Ферхан Шенсой Ferhan Şensoy | |
Роден | Osman Ferhan Şensoy 26 февруари 1951 г. |
---|---|
Починал | |
Националност | Турция |
Активност | 1971 - 2021 |
Брачен партньор | Деря Байкал (1988 – 2004) |
Деца | Ферхан Шенсой и Деря Шенсой |
Уебсайт | www.ortaoyuncular.com |
Ферхан Шенсой в Общомедия |
Ферхан Шенсой (роден на 26 февруари 1951 в Чаршамба, Самсун) е турски театрален, филмов и телевизионен актьор, в същото време е писател и сценарист на постановки, филми и телевизионни сериали. Създател е на трупа Ortaoyuncular.
Най-известен е със своето стенъп шоу „Ferhangi Şeyler“.
Подпомагал е турския театър, като винаги е отделял средства от своите приходи.
Роден е в Чаршамба, Самсун през 1951 година. Майка му Мюжгян Шенсой е била начална учителка, докато баща му Юсуф Шенсой е бил търговец и кмет на Община Чаршамба.
Първите му разкази и стихотворения са публикувани през 1969 година в литературни списания и през 1970 година в Devekuşu Kabare са изиграни неговите скечове.
Известно време е учил в Гимназия Галатасарай в Истанбул, след което е завършил гимназия в Чаршамба през 1970.
През 1971 излиза на професионална сцена в Grup Oyuncuları. Между 1972 – 1975 продължава своето театрално образование във Франция и Канада, като работи с имена като Jerome Savary и Andre-Louis Perinetti. В Монреал получава награда за най-добър чужд сценарист през 1975 с постановката си „Ce Fou De Gogol“. Пак в Монреал участва в мюзикъла „Harem Qui Rit“, в който работи и като режисьор. Същата година се връща в Турция.
След завръщането си в Турция започва да работи с „Ali Poyrazoğlu Tiyatrosu“, същата година стартира и писането на телевизионни скечове и за първи път се появява на телевизионния екран с един от своите скечове.
През 1976 година работи в „Nisa Serezli – Tolga Aşkıner Tiyatrosu“, като продължава да пише скечове за Турската национална телевизия.
През 1978 година издава първата си книга Kazancı Yokuşu и през същата година за първи път играе роля във филм „Kızını Dövmeyen Dizini Döver“ (режисьор Temel Gürsu). Същата година заедно с Мете Инселел създава „Anyamanya Kumpanya Tiyatrosu“, където играе в собствената си постановка „İdi Amin Avantadan Lavanta“.
Същата 1978 година, сериалът „Bizim Sınıf“, на който е сценарист, е забранен в националната телевизия поради това, че унизява работата на учителите. След това същата история бива адаптирана за театър от Али Пойразоглу. Сериалът „Evdekiler ve Giyim Kuşam Dünyası“, в който има малка роля, също е спрян от телевизионния екран. След това Ферхан Шенсой започва да работи в театъра на Айфер Ферай.
През 1979 има роля в сериала „Sizin Dershane“, на който също е сценарист, а в театъра на Айфер Ферай играе в „Hayrola Karyola“, където още е сценарист и музикант. Написва сценарий и за „Dedikodu Şov“, в който играят Адиле Нашит, Перран Кутман, Пакизе Суда и Севда Караджа. В същия театър участва с роля в „Kukla ve Kuklacı“, сценарист Арда Ускан и музика Фуат Гюнер.
През 1980 създава свой театър с име „Ortaoyuncular“. На 14 март 1980 за първи път отварят завеси и до днес са изиграли повече от 50 постановки. Към състава на трупата създава и „Nöbetçi Tiyatro“ за да обучава нови театрални актьори.
Получава награда „Avni Dilligil Jüri Özel Ödülü ve Dergi-13“ за най-успешна постановка със „Şahları Da Vururlar“, където е сценарист, а за музиката му помага Фуат Гюнер.
През 1981 година написва Parasız „Yaşamak Pahalı“ и „Kahraman Bakkal Süpermarkete Karşı“. Втората постановка е с музика композирана от Фуат Гюнер и Йозкан Угур и там му партнира Зелиха Берксой. Докато все още на сцената се играе „Şahları Da Vururlar“, той я издава и като книга.
За да отпразнува 30-ата годишнина на "Küçük Sahne" поканва Мюджап Офлуглу в „Ortaoyuncular“ и играе в „Eski Moda Komedya“. Режисирана от Офлуоглу постановка носи на Шенсой награда на „Tiyatro-81“ за Най-добър актьор.
През 1982 издава книгата „Afitap'ın Kocası İstanbul“ и заедно с младежката си трупа „Nöbetçi Tiyatro“ започват да работят върху адаптация на Големия Ромул, която излиза със заглавие „En Büyük Romülüs Başka Büyük Yok“. Освен това режисира своята постановка „Kiralık Oyun“, композира музиката ѝ и участва с роля.
През 1983 служи в армията в Чорлу, Улаш. Написва „Anna'nın Yedi Ana Günahı“, вдъхновен от седем стихотворения на Бертолт Брехт и го режисира. Освен това написва и режисира и „Fırıncı Şükrü“, „Deli Vahap“ и „Nuri veÖtekiler“.
През 1984 заедно с младежката си трупа „Nöbetçi Tiyatro“ представят „Afitap'ın Kocası İstanbul“. След това написва „İstanbul'u Satıyorum“. След като приключва военната си служба започва да излиза отново на сцена с „Şahları Da Vururlar“. Същата година написва сценарий за телевизионен сериал „Köşedönücü“ и също има роля в него. Отново започва да излиза на сцена със Hayrola Karyola, като този път му партнира Нурхан Дамджъоглу.
През 1985, пренаписва и режисира „Осите“ на Аристофан. В същото време написва сценарий за филма „Köşedönücü“, като в същото време го режисира и играе в него. След това заедно с младежката си трупа „Nöbetçi Tiyatro“ представят „Çehov'lardan Bir Demet“, като адаптация на Антон Чехов.
След като през 1986 година издава книгата си „Gündeste“, написва сценарий на постановката „İçinden Tramvay Geçen Şarkı“, който е вдъхновен от скечовете и живота на Карл Валентин. В постановката участват Хюмейра и Grup Gündoğarken. Същата година написва и участва в сериала „Şey Bey“ и пренаписва постановката си „Parasız Yaşamak Pahalı“ като сценарий за филм и го режисира. Същата година написва и режисира филма „Bir Bilen“ и издава книгата си „Ayna Merdiven“
През 1986 година написва и режисира мюзикъла „Muzır Müzikal“, който получава различни реакции от обществото. След като мюзикъла е представен 77-и път, театърът е изгорял по подозрителен начин. Шенсой е бил съден заради тази постановка и е лежал в затвора 21 дни.
След това Шенсой започва да излиза на сцената с единичното стендъп шоу „Ferhangi Şeyler“ и написва сценарий за телевизионния сериал „Varsayalım İsmail“ и го режисира.
През 1988 година пренаписва постановка „İstanbul'u Satıyorum“ и постановката му носи наградите „Ulvi Uraz Ödülü“ и „Sanat Kurumu Ödülü“. В него участват актьорите Мюнир Йозкул и Ерол Гюнайдън. Същата година публикува и книгата си „Düşbükü“.
Режисира постановката „Keşanlı Ali Destanı“ на Халдун Танер. Превежда „Don Juan ile Madonna“ на Anca Visdei от френски език. Режисира постановката, в която играе Деря Байкал, с която по-късно се жени и има две момичета с имена Мюжгян Ферхан (1989) и Нериман Деря (1990).
През 1988 написва и „Soyut Padişah“ и през 1989 година го режисира и играе в него. В същото време продължава с „İstanbul'u Satıyorum“ и „Ferhangi Şeyler“. Получава наградите Avni Dilligil Ödülü, İsmail Dümbüllü Ödülü, Nasrettin Hoca Mizah Ödülü, Kültür Bakanlığı Jüri Özel Ödülü, и Hey Girl Dergisi Yılın Oskarları.
През 1989 година реставрира историческата гласова оперета и я отваря с име „Ses 1885“. Ortaoyuncular преместват свояте постановка „Soyut Padişah“. Същата година получава роля във филма „Büyük Yalnızlık“, където му партнира Сезен Аксу и е режисиран от Явуз Йозкан.
През 1990 година написва „Yorgun Matador“, вдъхновен от живота и произведенията на Pierre Henri Cami.
През 1991 режисира и играе в „Aşkımızın Gemisi Fındık Kabuğu“, написан от сценарист аматьор на име Джихан Йоксюз. Същата година „İstanbul'u Satıyorum“ е преведена на английски от Томрис Уяр.
Същата година написва сценарий за „Güle Güle Godot“ и пренаписва „Varsayalım İsmail“ за Show TV. Публикува поредната си книга „Kahraman Bakkal Süpermarkete Karşı“.
През 1992 година публикува книгата „İngilizce Bilmeden Hepinizi I Love You“. Същата година пише, режисира и играе в „Köhne Bizans Operası“, като за музиката му помага Фикрет Къзълок. „Ferhangi Şeyler“ е представяна на публика в Сидни и Мелбърн.
През 1993 пренаписва „Parasız Yaşamak Pahalı“ и композира музиката му с Алпер Марал. Пренаписва „Şu Gogol Delisi“ на турски.
Публикува две книги – „Güle Güle Godot“ и „Denememeler“. А „Kahraman Bakkal Süpermarkete Karşı“ е представена в Ню Йорк от една аматьорска трупа.
През този период Ферхан Шенсой води и телевизионно предаване по ATV с име „Kaybet-Kazan“.
През 1994 наема кораб и го превръща в театър, който нарича „İçinden Dalga Geçen Tiyatro“, като за този театър пише и режисира „Seyircili Seyir Defteri“. С този проект получава наградата İsmail Dümbüllü Ödülü.
В този период работи в телевизионен проект „Bağımsız Federe Ferhan Şensoy Televizyonu“. Постановките му се превеждат на френски и се играят във Франция, Югославия, Холандия и други.
През 1995 година започва вечерно шоу, което се излучва на живо по Flash TV с име „Akşam Traşı“. В същото време написва, режисира и играе в „Üç Kurşunluk Opera“. Подготвя също и самостоятелна постановка на име „Felek Bir Gün Salakken“, като прави премиера в родния си град Чаршамба.
Пише сценарий за Kanal D на сериала „Boşgezen ve Kalfası“ и същата година трупата му Ortaoyuncular получава награда за Най-добра трупа.
През 1996 Шенсой играе „Ferhangi Şeyler“ в Щутгарт, Дуйсбург, Бохум, Берлин, Вупертал, Кьолн, Нюрнберг, Мюнхен, Франкфурт, Хамбург, Амстердам и Цюрих.
Написва филмов сценарий на „Kaplama Alanı Dışında“ и публикува книгата си „Oteller Kitabı“.
След това започва да пише статии във вестник Джумхуриет. През това време „Güle Güle Godot“ се превежда на руски от Хуроман Неврузова.
През 1997 представя в Лондон „Aptallara Güzel Gelen Televizyon Dizileri“ и след това прави подбор на произведенията на Халдун Танер в „Haldun Taner Kabare“, режисиран от жена му Деря Байкал.
През 1998 година публикува книгата си „Falınızda Rönesans Var“.
През 1999 написва „Şu An Mutfaktayım“ за съпругата си Деря Байкал. Започва ново телевизионно предаване в Cine 5 с име „Ferhan Şensoy T.V.“. Същата година подготвя адаптация на Стивън Беркоф "Dolu Düşün Boş Konuş".
През 2000 адаптира „Вишнева градина“ на Антон Чехов.
През 2001 е дебютя на дъщерите му Нериман Деря Шенсой и Мюжгян Ферхан Шенсой с постановката „Sahibinden Satılık Birinci El Ortaoyunu“, написана и режисирана от Ферхан Шенсой.
Същата година печели награда „Terakki Vakfı Onur Ödülü“ с биографичната си книга „Kalemimin Sapını Gülle Donattım“, и в постановката писана от него „Kökü Bitti Zıkkım Zulada“, също работи върху декора и костюмите.
През 2002 работи върху постановката „Kahraman Osman“ и публикува книгата си „Rum Memet“. Ноември месец пише „Biri Bizi Dikizliyor“.
Книгата „İngilizce Bilmeden Hepiniz I Love You“ е преведена на френски и е публикувана в Монреал във френско-турска версия.
През 2003 написва „Beni Ben mi Delirttim“ и споделя сцената с Елиф Дуру и Али Чаталбаш. След това написва „Kabaremajor“.
Започва да публикува свои есета в списание „Kitaplık Dergisi“ и подбира някой от есетата си в книга „Ferhantoloji“.
През 2004 играе във филма „Şans Kapıyı Kırınca“ и написва „Uzun Donlu Kişot“. През тази година също се развежда със съпругата си Деря Байкал. Играе също във филма „Pardon“, режисиран от Мерт Байкал. Има също роля в телевизионния филм „Aktör Eskisi“.
През 2005 публикува три книги – „Eşeğin Fikri“, „Hacı Komünist“ и „Elveda SSK“.
През 2006 пчели награда за Най-добър сценраий с филма „Пардон“ и написва сценарий и постановява „Aşkımızın Son Durağı“.
През 2007 написва сценарий за единичната си постановка „Fername“. С тази постановка печели награда за най-добър театрален сценарист. След 10 години за първи път започва да набира актьори за младежката си трупа „Nöbetçi Tiyatro“ с приемен изпит.
През 2008 участва във филма „Son Ders: Aşk ve Üniversite“, със сценарист и режисьор Угур Ягджъоглу. Пренаписва сценария на сериала „Boşgezen ve Kalfası“ този път за театъра. В постановката му партнира Нефрин Токяй.
През 2009 написва, режисира и играе в постановката „2019 – Bilimsiz, Kurgusal Güldürü“. Освен това подготвя декора, облеклото и музиката.
През 2010 написва постановките „Ruhundan Tramvay Geçen Adam“ и „İşsizler Cennete Gider“. Също режисира и подготвя декора и дрехите за тези постановки.
2011 започва да пише статии във вестник Айдънлък.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ferhan Şensoy в Уикипедия на турски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |