, страдащи от хронични мигрени, но не и за хора с епизодични мигрени.^[67]

Алтернативни лечения

Екстрактът от корен на Petasites hybridus (лопуш) е доказано ефективен за предотвратяването на мигрена.^[68]

Акупунктурата е ефективна за лечението на мигрени.^[69] Използването на „истинска“ акупунктура не е по-ефективно от използването на фалшива акупунктура, но както „истинската“, така и фалшивата акупунктура изглежда са по-ефективни от рутинните грижи, като са придружени с по-малко странични ефекти, отколкото профилактичното лечение с лекарства.^[70] Хиропрактичната манипулация, физиотерапията, масажът и релаксацията могат да бъдат толкова ефективни, колкото пропранолол или топирамат при превенция на мигренно главоболие; изследването обаче среща някои проблеми с методологията.^[71] Има някои ориентировъчни данни от полза за: магнезий, коензим Q(10), рибофлавин, витамин B(12)^[72] и Tanacetum-parthenium, макар че качеството трябва да се изследва по-добре, за да се потвърдят първоначалните резултати.^[73] От алтернативните лекарства за чобанка има най-много доказателства за нейната употреба.^[74]

Медицински изделия и оперативна намеса

Медицински устройства като биофидбек и невростимулатори имат някои предимства за превенция на мигрената, главно когато често използваните противомигренни лекарства са противопоказни или в случай на прекомерна употреба на лекарства. Биофидбек помага на хората да почувстват някои физиологични параметри, така че да могат да ги контролират и да се опитат да се отпуснат като това може да бъде ефективно за лечението на мигрената.^[75][76] Невростимулацията използва имплантируеми невростимулатори, подобни на пейсмейкъри за лечението на неподатливи хронични мигрени като при тежки случаи са постигнати окуражаващи резултати.^[77][78] Операцията при мигрена, включваща декомпресия на някои нерви около главата и шията, може да бъде възможност за избор при някои хора, които не се повлияват от медикаменти.^[79]

Овладяване

Има три основни аспекти на лечението: избягване на отключващия фактор (тригер), остър симптоматичен контрол и фармакологична превенция.^[5] Лекарствата са по-ефективни, ако се използват в началото на пристъпа.^[5] Честата употреба на медикаменти може да доведе до главоболие, свързано с прекомерна употреба на лекарства, при което главоболието става по-силно и по-често.^[3] Това може да настъпи при употребата на триптани, ерготамини и аналгетици, особено с наркотично вещество аналгетици.^[3]

Аналгетици

За хора с леки до умерени симптоми се препоръчва първоначално лечение с прости аналгетици като НСПВС (Нестероидни противовъзпалителни средства) или комбинацията от парацетамол, ацетилсалицилова киселина и кофеин.^[11] За редица НСПВС има доказателства в подкрепа на тяхната употреба. За ибупрофен е установено, че осигурява ефективно облекчение на болката при приблизително половината от хората.^[80] Диклофенак е доказано ефективен.^[81]

Ацетилсалициловата киселина може да облекчи умерена до тежка мигренна болка като ефективността ѝ е близка до тази на суматриптан.^[82] Кеторолак е достъпен в интравенозна форма.^[11] Парацетамол (известен още като ацетаминофен), приложен самостоятелно или в комбинация с метоклопрамид, е друго ефективно лечение с нисък риск от нежелани ефекти.^[83] По време на бременност ацетаминофен и метоклопрамид се считат за безопасни, тъй като представляват НСПВС до третия триместър.^[11]

Триптани

Триптани като суматриптан са ефективни при болка и гадене при до 75% от хората.^[5][84] Като първоначално лечение те се препоръчват при хора с умерена до силна болка или при хора с по-леки симптоми, които не се повлияват от лечение с прости аналгетици.^[11] Различните налични форми включват перорален прием, инжектиране, назален спрей, и разтварящи се в устата таблетки.^[5] Като цяло всички триптани изглеждат еднакво ефективни и имат подобни нежелани реакции. Отделните индивиди обаче могат да се повлияят по-добре от по-специфичните видове триптани.^[11] Повечето нежелани реакции са леки като например зачервяване; наблюдавани са и случаи на миокардна исхемия, които обаче са редки.^[5] Затова не се препоръчват при хора със сърдечно-съдови заболявания.^[11] Макар от историческа гледна точка да не са препоръчителни за хора с базиларни мигрени, няма конкретни доказателства в подкрепа на това предупреждение за съществуваща вреда от тяхната употреба при тази популация.^[25] Те не водят до пристрастяване, но могат да предизвикат главоболие, свързано с прекомерна употреба на лекарства, в случай че се използват за повече от десет дни в рамките на един месец.^[85]

Ерготамини

Ерготамин и дихидроерготамин са по-стари лекарства, които все още се предписват за мигрени, като последното е налично под формата на назален спрей или в инжекционна форма.^[5] Имат еднакво ефективно действие с триптаните,^[86] по-евтини са^[87] и получените нежелани реакции обикновено са леки.^[88] При най-тежките случаи като например мигренен статус, те изглежда представляват най-ефективния вариант на лечение.^[88]

Други

Други потенциални възможности са метоклопрамид интравенозно или лидокаин назално.^[11] Препоръчителното лечение за тези, които посещават спешно отделение е метоклопрамид.^[11] Еднократна доза от интравенозен дексаметазон, когато се добави към стандартното лечение на мигренен пристъп, е свързвана с 26% намаляване на повторението на главоболието през следващите 72 часа.^[89] Гръбначната манипулация за лечение на постоянна мигрена не е подкрепена с доказателства.^[90] Препоръчително е да не се използват опиати и барбитурати.^[11]

Прогноза

Дългосрочната прогноза при хора с мигрена е променлива.^[9] Повечето хора с мигрена имат периоди на загуба на производителност поради заболяването си,^[5] въпреки че обикновено състоянието е сравнително доброкачествено^[9] и не е свързано с повишен риск от смърт.^[91] Съществуват четири основни форми на болестта: симптомите могат да отшумят напълно, симптомите могат да продължат, но да намаляват постепенно с течение на времето, симптомите могат да продължат със същата честота и тежък характер, или атаките могат да станат по-лоши и по-чести.^[9]

Мигрената с аура определено е рисков фактор за исхемичен инсулт,^[92] удвояващ риска.^[93] Ако човек е млад, ако е жена, която използва хормонална контрацепция, както и пушенето, допълнително се увеличава този риск.^[92] Освен това изглежда съществува връзка с дисекция на маточната артерия.^[94] Мигрената без аура не се проявява като фактор.^[95] Отношението със сърдечните проблеми е неубедително с едно-единствено изследване в подкрепа на дадена връзка.^[92] Като цяло обаче мигрената изглежда не увеличава риска от смърт от инсулт или сърдечна болест.^[91] Превантивното лечение на мигрена при случаите на мигрена с аура може да предотврати свързаните инсулти.^[96]

Епидемиология

Disability-adjusted life year for migraines per 100 000 inhabitants in 2002

  няма данни

  <45

  45–65

  65–85

  85–105

  105–125

  125–145

  145–165

  165–185

  185–205

  205–225

  225–245

  >245

В световен мащаб мигрената засяга над 10% от хората.^[31] За година в Съединените щати около 6% от мъжете и 18% от жените получават мигрена, съответно с риск за живота са приблизително 18% и 43%.^[5] В Европа мигрената засяга 12 – 28% от хората в даден момент от живота им, като приблизително 6 – 15% от възрастните мъже и 14 – 35% от възрастните жени получават поне един пристъп годишно.^[7] Процентите на мигрена са малко по-ниски в Азия и Африка, отколкото в западните страни.^[41][97] Хроничната мигрена се появява приблизително при 1,4 – 2,2% от населението.^[98]

Честота на мигрената по възраст и пол

Тези цифри съществено се различават с възрастта: мигрената най-често започва между 15 и 24-годишна възраст и се проявява най-вече при хора на възраст от 35 до 45 години.^[5] При децата около 1,7% от 7-годишните и 3,9% от тези между 7 и 15 години имат мигрена, като заболяването се среща малко по-често при момчетата преди пубертета.^[99] През юношеството мигрената се среща по-често сред жените^[99] и това продължава през останалата част от живота, като двойно по-често се среща сред по-възрастните жени, отколкото при мъжете.^[100] При жените по-често се среща мигрена без аура, отколкото мигрена с аура, обаче при мъжете двата вида възникват с подобна честота.^[41]

По време на перименопаузата симптомите често се влошават, преди да намалее тежкият им характер.^[100] Макар и симптомите да отзвучават при около две трети от възрастните хора, при 3 до 10% продължават.^[28]

История

The Head Ache, George Cruikshank (1819)

Ранно описание, което съответства на мигрената, се съдържа в „Еберс папирус“, написан около 1200 г. пр.н.е. в Древен Египет.^[101] През 200 г. пр. Хр., писмени документи от медицинската школа на Хипократ описват визуалната аура, която може да предхожда главоболието и частичното успокоение, настъпващо в резултат на повръщане.^[102]

Череп с трепанация, от желязната епоха

Периметърът на дупката в черепа е със закръглени ръбове от врастването на нова костна тъкан, което показва, че лицето е оцеляло след операцията.

Едно описание на Аретей от Кападокия от 2 век разделя главоболията на три вида: cephalea (често, продължително и тежко главоболие), cephalalgia (рядко, не толкова сериозно главоболие) и heterocrania (главоболие, обхващащо половината глава).^[103] Гален на Пергамон използва термина hemicrania (половин глава), от който се предполага, че произлиза думата мигрена.^[103] Освен това той прави предложение, че болката възниква от менингите и кръвоносните съдове на главата.^[102] През 1887 г. един френски библиотекар – Луи Хиацинт Томас, за първи път разделя мигрената на двата използвани сега вида – мигрена с аура (migraine ophthalmique) и мигрена без аура (migraine vulgaire).^[102]

Трепанация – съзнателно пробиване на дупки в черепа се е практикувало още през 7000 г. пр. Хр.^[101] Въпреки че понякога хората оцеляват, мнозина биха умрели от процедурата поради инфекция.^[104] Вярвало се е, че действа чрез „изгонването на злите духове“.^[105] През 17 век Уилям Харви препоръчва трепанацията като средство за лечение на мигрена.^[106]

Въпреки че са направени много опити за лечение на мигрена, едва след 1868 г. е използвано вещество, което в крайна сметка се оказа ефективно.^[102] Това вещество е гъбата мораво рогче, от която през 1918 г. е изолиран ерготамин.^[107] Метисергид се разработва през 1959 г., а първият триптан (суматриптан) е разработен през 1988 г.^[107] През 20 век са открити и потвърдени ефективни превантивни мерки чрез по-добра идея на проучването.^[102]

Общество и култура

Мигрената е значителен източник както на медицински разходи, така и на загуба на производителност. Изчислено е, че тя е най-скъпото неврологично заболяване в Европейската общност, което струва повече от € 27 млрд. годишно.^[108] В Съединените щати преките разходи се оценяват на $ 17 млрд.^[109] Почти една десета от този разход се дължи на разноските за триптани.^[109] Непреките разходи са около $ 15 млрд., от които най-големият компонент е пропуснатата работа.^[109] При тези, които ходят на работа с мигрена, ефективността намалява приблизително с една трета.^[108] Освен това често се появяват отрицателни последици за семейството на лицето.^[108]

Проучвания

Установено е, че свързаните с гена за калцитонин пептиди (CGRPs) играят роля в патогенезата на болката, асоциирана с мигрена.^[11] CGRP рецепторни антагонисти, като например olcegepant и telcagepant са изследвани както „инвитро“, така и при клинични проучвания за лечението на мигрена.^[110] През 2011 г. Merck спира фаза III на клиничните изпитвания за изпитваното лекарство telcagepant.^[111] Транскраниална магнитна стимулация също е обещаваща.^[11]

Източници

1. ἡμικρανία // A Greek-English Lexicon. по Персей
2. Anderson, Kenneth, Anderson, Lois E., Glanze, Walter D. Mosby's Medical, Nursing, and Allied Health Dictionary. 4th. Mosby, 1994. ISBN 978-0-8151-6111-0. с. 998.
3. The International Classification of Headache Disorders: 2nd edition // Cephalalgia 24 (Suppl 1). 2004. DOI:10.1111/j.1468-2982.2004.00653.x. с. 9 – 160. as PDF Архив на оригинала от 2010-03-31 в Wayback Machine.
4. Piane, M и др. Genetics of migraine and pharmacogenomics: some considerations. // The journal of headache and pain 8 (6). 2007 Dec. с. 334 – 9.
5. Bartleson JD, Cutrer FM. Migraine update. Diagnosis and treatment // Minn Med 93 (5). Май 2010. с. 36 – 41.
6. Lay CL, Broner SW. Migraine in women // Neurologic Clinics 27 (2). Май 2009. DOI:10.1016/j.ncl.2009.01.002. с. 503 – 11.
7. Stovner LJ, Zwart JA, Hagen K, Terwindt GM, Pascual J. Epidemiology of headache in Europe // European Journal of Neurology 13 (4). Април 2006. DOI:10.1111/j.1468-1331.2006.01184.x. с. 333 – 45.
8. Dodick DW, Gargus JJ. Why migraines strike // Sci. Am. 299 (2). Август 2008. DOI:10.1038/scientificamerican0808-56. с. 56 – 63.
9. Bigal, ME и др. The prognosis of migraine. // Current opinion in neurology 21 (3). 2008 Jun. DOI:10.1097/WCO.0b013e328300c6f5. с. 301 – 8.
10. Gutman, Sharon A. Quick reference neuroscience for rehabilitation professionals: the essential neurologic principles underlying rehabilitation practice. 2nd. Thorofare, NJ, SLACK, 2008. ISBN 9781556428005. с. 231.
11. Gilmore, B и др. Treatment of acute migraine headache. // American family physician 83 (3). 1 февруари 2011. с. 271 – 80.
12. The Headaches, Pg 232 – 233
13. Olesen, Jes. The headaches. 3. ed. Philadelphia, Lippincott Williams & Wilkins, 2006. ISBN 9780781754002. с. 512.
14. Rae-Grant, [edited by] D. Joanne Lynn, Herbert B. Newton, Alexander D. The 5-minute neurology consult. Philadelphia, Lippincott Williams & Wilkins, 2004. ISBN 9780683307238. с. 26.
15. Aminoff, Roger P. Simon, David A. Greenberg, Michael J. Clinical neurology. 7th ed. New York, N.Y, Lange Medical Books/McGraw-Hill, 2009. ISBN 9780071664332. с. 85 – 88.
16. Buzzi, MG и др. Prodromes and the early phase of the migraine attack: therapeutic relevance. // Functional neurology 20 (4). 2005 Oct-Dec. с. 179 – 83.
17. Rossi, P и др. Prodromes and predictors of migraine attack. // Functional neurology 20 (4). 2005 Oct-Dec. с. 185 – 91.
18. Samuels, Allan H. Ropper, Martin A. Adams and Victor's principles of neurology. 9th ed. New York, McGraw-Hill Medical, 2009. ISBN 9780071499927. с. Chapter 10.
19. Tintinalli, Judith E. Emergency Medicine: A Comprehensive Study Guide (Emergency Medicine (Tintinalli)). New York, McGraw-Hill Companies, 2010. ISBN 0-07-148480-9. с. 1116 – 1117.
20. The Headaches Pg.407 – 419
21. Tepper, edited by Stewart J. Tepper, Deborah E. The Cleveland Clinic manual of headache therapy. New York, Springer. ISBN 9781461401780. с. 6.
22. Bigal, ME и др. Migraine in the pediatric population--evolving concepts. // Headache 50 (7). 2010 Jul. с. 1130 – 43.
23. Olesen, Jes. The headaches. 3. ed. Philadelphia, Lippincott Williams & Wilkins, 2006. ISBN 9780781754002. с. 238.
24. Dalessio, edited by Stephen D. Silberstein, Richard B. Lipton, Donald J. Wolff's headache and other head pain. 7th ed. Oxford, Oxford University Press, 2001. ISBN 9780195135183. с. 122.
25. Kaniecki, RG. Basilar-type migraine. // Current pain and headache reports 13 (3). 2009 Jun. с. 217 – 20.
26. Walton, edited by Robert P. Lisak ... [et al.]; foreword by John. International neurology: a clinical approach. Chichester, UK, Wiley-Blackwell, 2009. ISBN 9781405157384. с. 670.
27. contributors, edited by Joel S. Glaser; with 20. Neuro-ophthalmology. 3rd ed. Philadelphia, Lippincott Williams & Wilkins, 1999. ISBN 9780781717298. с. 555.
28. Malamut, edited by Joseph I. Sirven, Barbara L. Clinical neurology of the older adult. 2nd ed. Philadelphia, Wolters Kluwer Health/Lippincott Williams & Wilkins, 2008. ISBN 9780781769471. с. 197.
29. Kelman L. The postdrome of the acute migraine attack // Cephalalgia 26 (2). Февруари 2006. DOI:10.1111/j.1468-2982.2005.01026.x. с. 214 – 20.
30. Halpern, Audrey L.; Silberstein, Stephen D. Ch. 9: The Migraine Attack—A Clinical Description // Imitators of Epilepsy. 2nd. New York, Demos Medical, 2005. ISBN 1-888799-83-8. NBK7326.
31. Robbins MS, Lipton RB. The epidemiology of primary headache disorders // Semin Neurol 30 (2). Април 2010. DOI:10.1055/s-0030-1249220. с. 107 – 19.
32. Schürks, M. Genetics of migraine in the age of genome-wide association studies. // The journal of headache and pain 13 (1). 2012 Jan. DOI:10.1007/s10194-011-0399-0. с. 1 – 9.
33. The Headaches, Pg. 246 – 247
34. Schürks, M. Genetics of migraine in the age of genome-wide association studies. // The journal of headache and pain 13 (1). 2012 Jan. с. 1 – 9.
35. de Vries, B и др. Molecular genetics of migraine. // Human genetics 126 (1). 2009 Jul. с. 115 – 32.
36. Montagna, P. Migraine genetics. // Expert review of neurotherapeutics 8 (9). 2008 Sep. с. 1321 – 30.
37. Levy D, Strassman AM, Burstein R. A critical view on the role of migraine triggers in the genesis of migraine pain // Headache 49 (6). Юни 2009. DOI:10.1111/j.1526-4610.2009.01444.x. с. 953 – 7.
38. Martin PR. Behavioral management of migraine headache triggers: learning to cope with triggers // Curr Pain Headache Rep 14 (3). Юни 2010. DOI:10.1007/s11916-010-0112-z. с. 221 – 7.
39. MacGregor, EA. Prevention and treatment of menstrual migraine // Drugs 70 (14). 1 октомври 2010. DOI:10.2165/11538090-000000000-00000. с. 1799 – 818.
40. Lay, CL и др. Migraine in women // Neurologic Clinics 27 (2). 2009 May. DOI:10.1016/j.ncl.2009.01.002. с. 503 – 11.
41. The Headaches Pg. 238 – 240
42. Rockett, FC и др. Dietary aspects of migraine trigger factors. // Nutrition reviews 70 (6). 2012 Jun. с. 337 – 56.
43. Holzhammer J, Wöber C. [Alimentary trigger factors that provoke migraine and tension-type headache] // Schmerz 20 (2). Април 2006. DOI:10.1007/s00482-005-0390-2. S. 151 – 9. (на немски)
44. Jansen SC, van Dusseldorp M, Bottema KC, Dubois AE. Intolerance to dietary biogenic amines: a review // Annals of Allergy, Asthma & Immunology 91 (3). Септември 2003. DOI:10.1016/S1081-1206(10)63523-5. с. 233 – 40; quiz 241 – 2, 296. Архивиран от оригинала на 2007-02-26.
45. Sun-Edelstein C, Mauskop A. Foods and supplements in the management of migraine headaches // The Clinical Journal of Pain 25 (5). Юни 2009. DOI:10.1097/AJP.0b013e31819a6f65. с. 446 – 52.
46. Freeman M. Reconsidering the effects of monosodium glutamate: a literature review // J Am Acad Nurse Pract 18 (10). Октомври 2006. DOI:10.1111/j.1745-7599.2006.00160.x. с. 482 – 6.
47. Friedman DI, De ver Dye T. Migraine and the environment // Headache 49 (6). Юни 2009. DOI:10.1111/j.1526-4610.2009.01443.x. с. 941 – 52.
48. The Headaches Chp. 29, Pg. 276
49. Goadsby, PJ. The vascular theory of migraine--a great story wrecked by the facts. // Brain: a journal of neurology 132 (Pt 1). 2009 Jan. с. 6 – 7.
50. Brennan, KC и др. An update on the blood vessel in migraine. // Current opinion in neurology 23 (3). 2010 Jun. с. 266 – 74.
51. Dodick, DW. Examining the essence of migraine--is it the blood vessel or the brain? A debate. // Headache 48 (4). 2008 Apr. с. 661 – 7.
52. The Headaches, Chp. 28, pg 269 – 272
53. Olesen, J и др. Origin of pain in migraine: evidence for peripheral sensitiyation. // Lancet neurology 8 (7). 2009 Jul. с. 679 – 90.
54. Akerman, S и др. Diencephalic and brainstem mechanisms in migraine. // Nature reviews. Neuroscience 12 (10). 20 септември 2011. с. 570 – 84.
55. Shevel, E. The extracranial vascular theory of migraine--a great story confirmed by the facts. // Headache 51 (3). 2011 Mar. с. 409 – 17.
56. Cousins, G и др. Diagnostic accuracy of the ID Migraine: a systematic review and meta-analysis. // Headache 51 (7). 2011 Jul-Aug. DOI:10.1111/j.1526-4610.2011.01916.x. с. 1140 – 8.
57. Nappi, G. Introduction to the new International Classification of Headache Disorders. // The journal of headache and pain 6 (4). 2005 Sep. с. 203 – 4.
58. Negro, A и др. Chronic migraine: current concepts and ongoing treatments. // European review for medical and pharmacological sciences 15 (12). 2011 Dec. с. 1401 – 20.
59. Davidoff, Robert A. Migraine: manifestations, pathogenesis, and management. 2nd. Oxford [u.a.], Oxford Univ. Press, 2002. ISBN 9780195137057. с. 81.
60. Russell, G и др. Abdominal migraine: evidence for existence and treatment options // Paediatric drugs 4 (1). 2002. с. 1 – 8.
61. Modi S, Lowder DM. Medications for migraine prophylaxis // American Family Physician 73 (1). Януари 2006. с. 72 – 8.
62. Diener HC, Limmroth V. Medication-overuse headache: a worldwide problem // Lancet Neurology 3 (8). Август 2004. DOI:10.1016/S1474-4422(04)00824-5. с. 475 – 83.
63. Fritsche, Guenther и др. Medication overuse headaches – what is new? // Expert Opinion on Drug Safety 1 (4). 2002. DOI:10.1517/14740338.1.4.331. с. 331 – 8.
64. Kaniecki R, Lucas S. Treatment of primary headache: preventive treatment of migraine // Standards of care for headache diagnosis and treatment. Chicago, National Headache Foundation, 2004. с. 40 – 52.
65. Loder, E и др. The 2012 AHS/AAN guidelines for prevention of episodic migraine: a summary and comparison with other recent clinical practice guidelines. // Headache 52 (6). 2012 Jun. с. 930 – 45.
66. Silberstein, SD и др. Evidence-based guideline update: pharmacologic treatment for episodic migraine prevention in adults: report of the Quality Standards Subcommittee of the American Academy of Neurology and the American Headache Society. // Neurology 78 (17). 24 април 2012. с. 1337 – 45.
67. Jackson JL, Kuriyama A, Hayashino Y. Botulinum toxin A for prophylactic treatment of migraine and tension headaches in adults: a meta-analysis // JAMA 307 (16). Април 2012. DOI:10.1001/jama.2012.505. с. 1736 – 45.
68. Pringsheim T, Davenport W, Mackie G, et al. Canadian Headache Society guideline for migraine prophylaxis. Can J Neurol Sci. 2012 Mar;39(2 Suppl 2):S1-59. PMID 22683887
69. ((en)) Acupuncture for pain: an overview of Cochrane reviews
70. Linde, K и др. Acupuncture for migraine prophylaxis // Cochrane Database of Systematic Reviews (Online) (1). 2009. DOI:10.1002/14651858.CD001218.pub2. с. CD001218.
71. Chaibi, Aleksander и др. Manual therapies for migraine: A systematic review // The Journal of Headache and Pain 12 (2). 2011. DOI:10.1007/s10194-011-0296-6. с. 127 – 33.
72. Bianchi, A и др. Vitamins & Hormones Volume 69 // Vitamins and hormones 69. 2004. ISBN 978-0-12-709869-2. DOI:10.1016/S0083-6729(04)69011-X. с. 297 – 312.
73. Rios, Juanita и др. Evidence-Based Use of Botanicals, Minerals, and Vitamins in the Prophylactic Treatment of Migraines // Journal of the American Academy of Nurse Practitioners 16 (6). 2004. DOI:10.1111/j.1745-7599.2004.tb00447.x. с. 251 – 6.
74. Holland, S и др. Evidence-based guideline update: NSAIDs and other complementary treatments for episodic migraine prevention in adults: report of the Quality Standards Subcommittee of the American Academy of Neurology and the American Headache Society. // Neurology 78 (17). 24 април 2012. с. 1346 – 53.
75. Nestoriuc, Yvonne и др. Efficacy of biofeedback for migraine: A meta-analysis // Pain 128 (1 – 2). 2007. DOI:10.1016/j.pain.2006.09.007. с. 111 – 27.
76. Nestoriuc, Y и др. Biofeedback treatment for headache disorders: A comprehensive efficacy review // Applied psychophysiology and biofeedback 33 (3). 2008. DOI:10.1007/s10484-008-9060-3. с. 125 – 40.
77. Schoenen, J и др. Neurostimulation therapy in intractable headaches // Handbook of clinical neurology / edited by P.J. Vinken and G.W. Bruyn 97. 2010. ISBN 9780444521392. DOI:10.1016/S0072-9752(10)97037-1. с. 443 – 50.
78. Reed, KL и др. Combined occipital and supraorbital neurostimulation for the treatment of chronic migraine headaches: Initial experience // Cephalalgia 30 (3). 2010. DOI:10.1111/j.1468-2982.2009.01996.x. с. 260 – 71.
79. Kung, TA и др. Migraine surgery: a plastic surgery solution for refractory migraine headache // Plastic and reconstructive surgery 127 (1). 2011 Jan. DOI:10.1097/PRS.0b013e3181f95a01. с. 181 – 9.
80. Rabbie R, Derry S, Moore RA, McQuay HJ. Ibuprofen with or without an antiemetic for acute migraine headaches in adults // Cochrane Database Syst Rev 10 (10). 2010. DOI:10.1002/14651858.CD008039.pub2. с. CD008039.
81. Derry S, Rabbie R, Moore RA. Diclofenac with or without an antiemetic for acute migraine headaches in adults // Cochrane Database Syst Rev 2. 2012. DOI:10.1002/14651858.CD008783.pub2. с. CD008783.
82. Kirthi V, Derry S, Moore RA, McQuay HJ. Aspirin with or without an antiemetic for acute migraine headaches in adults // Cochrane Database Syst Rev 4 (4). 2010. DOI:10.1002/14651858.CD008041.pub2. с. CD008041.
83. Derry S, Moore RA, McQuay HJ. Paracetamol (acetaminophen) with or without an antiemetic for acute migraine headaches in adults // Cochrane Database Syst Rev 11 (11). 2010. DOI:10.1002/14651858.CD008040.pub2. с. CD008040.
84. Johnston MM, Rapoport AM. Triptans for the management of migraine // Drugs 70 (12). Август 2010. DOI:10.2165/11537990-000000000-00000. с. 1505 – 18.
85. Tepper Stewart J., S. J. и др. Breaking the cycle of medication overuse headache // Cleveland Clinic Journal of Medicine 77 (4). Април 2010. DOI:10.3949/ccjm.77a.09147. с. 236 – 42.
86. Kelley, NE и др. Rescue therapy for acute migraine, part 1: triptans, dihydroergotamine, and magnesium. // Headache 52 (1). 2012 Jan. DOI:10.1111/j.1526-4610.2011.02062.x. с. 114 – 28.
87. Olesen, Jes. The headaches. 3. ed. Philadelphia, Lippincott Williams & Wilkins, 2006. ISBN 9780781754002. с. 516.
88. Morren, JA и др. Where is dihydroergotamine mesylate in the changing landscape of migraine therapy? // Expert opinion on pharmacotherapy 11 (18). 2010 Dec. DOI:10.1517/14656566.2010.533839. с. 3085 – 93.
89. Colman I. Parenteral dexamethasone for acute severe migraine headache: meta-analysis of randomised controlled trials for preventing recurrence // BMJ 336 (7657). Юни 2008. DOI:10.1136/bmj.39566.806725.BE. с. 1359 – 61.
90. Posadzki, P и др. Spinal manipulations for the treatment of migraine: a systematic review of randomized clinical trials. // Cephalalgia: an international journal of headache 31 (8). 2011 Jun. DOI:10.1177/0333102411405226. с. 964 – 70.
91. Schürks, M и др. Migraine and mortality: a systematic review and meta-analysis. // Cephalalgia: an international journal of headache 31 (12). 2011 Sep. DOI:10.1177/0333102411415879. с. 1301 – 14.
92. Schürks, M и др. Migraine and cardiovascular disease: systematic review and meta-analysis. // BMJ (Clinical research ed.) 339. 27 октомври 2009. с. b3914.
93. Kurth, T и др. Migraine and stroke: a complex association with clinical implications. // Lancet neurology 11 (1). 2012 Jan. с. 92 – 100.
94. Rist, PM и др. Migraine, migraine aura, and cervical artery dissection: a systematic review and meta-analysis. // Cephalalgia: an international journal of headache 31 (8). 2011 Jun. DOI:10.1177/0333102411401634. с. 886 – 96.
95. Kurth, T. The association of migraine with ischemic stroke. // Current neurology and neuroscience reports 10 (2). 2010 Mar. DOI:10.1007/s11910-010-0098-2. с. 133 – 9.
96. Weinberger, J. Stroke and migraine. // Current cardiology reports 9 (1). 2007 Mar. с. 13 – 9.
97. Wang SJ. Epidemiology of migraine and other types of headache in Asia // Curr Neurol Neurosci Rep 3 (2). 2003. DOI:10.1007/s11910-003-0060-7. с. 104 – 8.
98. Natoli, JL и др. Global prevalence of chronic migraine: a systematic review. // Cephalalgia: an international journal of headache 30 (5). 2010 May. DOI:10.1111/j.1468-2982.2009.01941.x. с. 599 – 609.
99. Hershey, AD. Current approaches to the diagnosis and management of pediatric migraine. // Lancet neurology 9 (2). 2010 Feb. с. 190 – 204.
100. Nappi, RE и др. Hormonal management of migraine at menopause. // Menopause international 15 (2). 2009 Jun. с. 82 – 6.
101. Miller, Neil. Walsh and Hoyt's clinical neuro-ophthalmology. 6th ed. Philadelphia, Pa., Lippincott Williams & Wilkins, 2005. ISBN 9780781748117. с. 1275.
102. Borsook, David. The migraine brain: imaging, structure, and function. New York, Oxford University Press, 2012. ISBN 9780199754564. с. 3 – 11.
103. Waldman, [edited by] Steven D. Pain management. 2nd ed. Philadelphia, PA, Elsevier/Saunders, 2011. ISBN 9781437736038. с. 2122 – 2124.
104. Mays, eds. Margaret Cox, Simon. Human osteology: in archaeology and forensic science. Repr. Cambridge [etc.], Cambridge University Press, 2002. ISBN 9780521691468. с. 345.
105. Colen, Chaim. Neurosurgery. Colen Publishing, 2008. ISBN 9781935345039. с. 1.
106. Daniel, Britt Talley. Migraine. Bloomington, IN, AuthorHouse, 2010. ISBN 9781449069629. с. 101.
107. Tfelt-Hansen, PC и др. One hundred years of migraine research: major clinical and scientific observations from 1910 to 2010. // Headache 51 (5). 2011 May. с. 752 – 78.
108. Stovner, LJ и др. Impact of headache in Europe: a review for the Eurolight project. // The journal of headache and pain 9 (3). 2008 Jun. с. 139 – 46.
109. Mennini, FS и др. Improving care through health economics analyses: cost of illness and headache. // The journal of headache and pain 9 (4). 2008 Aug. с. 199 – 206.
110. Tepper SJ, Stillman MJ. Clinical and preclinical rationale for CGRP-receptor antagonists in the treatment of migraine // Headache 48 (8). Септември 2008. DOI:10.1111/j.1526-4610.2008.01214.x. с. 1259 – 68.
111. Merck & Co., Inc. SEC Annual Report, Fiscal Year Ending Dec 31, 2011 (PDF) // SEC, 28 февруари 2012. с. 65. Архивиран от оригинала на 2013-10-19. Посетен на 21 май 2012.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Migraine в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​