Ровно
| Ровно Рівне | |
| — Град — | |
  | |
 | |
  Ровно  Ровно | |
| Страна |  Украйна |
|---|---|
| Област | Ровненска област |
| Район | Ровненски район |
| Площ | 58 km²[1] |
| Надм. височина | 136 m |
| Население | 249 900 души (2004) |
| Кмет | Владимир Хомко |
| Основаване | 1283 |
| Първо споменаване | 1283 г. |
| Град от | 1939 |
| Пощенски код | 362 |
| Телефонен код | 33000 |
| МПС код | 18 |
| Официален сайт | www.city-adm.rv.ua |
| Ровно в Общомедия | |
Ро̀вно (на украински: Рівне; на полски: Równe; на немски: Röwne) е исторически град в Западна Украйна, областен център на Ровненска област и районен център на Ровненски район от областта. Градът е важен транспортен възел с международното си летище, железопътните линии до Здолбунов, Сарни и Ковел, както и магистралите, свързващи го с Брест, Киев и Лвов. Населението е 243 873 души по данни от 2022 г.
История
[редактиране | редактиране на кода]Първото известно писмено споменаване на Ровно, като едно от населените места в Галицко-Волинското княжество, е датирано от 1283 г. Това е запис на латински в полската хроника „Рочник капитульны краковски“. Фигурира и в исторически източници от XV век. От втората половина на XIV век се намира под властта на Великото Литовско княжество. През 1492 г., по време на управлението на полския крал и Велик княз Казимир Ягелончик, градът получава Магдебургското право. От 1518 до 1621 г. е собственост на князете Острожки.
През 1667 г., в резултат на мирния договор от Андрусово, Ровно остава под властта на Жечпосполита. През същата година, в града върлува епидемия от чума, а през 1691 г. е опустошен от силен пожар. През 1706 г., в хода на Северната война, Ровно е превзет от войските на Карл XII. В периода XVII – XVIII в., градът е под властта на различни полски феодали, а от 1723 г. е във владение на шляхтичите Любомирски. От 1793 г., по време на Втората подялба на Полша, градът преминава към Руската империя, получавайки през 1797 г. статут на уезден град в рамките на Волинска губерния.
По време на Първата световна война и в хода на последвалата я Гражданска война в Русия Ровно неколкократно преминава в ръцете на германци, руснаци, поляци, украинци (за кратко, през април и май 1919 г., градът е столица на Украинската народна република) и болшевики. Съгласно мирния договор от Рига от 1921 г. Ровно е включен в територията на Полша, в качеството на уезден център на Волинското войводство.
През септември 1939 г., съгласно Договора за ненападение между Германия и СССР, градът влиза в състава на Украинската съветска социалистическа република и от декември същата година е областен център на новообразуваната Ровненска област. От 28 юни 1941 до 2 февруари 1944 г. е окупиран от германските войски и през тези години е административен център на Райхскомисариат Украйна. По онова време почти половината от населението на града е еврейско. От тях, близо 23 000 души са отведени в боровите гори край Сосенки и са убити между 6 и 8 ноември 1941 г. Останалите 5000 евреи са затворени в гето. През юли 1942 г. и тези жители са изпратени в Костопил (на около 70 км северно), където са убити – впоследствие гетото е премахнато.
През 1944 г. градът е отвоюван от Съветската армия и след края на Втората световна война остава в рамките на СССР. След разпадането на Съветския съюз през 1991 г. Ровно е част от Независима Украйна.
През 1958 г. телевизионната кула на града започва емисии, а през 1969 г. е пуснат първият трамвай и е отворено за полети новопостроеното Ровненско летище. През 1983 г. градът празнува своята 700-годишнина.
География
[редактиране | редактиране на кода]Климат
[редактиране | редактиране на кода] Климатични данни за Ровно 
| |||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Месеци | яну. | фев. | март | апр. | май | юни | юли | авг. | сеп. | окт. | ное. | дек. | Годишно |
| Абсолютни максимални температури (°C) | 16,9 | 16,7 | 21,4 | 30,4 | 33,0 | 33,1 | 35,3 | 35,5 | 36,4 | 25,8 | 21,2 | 14,3 | 36,4 |
| Средни максимални температури (°C) | −1,5 | −0,1 | 5,4 | 13,7 | 19,9 | 22,5 | 24,4 | 24,0 | 18,6 | 12,2 | 5,1 | 0,2 | 12,0 |
| Средни температури (°C) | −4,1 | −3,1 | 1,5 | 8,5 | 14,2 | 17,1 | 19,0 | 18,3 | 13,5 | 8,0 | 2,4 | −2,1 | 7,8 |
| Средни минимални температури (°C) | −6,7 | −6,1 | −2,3 | 3,3 | 8,5 | 11,6 | 13,5 | 12,5 | 8,4 | 3,8 | −0,4 | −4,5 | 3,5 |
| Абсолютни минимални температури (°C) | −34,5 | −32,6 | −25,5 | −11,5 | −2 | 2,0 | 5,7 | 3,4 | −3,5 | −9 | −18,1 | −24,8 | −34,5 |
| Източник: Клімат та погода Рівне | |||||||||||||
Промишленост
[редактиране | редактиране на кода]По време на съветската власт провинциалният град се превръща в основен индустриален център. Построени са 2 важни завода. Единият е за машиностроителна и метолообработваща техника, произвеждащ и високоволтова апаратура, резервни части за трактори и др., а другият завод е за химически и синтетични материали. Също така се развиват и леката промишленост, включваща завод за спално бельо и текстилна фабрика, и хранителната индустрия, включваща месо- и млекопреработвателни предприятия и зеленчукова консервна фабрика. В допълнение градът се развива и като център на мебелната индустрия и производството на строителни материали.
Култура
[редактиране | редактиране на кода]Градът е известен с Ровненския областен музикално-драматичен театър, Ровненската филхармония и писателската си организация, наброяваща повече от 30 прозаици и поети (начело с Евгений Шморгун, Степан Бабий и Лидия Рибенко).
Обществени институции
[редактиране | редактиране на кода]В Ровно има педагогически и Хидроинженерен институт, както и факултет на Киевския държавен културен институт. Тук също така има Медицински, Музикален, Автомобилостроителен, Търговски, Текстилен и Селскостопански и кооперативен политехнически колежи.
Градът има исторически музей и музей, посветен на героя на Съветския съюз Николай Кузнецов.
Архитектура
[редактиране | редактиране на кода]
- Църквата „Успение Богородично“, построена през 1756 г.
- Молитвената катедрала (2001 г.)
- Катедралата „Възнесение Господне“ (1890 г.)
- Сградата на гимназията – в стил класицизъм (1839 г.)
- По време на съветския период, градският център, от улица „Ленин“ до булевард „Мир“, е построен отново (1963 г., архитекти – Р. Д. Вайс и О. И. Филипчук), с включването на административни и обществени сгради в неокласически стил.
Паметници
[редактиране | редактиране на кода]След разпадането на Съветския съюз, паметникът на съветския герой Д. Н. Медведев е съборен, а този на Н. И. Кузнецов е преместен. На тяхно място, с цел да се отрази историята на региона, са издигнати паметници на воините, загинали за Украйна.
- Паметник за 25-годишнината от освобождението на Ровно от фашистите
- Монумент на жертвите на фашизма (1968 г., от А. И. Пироженко и Б.В. Рючков, архитект – В. М. Герасименко)
- Паметник за 30-годишнината от освобождението на Украйна от германска окупация, улица „Съборна“
- Паметник на героя от гражданската война М. М. Богомолов
- Бюст на гроба на партизанката М. Стрютинска и релеф на гробницата на С. Йеленция и С. Котюевски,
улица „Княз Владимир“, гробището Храбник
с театъра и статуята на
Тарас Шевченко
- Статуя на Тарас Шевченко на площад „Независимост“
- Монумент на загиналите за свободата на Украйна, площад „Магдебург“
- Братска могила, улица „Съборна“
- Монумент „Вечна слава“, улица „Киевска“
- Бюст на Оленко Дундич, парк „Тарас Шевченко“
- Паметник на Тарас Шевченко, едноименния парк
- Мемориал „Воинска слава“, улица „Дубенска“, Ровненско военно гробище
(1975 г., от М. Л. Фарина, архитект – Н. А. Долгански) - Паметник на войните и партизаните (1948 г. от И. Я. Матвеенко)
- Монумент на генерал Клим Савура, командир от украинската Народна армия,
улица „Съборна“ - Паметник на Симон Петлюра на едноименната улица
- Монумент на Н. И. Кузнецов (бронз и гранит, 1961 г. от В. П. Винайкин)
- Паметник на еврейските жертви на Холокоста (1991 г.)
- Паметник на жертвите от Чернобилската авария
Известни личности
[редактиране | редактиране на кода]- Софи Ирен Льоб, американска журналистка и застъпничка за социални права̀
- Мира Спивак, член на канадския Сенат, представител на провинция Манитоба
- Серхий Гончар, украински професионален колоездач
- Дан Бен Амоц, израелски писател
- предшествениците на Ленард Бърнстейн, композитор
- Ярослав Александрович Евдокимов – е роден на 22 ноември 1946 г. в Ровно (Украйна). Заслужил артист на Руската федерация, Народен артист на Беларус.
Побратимени градове
[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
- ((uk)) Виртуален град Ровно
- ((uk)) Портал на града Архив на оригинала от 2009-01-17 в Wayback Machine.
- ((uk)) Информационна страница Ровно днес Архив на оригинала от 2018-02-04 в Wayback Machine.
- ((ru)) Официална страница на града Архив на оригинала от 2007-10-22 в Wayback Machine.
- ((ru)) Страница с полезна информация за Ровно Архив на оригинала от 2009-01-22 в Wayback Machine.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Rivne и страницата „Ровно“ в Уикипедия на английски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби, създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
