Организация за ислямско сътрудничество

Организация за ислямско сътрудничество
منظمة التعاون الإسلامي
Членки на ОИК
Членки на ОИК
Информация
АкронимиОИС, ОИК
Типмеждународна организация
МотоЗа защита на интересите и осигуряване на напредъка и благосъстоянието на мюсюлманите
Основана25 септември 1969
Положениедействаща организация
СедалищеДжида, Саудитска Арабия
Езициарабски, английски, френски
РъководителХисеин Брахим Таха
Членове
57 държави членки
Сайтwww.oic-oci.org
Организация за ислямско сътрудничество в Общомедия

Организацията за ислямско сътрудничество (съкратено ОИС) е международна организация на ислямските държави. Създадена е като Организация „Ислямска конференция“ (съкратено ОИК); преименувана е през 2011 г.

В нея членуват 57 държави от Близкия изток, Африка, Централна Азия, Кавказието, Балканите, Югоизточна Азия, Южна Азия и Южна Америка. Официалните езици на организацията са: арабски, английски и френски. Членството на Турция в Организацията за ислямско сътрудничество временно е спряно

Цели

[редактиране | редактиране на кода]

Организацията е основана на принципите на солидарност и взаимопомощ на страните членки и пази светите за исляма места. В конфликта между Израел и Палестина организацията застава на страната на палестинците.

История

[редактиране | редактиране на кода]

Организацията е основана на конференция от държавните глави на мюсюлманските държави в Рабат (Мароко) през 1969 г. Целта е да подкрепя ислямската солидарност в социалната, икономическата и политическата сфера в борбата против колониализма, неоколониализма и расизма, както и да подкрепя Организацията за освобождение на Палестина.

Със статут на наблюдатели са: Босна и Херцеговина, Русия и Централноафриканската република, а също така и Националноосвободителният фронт на Филипините Моро, както и редица международни организации – Организацията на обединените нации, Движение на необвързаните страни и др. Централата на организацията се намира в гр. Джида (Саудитска Арабия).

Генерални секретари на ОИК

[редактиране | редактиране на кода]
  1. Тунку Абдул Рахман (Малайзия): (1971 – 1973)
  2. Хасан ал Тухами (Египет): (1974 – 1975)
  3. Д-р Амаду Карим Гайе (Сенегал): (1975 – 1979)
  4. Хабиб Чати (Тунис): (1979 – 1984)
  5. Сайед Шарифудин Пирзада (Пакистан): (1985 – 1988)
  6. Д-р Хамид Алгабид (Нигер): (1989 – 1996)
  7. Д-р Азедин Лараки (Мароко): (1997 – 2000)
  8. Д-р Абделуахед Белкезиз (Мароко): (2001 – 2004)
  9. Д-р Екмеледин Ихсаноглу (Турция): (2005 – )

Държави членки

[редактиране | редактиране на кода]
Членки на ОИК

В Организацията за ислямско сътрудничество членуват 57 държави членки, 56 от които са класифицирани от Обединените нации като суверенни държави. Някои, особено в Западна Африка са с голямо население, изповядващо Исляма, но не непременно с мюсюлманско мнозинство. Някои държави със значително мюсюлманско население, като Русия и Тайланд, заседават като страни – наблюдатели, докато други като Индия или Етиопия не са членове.

Колективното население на държавите членки на ОИС е повече от 1,8 милиарда през 2018 година.

Наблюдатели:

Конференции

[редактиране | редактиране на кода]
Номер Дата Място Град
1-ва 22 септември – 25 септември 1969 Мароко Рабат
2-a 22 февруари – 24 февруари 1974 Пакистан Лахор
3-та 25 януари – 29 януари 1981 Саудитска Арабия Мека и Таиф
4-та 16 януари – 19 януари 1984 Мароко Казабланка
5-а 26 януари – 29 януари 1987 Кувейт Кувейт
6-а 9 декември – 11 декември 1991 Сенегал Дакар
7-а 13 декември – 15 декември 1994 Мароко Казабланка
1-ва Извънредна 23 март 1997 Пакистан Исламабад
8-а 9 декември – 11 декември 1997 Иран Техеран
9-а 12 ноември – 13 ноември 2000 Катар Доха
2-ра Извънредна 5 март 2003 Катар Доха
10-а 16 октомври – 17 октомври 2003 Малайзия Путраджая
3-та Извънредна 7 декември – 8 декември 2005 Саудитска Арабия Мека
11-а 13 март – 14 март 2008 Сенегал Дакар

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]