Летище „Никола Тесла Белград“

Летище „Никола Тесла Белград“
Belgrade Nikola Tesla Airport Аеродром Никола Тесла Београд
IATA: BEG • ICAO: LYBE
Данни
Тип летище	гражданско
Собственик	Република Сърбия
Оператор	Vinci SA
Обслужва	Белград
Местоположение	Белград, Сърбия
Открито	28 април 1962 г.
Хъб на	Ер Сърбия Уиз Еър
Ръководител	Саша Влаисавлевич
Служители	1556 (2018)
Часова зона	CET (UTC+1)
• Лятно време	CEST (UTC+2)
Надм. височина	336 ft / 102 m
Уебсайт	beg.aero
Карта
BEG Местоположение в Белград 44.819444, 20.306944
Писти
Посока Дължина Повърхност ft m 12/30 11 155 3400 асфалтобетон
Статистика (2023)
Пътници общо	7 948 202 41.5%
Летище „Никола Тесла Белград“ в Общомедия

Летище „Никола Тесла Белград“ (на сръбски: Међународни аеродром Никола Тесла Београд) е най-голямото летище в Сърбия. Отваря врати през 1910 г. Разположено е на 12 км западно от центъра на сръбската столица. Летището разполага с два терминала. Реконструираният втори терминал отваря на 14 май 2006 г.

История

Интернационално летище Белград

Планирано е летището да бъде построено и да пресича река Сава, в община Нови Белград. Отворено е 25 март 1927 година под името Международно летище Белград. От следващата година (1928) започват полетите на местната компания Aeroput. Аеропортът е имал 4 писти, покрити с трева с дължина 1100 – 2900 м. Модерен терминал е построен през 1931 година, а 5 години по-късно е инсталирана и екипировка за кацане при метеорологични лоши условия. До Втората световна война летището е използвано от авиокомпании като Air France, Deutsche Luft Hansa, Imperial Airways, KLM. От април 1941 година немските окупационни сили използват летището. През 1944 година летището е разрушено.

Летището бива отново построено през 1944 година и е използвано от СССР и Югославия. Гражданската авиация и карго полетите се раждат през 1945 г. От 1948 година авиокомпании като JAT Yugoslav Airlines и JUSTA започват да изпълняват полети – вътрешни и международни. Същата година западноевропейските страни възстановяват полетите си до летището.

Ново летище

Следвоенният период налага изграждането на ново летище и това се превръща в икономически и социален приоритет. През 1947 година започват проучвания и през 1950 година летището е включено в устройствения градски план на Белград. Документът определя бъдещия авиотрафик и включването на летището в световната система. Местоположението на новото летище е на платото Сурчин, на 15 километра разстояние от центъра на града. Благодарение на оригиналността на вижданията на планировачите на летището са изпълнени 2 условия: местоположението благоприятства навигационните, метеорологичните, конструкционните, техническите и трафиковите изисквания; и има място за развитие на летището в дългосрочен план. Планът е летището да има 1 писта, 1 скоростна пътека за рулиране, успоредна на пистата и терминален комплекс. Строежът започва през април 1958 година и приключва на 28 април 1962 година. Построена е 3000 метрова писта, успоредно на нея – и скоростна пътека за рулиране и стоянки за самолетите. Площта на терминала е 8000 м².

1990 – 2011

Летището е в застой по време на Югославските войни. ООН налага санкции на страната, включително и забрана за пътуване със самолет. Летището отчита загуби, както и минимален пътникопоток. Междувременно летището се нуждае от поддръжка.

През 2001 година полетите са възстановени. Терминал 2 претърпява реконструкция. Изградена е нова система CAT IIIb, която позволява кацане по време на мъгли и бури.

През 2006 година летището е преименувано в сегашния си вид – "Международно летище Белград „Никола Тесла“".

През 2007 година е обявено, че терминалите ще бъдат свързани. Построена е нова контролна кула 3 години по-късно.

Терминали и дестинации

Летището разполага с два терминала и заема площ от около 33 000 км². Терминалите са разположени непосредствено един до друг, свързани чрез коридор, вторият терминал е по-голям. В първия има ресторанти и магазини. Аеропортът разполага с 27 изхода, 16 от които с ръкави. Бъдещите планове за летището са то да уголеми капацитета си до 10 милиона пътници годишно и допълнителна площ от 17 000 км².

Терминал 1

Терминал 1 е единственият терминал при отварянето на летището. От него са се изпълнявали вътрешни полети в бившата СФР Югославия. През 80-те години аеропортът претърпява цялостна реконструкция, следващата такава е през 2002 година. От 1 януари 2010 година терминалът обслужва само нискотарифни компании и чартърни полети.

Авиокомпания	Град – Летище
easyJet Switzerland	Женева
Transavia	Амстердам (от 4 април 2017)
Wizz air	Айндховен, Базел/Мюлхаус, Гьотеборг, Дортмунд, Карлсруе – Баден Баден, Ларнака, Лондон „Лутън“, Малмьо, Малта (от 21 май 2017), Мюхнен „Мемингем“, Нюрнберг (от 19 май 2017), Стокхолм, Париж „Бове“, Фридрихсхафен (от 19 май 2017), Хановер (от 20 май 2017)

Терминал 2

Терминал 2 е отворен през 1979 година. Той е реконструиран 2 пъти и отворен отново през 2006 година. Капацитетът му е 5 милиона пътници. Има 33 чек-ин гишета, офиси на авиопревозвачите, трансферни гишета.

Авиокомпания	Град – Летище
Aegan Airlines	Атина
Aeroflot	Москва „Шереметиево“
Air Serbia	Абу Даби, Амстердам, Атина, Баня Лука, Бейрут, Берлин „Тегел“, Брюксел, Букурещ „Отопени“, Виена, Дюселдорф, Загреб, Истанбул „Ататюрк“, Киев, Копенхаген, Ларнака, Лондон „Хийтроу“, Любляна, Милано „Малпенса“, Москва „Шереметиево“, Ню Йорк, Париж „Шарл дьо Гол“, Подгорица, Прага, Рим „Фиумичино“, Санкт Петербург, Сараево, Скопие, Солун, София, Стокхолм, Тел Авив, Тиват, Тирана, Франкфурт, Хамбург, Цюрих, Щутгарт
Alitalia	Рим „Фиумичино“
Austrian Airlines	Виена
Etihad Airways	Абу Даби
FlyDubai	Дубай „Интърнешънъл“
LOT	Варшава
Lufthansa	Мюнхен, Франкфурт
Norwegian Air Shuttle	Осло, Стокхолм-Арланда
Qatar Airways	Доха
Swiss International Air Lines	Цюрих
TAROM	Букурещ „Отопени“
Turkish Airlines	Истанбул „Ататюрк“

Статистики

Трафик

Развитие на трафика през годините'^[1]

Година	Пътници	Промяна	Карго (т)	Промяна	Самолетодвижение	Промяна
2002	1 621 798		6827		28 872
2003	1 849 148	14%	6532	4%	32 484	13%
2004	2 045 282	11%	8946	37%	36 416	12%
2005	2 032 357	1%	7728	14%	37 614	3%
2006	2 222 445	9%	8200	6%	42 360	13%
2007	2 512 890	13%	7926	3%	43 448	3%
2008	2 650 048	5%	8129	3%	44 454	2%
2009	2 384 077	10%	6690	18%	40 664	8%
2010	2 698 730	13%	7427	11%	44 160	9%
2011	3 124 633	16%	8025	8%	44 923	2%
2012	3 363 919	8%	7253	10%	44 990	0%
2013	3 543 194	5%	7679	6%	46 828	4%
2014	4 638 577	31%	10 222	33%	58 695	25%
2015	4 776 110	3%	13 091	28%	58 513	0%
2016 (1.1 – 31.10.)	4 249 497	2%	11 630	15%	50 327	0%

Най-натоварени маршрути

Списък с 5-те най-натоварени маршрути:^[2]

Град	Летище (а)	Излитания на седмица (лято 2016)	Авиолинии
Тиват	Тиват	50	Air Serbia, Montenegro Airlines
Подгорица	Подгорица	35	Air Serbia, Montenegro Airlines
Виена	Виена	33	Air Serbia, Austrian Airlines
Москва	Москва „Шереметиево“	28	Aeroflot, Air Serbia
Истанбул	Истанбул „Ататюрк“, „Сабиха Гьокчен“	25	Air Serbia, Pegasus Airlines, Turkish Airlines

Източници

1. Traffic Figures Archive // Nikola Tesla Airport Official Website. Архивиран от оригинала на 2016-03-14. Посетен на 5 май 2016.
2. Airport Nikola Tesla Seasonal Timetable, архив на оригинала от 15 септември 2018, https://web.archive.org/web/20180915155142/http://www.beg.aero/en/strana/7731/timetable, посетен на 22 ноември 2016 

Външни препратки

• Официален уебсайт на Летище Никола Тесла БалградАрхив на оригинала от 2017-07-06 в Wayback Machine.