Икономическа общност на западноафриканските държави

Икономическа общност на западноафриканските държави
Westafrikanische Wirtschaftsgemeinschaft
Държавите членки на ECOWAS
Държавите членки на ECOWAS
Информация
АкронимиECOWAS
Основана28 май 1975 г.
СедалищеАбуджа
Езицианглийски, френски, португалски
РъководителНана Акуфо-Аддо
Членове15 членове
Сайтwww.ecowas.int
Икономическа общност на западноафриканските държави в Общомедия

Икономическата общност на западноафриканските държави (на английски: The Economic Community of West African States, ECOWAS) е регионален съюз на държавите от Западна Африка. Щабквартирата се намира в Абуджа (Нигерия). Официалните езици са: френски, английски и португалски.

История

[редактиране | редактиране на кода]

Организацията е създадена на 28 май 1975 г., когато 16 държави от Западна Африка подписват Договора от Лагос. Целта е икономическа интеграция на държавите от региона. През 2004 г. министрите на отбраната от общността решават да създадат до 2010 г. боеспособен умиротворителен контингент, в който влизат 1500 военни в постоянна готовност и 5000 военни в основна миротворна бригада. ECOWAS състои от 15 страни (Бенин, Буркина Фасо, Гамбия, Гана, Гвинея, Гвинея-Бисау, Кот д'Ивоар, Кабо Верде, Либерия, Мали, Нигер, Нигерия, Сенегал, Сиера Леоне, Того). През 2000 г. съставът на Икономическата общност на западноафриканските държави напуска Мавритания.

Най-висок политически орган е ECOWAS. Който се състои от Конференция на главните държави и правителството на държави членки /напоследък се провеждат не по-малко от две годишно/.

Седалището на комисията на ECOWAS е в Абуджа (Нигерия). В състава на Комисията влизат десет представители на държавите членки на Общността.

В рамките на Общността функционират Парламента, Съдебната палата на ECOWAS, Икономическия и социалния Съвет, Инвестиционна банка на развитието.

Създадени са специализирани Комисии: по търговия, митници, имиграционна и финансова политика; индустрия, селско стопанство и природните ресурси; транспорта, телекомуникации и енергетика; по култура и социалното осигуряване.

Нигер, Мали и Буркина Фасо обявяват, че напускат организацията на 28 януари 2024 г., безпрецедентно събитие от създаването на ECOWAS, твърдейки по-специално липса на помощ от страна на организацията в лицето на тероризма и обвинявайки я, че е под контрола на влияние на чужди сили.

Държави членки

[редактиране | редактиране на кода]
Държави членки към 2006 година.
Държави членки
Напуснали

Секретари

[редактиране | редактиране на кода]

Президенти

[редактиране | редактиране на кода]

Основните цели и структура за развитие

[редактиране | редактиране на кода]
Структура

Най-висша власт на управление е Конференцията на държавите и правителствата. Също така ECOWAS има Парламент, Съдебна палата, ИкоБАНК, Икономически и социален съвет, комисия (по търговия, митническа политика и т.н.)

Цели
  • борба с бедността;
  • осигуряване на мир и сигурност в „горещите точки“ (Либерия, Гвинея-Бисау), борба с престъпността и незаконно разпространение на леко въоръжение, контрабанда и разоръжение. Създадена е Група по мониторинг.
Направено
  • създадена е транспортна и енергийна инфраструктура (строителство на железопътни линии, магистрали, газопровод);
  • мораториум на импорт, експорт и производство на леко въоръжение;
  • въведени са туристически чекове, които се приемат във всяка банка на Общността на стойност 5, 10, 20, 50 и 100.
В перспектива
  • създаване на федерация на западноафриканските държави;
  • въвеждане на един паспорт (едно гражданство);
  • въвеждане на единна валута „ико“;
  • стандартизиране на дипломи;
  • морска, наземна и риболовна инфраструктура (създаване на енергиен басейн).
Основни прегради към развитието
  • основна пречка – отсъствие на ефективна система за плащане;
  • несъгласувани митнически инструкции (които довеждат до контрабанда);
  • повечето изисквания на съюза са трудно достижими за повече-то държави;
  • няма стабилност в политиката;
  • граждански войни;

Дейност на ECOWAS

[редактиране | редактиране на кода]

Дейността ECOWAS – играе голяма роля в общоафриканските интеграционни процеси. В голяма перспектива се слага задачата на образованието и на негова база въвеждане на единни паспорти (вече е започнато издаването на такива паспорти на гражданите на държавите членки).

Осъществяват се редици съвместни програми, по либерализации на вътрешната търговия с въвеждане на единни тарифни ставки, развитие на селското стопанство, индустрията, междугранични транспотни и енергийни инфраструктури. Разработват се перспективни проекти за изграждане на нов железен път (от Лагос до Дакар по крайбрежието на Атлантиката, от Абиджан до Дакар чрез Бамако и от Уагадугу до Ниамей). Най-големия реализуем проект е – изграждането на транснационалната магистрала от Лагос (Нигерия) до Нуакшот (Мавритания). Работата се провежда при голяма финансова подкрепа на АфБР, ВБ, ЕС и редица западни държави. Започнато е строителството на газопровода Нигерия – Того – Бенин – Гана. Одобрена е програмата „Западноафриканския Power Pool“, която прдвижда изграждане на нови електроцентрали и далекопроводи. Утвърден е плана за създаване на авиокомпания ECOWAS – „ECOAIR“ Взето е решение за свързване на икономическата политика на ECOWAS с целите и задачите на програмата „Ново дружество за развитие на Африка“/НДРА/. Общността възнамерява да играе ключова роля в координирането и „придружаването“ на планираните проекти в рамките на НДРА за Западна Африка.

Постигнати са споразумения за вътрешно движение в Общността на работната сила, товари и услуги и въвеждане на единна валута на ECOWAS – „ико“. Започната е работа над Конвенция за стандартизиране на дипломи и сертификати за образование, разработва се единна младежка и полова политика, обща стратегия в борбата с бедността.

В същото време съществените разлики в нивата на развитието на новопостъпилите в Общността на държавите и осъществяването на имиграционни връзки в рамките ѝ се сблъскват с редица значителни затруднения. Освен това, държави членки на ECOWAS имат сходни стопански структури, ориентирани предимно към експорт на суровини. Капацитета на собствените си национални пазари на западноафриканските държави е ограничен, заради недоразвитата промишлена и транспортна индустрия.

В дейността на ECOWAS голямо внимание се обръща на проблемното обезпечение на света и сигурността в подрегионите. Не по-малко внимание е обърнато за нормализиране на ситуацията в „горещите точки“, предотвратяване на конфликти, борба с трансграничната престъпност и незаконно разпространение на малки и леки въоръжения (МЛВ). Общността взема под свой контрол конфликтите в Либерия, Сиера Леоне, Гвинея-Бисау, Кот д'Ивоар.

Създадената през 1990 г. мониторинг група на ECOWAS (ECOMOG) с течение на времето се е превърнала в постоянно действаща структура (традиционно се състои от нигерийски войници). EKOMOG се занимава с мониторинг на ситуациите в ECOWAS, примитивно разгръщане на силите, контрол за прекратяване на стрелби, разоръжаване и демобилизиране на бойците, постконфликтно строителство и провеждане на хуманитарни операции, спазване на санкции и ембарго, осъществяване на полицейски операции по контрабанда и организирана престъпност.

През 1999 г. беше приет Протокол за създаване на подрегионален Механизъм по предотвратяване, разрешаване и регулиране на конфликтите, с цел поддръжка на безопасност и мир. В съответствие с този протокол, създаден е Съвет по безопасност. След 2002 г. членовете на Съвета са Буркина Фасо, Гана, Гвинея, Либерия, Мали, Нигер, Нигерия, Сенегал, Сиера Леоне, Того. Постигнат е договор за формиране на Механизма на специалния Комитет по антитерористическа дейност.

От 1998 г. държавите на ECOWAS спазват първоначалния въведен за 3 години мораториум на експорт, импорт и производство на малки и леки въоръжения (МЛВ) в Западна Африка.

През юни 2006 г. в Абиджан беше подписана конвенция ECOWAS за производство и търговия на МЛВ. Обаче документът е ратифициран само от осем държави членки на ECOWAS (за да влезне в сила Конвенцията необходима е ратификация от 9-те държави членки). Държавите на Общността създадоха група ECOWAS по леко въоръжение, приета е 5-годишна програма. Но все пак, контрола на търговията на МЛВ остава неефективен. Също так създават групи миротворци в които ще влязат силите за постоянна готовност (СПГ). Подготовката им ще се провежда на основата на подготовката на войниците на ООН.

През 2007 г. Общността е реорганизирана. Изпълнителният секретариат е преобразуван в Комисия на ECOWAS, утвърдени са 7 длъжности отговарящи за администрацията и финансите, селското стопанство, околната среда и водните ресурси, хуманитарно развитие, инфраструктура, макроикономическа политика, мир и сигурност, търговия, митници и свободно придвижване на хората.

През 2009 г. Гвинея е отстранена от Общността поради незаконно властване на военните в държавата.

Основни външни партньори на ECOWAS са ПРООН, ВБ, ЕС, а също така Германия, Франция, САЩ, Канада и Япония.