Биоко

Биоко Bioko
Биоко, изглед от камерунския град Лимбе.
Сателитна снимка на острова.
Местоположение	Гвинейски залив
Страна	Екваториална Гвинея
Адм. единица	Северна Биоко Южна Биоко
Акватория	Атлантически океан
Площ	2017 km²
Население	334 463 души (2015) 166 души/km²
Най-висока точка	Пико Басиле – 3012 m н.в.
Местоположение в Екваториална Гвинея 3.5, 8.7
Биоко в Общомедия

Биоко (на испански: Bioko) е остров в Гвинейския залив и принадлежи на Екваториална Гвинея. Старото, колониално име на острова (до юли 1973 г.) е Фернандо По, по време на диктатурата на Франсиско Масиас Нгуема е преименуван на негово име Масиас Нгуема Бийого, а след падане на диктатурата през 1979 г. приема сегашното си име – Биоко. Сред племето Буби той е известен като Отчо.

География

Площта острова е 2017 km². Дължината му от север-североизток е 70 km, а ширината – до 32 km. Бреговата му линия е слабо разчленена като в средата му от запад и изток има два залива – Сан Карлос и Консепсион. Той е от вулканичен произход и се състои от 3 слели се вулканични масива, с най-висок връх Пико Басиле – 3012 м. Това го прави сходен със съседните острови Сао Томе и Принсипи и също като тях лежи на Камерунска вулканична линия. Климатът е екваториален, влажен, с годишна сума на валежите до 2500 mm/m². Покрит е с планински вечнозелени екваториални гори.^[1]

В миналото Биоко е представлявал краят на полуостров, свързан с континента при днешен Камерун, но остава заобиколен от вода, когато морското равнище се покачва преди около 10 хил. години в края на последната ледникова епоха.^[2]

Население

Островът е с население от 334 463 жители към 2015 г., повечето от които принадлежат към племето Буби. Останалата част са Фернандино (негри, върнали се от Америка), испанци и преселници от съседните държави Камерун и Сао Томе и Принсипи.

История

Счита се, че племето Буби, населяващо острова, е произлязло от племената Банту, обитавали острова през първото хилядолетие преди новата ера. През 1472 г. португалския изследовател Фернандо По открива острова, търсейки пътя към Индия. Нарекъл го Формоза Флора – Красиво Цвете, но през 1494 г. островът приема името на откривателя си. За разлика от другите острови в района Биоко има коренно население – Буби, говорещи на собствен език от езиковата група на Банту.

През 1642 г. холандската компания Източна Индия основава своя база за търговия с роби без съгласието на португалците. Временно тя става главната им база в Гвинейския залив. Португалците се завръщат отново през 1648 г. и заменят холандската фирма със своя, утвърдила се вече на съседния остров Кориско. Паралелно с това започва и формирането на ново царство на племето Буби, което вследствие на тежкото поробване са принудени да изоставят крайбрежните райони и да се заселят към по-безопасните планински райони на острова.

През 1778 г. португалците преотстъпват острова, както и остров Аннобон и останалото крайбрежие на Гвинейския залив, подписвайки договора от Ел Пардо, като в замяна получават територии в Южна Америка. Испания изпраща експедиция до острова, водена от Конде де Аргелехос, която остава на острова 4 месеца. През 1778 г. Испания назначава губернатор на острова, който остава до 1780 г.

Местният цар Моломбо (1700 – 1760) е наследен от Лорите (1760 – 1810), Лопоа (1810 – 1842). От 1827 г. до 1843 г. Британия установява свои бази на острова в Порт Кларънс и Сан Карлос, борейки се с търговията с роби. През март 1843 г. Хуан Хосе Лерена изгонва британците от острова. Мадабита (1842 – 1860) и Сепоко (1860 – 1875) били местните управници. През този период на острова се заселват стотици негри, завърнали се от Куба, както и десетки испански учени и политици.

От 1923 г. до 1930 г. ООН разследва миграциите между Либерия и испанската колония Фернандо По. Въпреки че ООН концентрира вниманието си върху Либерия, все пак разкрива злоупотреба с условията на труд на острова. В края на 19 век икономиката се ориентира от производство на палмово масло, към какаовите плантации. Зависимостта от емигрантски труд и повишаване на конкуренцията от страна на европейците е резултат на икономическа криза в първите години на 20 век. Последиците от нея са задържане на продукцията, както и неплащане на работниците. Все пак разследването на ООН е с цел да опазят либерийския труд на Африканския континент, а не опит за облекчаване на неговите злоупотреби.

Островът е бил използван като база за полети по време на гражданската война в Нигерия.

Днес

Малабо е столица на Екваториална Гвинея и най-голям град на острова. Западно от столицата се произвежда природен газ за корабоплаване. На острова се простират обширни плантации с насаждения на маслена палма и какао, които дават 90% от произвежданото какао в Екваториална Гвинея. Има добре развита транспортна инфраструктура.

История на пощата

Първите марки са издадени през 1868 г. от испанските колониални власти в столицата Санта Изабел (Малабо).

Източници

1. ((ru)) «Болшая советская энциклопедия» – Масиас-Нгема-Бийого, т. 15, стр. 437^{[неработеща препратка]}
2. McNeil Jr, Donald G. Precursor to H.I.V. Was in Monkeys for Millenniums, Study Says // The New York Times. 16 септември 2010.

• Топографска карта М 1:500 000; лист A-32-А

Портал

Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка. Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.