Гънс Ен Роузис

Гънс Ен Роузес Guns N' Roses
Гънс Ен' Роузес в София през 2012 г.
Информация
От	Лос Анджелис, САЩ
Създаване	Лос Анджелис, Калифорния, САЩ
Стил	хард рок, блус рок
Активност	от 1985 г.
Музикален издател	Geffen, UZI Suicide, Black Frog
Уебсайт	www.gunsnroses.com Страница в IMDb
Членове	Аксел Роуз Слаш Дъф Маккагън Дизи Рийд Мелиса Рийз Ричард Фортъс Франк Ферер
Бивши членове	Ол Байх Роб Гардънър Трейси Гънс Стивън Адлър Изи Страдлин Гилби Кларк Мат Соръм Джош Фрийз Пол Тобиас Бъкетхед Брайън Мантия Робин Финк Рон Тал DJ Ashba Томи Стинсън Крис Питман
Гънс Ен Роузес в Общомедия

„Гънс Ен Роузес“ (на английски: Guns N' Roses) е американска хардрок група, станала популярна в края на 1980-те и началото на 1990-те години.

История

Формиране (1982 – 1986)

Guns N`Roses е една от най-известните музикални групи през 90-те години на 20 век. Макар петимата членове на състава да се събират за първи път през лятото на 1985 г., историята им започва още през 1982 г., когато Джеф Изабел и Бил Бейли пристигат в Лос Анжелис от Лафайет, Индиана, и скоро променят имената си съответно на Изи Страдлин и Аксел Роуз.

Роден в Лафайет на 6 февруари 1962 г. и отгледан като Бил Бейли, най-възрастният син на Л. Стивън и Шарон Бейли, Аксел, по думите на Слаш „е просто поредното копие на аятолаха“. Неговият истински баща, местният бунтар Уилям Роуз, напуска майка му, когато Бил е още дете. Скоро след това майка му се омъжва повторно, новият ѝ съпруг Стивън осиновява Бил и неговия по-малък брат Стюарт и им дава своето презиме. Макар че години по-късно Аксел ще твърди, че смята своя пастрок за свой „истински баща“, той е вбесен, когато като тийнейджър открива истината. Започва да се бори със своите родители и известява всичките си приятели, че в бъдеще трябва да го наричат У. Роуз – името, с което е роден. Той е на седемнадесет години и за пръв път си пуска дълга коса, когато започва сериозно да мисли за сформирането на група. Като дете взема уроци по класическо пиано и дори пее в местния църковен хор заедно с брат си и сестра си. Скоро стават известни като „Триото Бейли“. Постепенно се включва в различни местни групи, една от които се нарича Аксел. Това става негов прякор – много по-лесно от У. Роуз. След разпадането на състава прякорът му си остава. По-късно през 1986 г., преди Guns N`Roses да сключат договор с Geffen, той си променя официално името на У. Аксел Роуз. Винаги е заявявал, че акронимът, образуван от името му WAR е чиста случайност, въпреки че местната полиция несъмнено е на друго мнение.

Джеф Изабел-Изи е роден в Лафайет на 8 април 1962 г. Той е и единственият член на състава, който има диплома за завършено гимназиално образование. Изи е роден за живота на странстващ рокер, той избира китарата. Докато Аксел е целият огън и ненавист, Изи е циникът на групата, който обича да се вмъква и да се изнизва тихо от стаята, незабележим като призрак. По-сдържан от Аксел, макар и не по-малко емоционален. Когато през 1982 г. Изи заминава за Калифорния, Аксел бързо го последва. Идеята е да основат група. Но първо трябва да свикнат с новото място. „Спомням си как две години висях на Трубадур и никой не ми говореше – спомня си Аксел – И аз не знаех какво да им кажа, така че само гледах и се учех доста дълго време…“

Слаш и Аксел Роуз са най-популярните лица на групата в края на 1980-те и началото на 1990-те години

Те спят на пода и живеят на издръжка на свои приятелки, които ги хранят и от време на време им дават пари. Първата група, която се опитват да създадат, се нарича просто „Роуз“. В нея свири Крис Уебър, който е съавтор на песента Anything Goes (Всичко върви), появила се по-късно в първия албум на Guns N`Roses. Но с недостатъчно истинско оборудване и никакъв опит групата в крайна сметка се разпада. През 1984 г. Изи за кратко свири с група наречена London, докато Аксел съвместно с китариста Трейси Гънс свирят в „Ел Ей Гънс“. Не след дълго Аксел убеждава Трейси да напусне собствената си група и заедно с Изи сформират първият състав на Guns N`Roses. Първоначално за име са обсъждани имена, като AIDS и Amazon Head. Барабанистът в първоначалния състав на групата е Роб Гардънър, местно момче и техен познат. Но на баса е Дъф Маккагън, намерен по обява, която Аксел пуска в местен вестник. Роден като Майкъл Маккагън в Сиатъл, Вашингтон, на 5 февруари 1965 г., най-малкото от осем деца. „Дъф е моето пънкарско име“ – пояснява той. Дъф израства сред музика, баща му пее в един бръснарски квартет и повечето от неговите братя и сестри умеят да свирят поне на един инструмент. Неговият брат Брус му дава първите уроци по китара. В различни периоди Дъф се пробва на китара и барабани, но басът си остава неговото призвание. Преди да отговори на обявата на Аксел, Дъф за кратко се мотае в Лос Анджелис с двама пияници и куче в група, наречена „Роуд Крю“. Ядрото се състои от китарист – Слаш, и барабанист – Стивън Адлър. „Роуд Крю“ постоянно търсят музиканти, защото никой освен тях двамата не остава за дълго. Дъф получава номера на Слаш и му се обажда, мислейки, че това ще бъде някой стар пънкар с подобно име. „Едва го разбрах по телефона – спомня си по-късно Дъф – Но той каза, че харесват Aerosmith, Alice Cooper, AC/DC и Motorhead и аз си казах, ще се пробвам…“

Прослушването на Дъф е на кафе в бара в един еврейски деликатесен магазин, където Слаш често се шляе по онова време. Дъф все още изглежда като пънкар, с коса вдигната на горе, боядисана в огнено червено, с черни и руси кичури. Така за кратко време през пролетта на 1985 г., Дъф се присъединява към „Роуд Крю“ на Слаш и Стивън. Но репетициите са толкова нарядко, колкото и представленията на живо. Това го кара да започне периодично да преглежда обявите в местната преса. Там открива телефонния номер на Аксел. „Този състав наистина беше много зле – признава Дъф с усмивка, която се отнася за първия Guns N`Roses – Започнах да се чудя защо въобще се занимавам с групи, които са също толкова смотани, колкото тези с които дотогава бях свирил у дома в Сиатъл…“

Ключов момент за групата е напускането на Трейси и Роб, които се изнизват от поредица ангажименти, които Дъф с доста зор е уредил. Остават броени дни до първата дата на представлението в Сиатъл и тогава разгневеният Дъф се сеща да доведе приятелите си от „Роуд Крю“ – Слаш и Стивън. „Ние със Стивън отново бяхме останали дуо и когато Дъф ми се обади, бях решил да приема поканата му с цел да отмъкна Аксел за моя собствен състав…“ – спомня си Слаш.

Соул Хъдсън, наречен Слаш, е роден в Стоук он Трент, Англия, на 23 юли 1965 г., и е най-възрастният син (има по-малък брат – Аш) в семейството на чернокожа американка Ола и белия англичанин Тони. И двамата му родители са свързани в музикалния бизнес: Тони е графичен дизайнер (виж обложката на албума Court and Spark на Joni Mitchell); Ола като дизайнер на дрехи и костюми за различни кино продукции, най-известната от които е дебютът на David Bowie във филма The Man Who Fell to Earth (Човекът, който падна на земята; 1976).

Когато бракът на родителите му се разпада, Слаш се мести с баща си в Калифорния. Поради връзките на семейството му с музикалния бизнес, още като тийнейджър, Слаш разполага с огромна колекция от плочи – не само рок, а всички стилове в популярната музика. „Винаги съм харесвал музиката. Слушах „Дъ Ху“, Joni Mitchell, Лед Зепелин, „Ролинг Стоунс“, Chaka Khan и други от тоя сорт. Просто всичко, което имах“. Въпреки музикалната закалка, идеята да започне да свири на даден инструмент и да започне да прави собствена музика никога не му е идвала на ума. Стивън е човекът, който му показва за първи път електрическа китара на живо. „Тогава не знаех каква е разликата между бас и соло китара. Избрах солото, защото просто имаше повече струни.“

Роден в Кливланд, Охайо, на 22 януари 1965 г., Стивън Адлър се мести със семейството си в Калифорния като дете. Преди да хване палките Стивън дълго време се пробва като китарист, но когато са на седемнадесет способностите на Слаш са на светлинни години пред неговите и той зарязва китарата, като за известно време се представя като певец и фронтмен на една от гаражните групи, с които по това време свири Слаш. Когато разбира, че не го бива за тази работа, започва да бие върху тенджери и тигани, открива че има мерак за това и започва да спестява, за да си купи първия комплект барабани. „Роуд Крю“ беше велика малка група" – винаги ще настоява Слаш. – Нещо като Metallica днес, но без певец…"

След два дни и тридесет и шест часа непрекъснати репетиции Аксел, Изи, Дъф, Слаш и Стивън се натоварват в една кола на общ приятел и през юни 1985 г., се отправят на първото турне, като Guns N`Roses. То набързо е кръстено на „The Hell Tour“. На около стотина мили от Лос Анжелис обаче колата отказва да работи и неудържима, групата слиза и затътря крака по шосето.

„Стояхме всички край пътя, облечени в сценичните си костюми – припомня си Дъф със смях – Пет типа в прилепнали раирани панталони и ботуши насред Орегон. Накрая, след като най-после се добрахме до Сиатъл, трябваше да свирим с чужда апаратура и бяхме просто сразени. Това ни беше първото представление и тръгна зле. Въобще всичко отиваше от лошо на по-лошо. Но свиренето ни ставаше все по-добро и знаехме, че ако издържим това, нещата ще се наредят…“ Първото им появяване в Лос Анджелис е в „Трубадур“ – предпочитан клуб за свирене на прохождащите групи в Западен Холивуд. От края на 1985 до началото на 1986 г., Guns N`Roses работят усърдно и си създават репутация в печално известни лосанджелиски свърталища като Whiskey A GoGo, Roxy и др.

Пробив на голямата сцена и Appetite for Destruction (1986 – 1988)

През първите няколко седмици на 1986 г., групата обядва за сметка на всяка по-голяма звукозаписна компания в Холивуд. Накрая екипът на Том Зутаут и Geffen ги печелят, като убеждават групата, че те ще бъдат оставени да си правят нещата по свои начин и на 25 март 1986 г., Guns N`Roses подписват първия си договор. Следващите няколко месеца минават в непрестанни опити от страна на Зутаут да осигури опитен и професионален мениджмънт на групата. Първата кандидатура е за мениджъра на Aerosmith Тим Колинс. Той е поканен специално от Geffen на представление в Roxy. След концерта се оттеглят в хотелския апартамент на Колинс за късна вечеря и неофициална дискусия относно техните бъдещи планове. „Изглежда всичко върви нормално – мисли си Зутаут. – Изи е буден, Аксел не е груб.“ Но когато Колинс се оттегля в спалнята си, за да подремне, групата продължава да пие и прави сметка за 500 $ на негово име. На сутринта Колинс решава, че е видял достатъчно и се отказва от сделката. Най-накрая през август те подписват договор с компанията на Алън Нивен „Стравински Брадърс“, успяла да предвиди възхода на още един състав, който скоро ще има платинен статус в САЩ – Great White. Но дори и те признават, че са взели групата с известно безпокойство. „Когато подписахме с тях – споделя по-късно Нивен – не знаех какво да очаквам. Когато чух първия им албум, си мислех, че ще бъде добре, ако продадем 200 000 копия. А ако някой ми беше казал, че ще направим и №1 хит, просто щях да му се изсмея в лицето.“ До края на 1986 г., групата се затваря в Rumbo Records, подготвяйки записите, определени за техния дебют Appetite for Destruction.

Първоначално той е заплануван да излезе в края на годината, но ранните записи трябва да бъдат отложени поради нужното време на Слаш и Изи да се отърват от зависимостта си към хероина. Притеснени да не загубят набраната инерция, Geffen пускат плоча със записи на живо озаглавена Live?!*@ Like a Suicide! ^[1] в ограничен тираж от 10 000 копия. Плочата включва четири парчета, които не са предвидени да влязат в очаквания дебют: две техни песни Reckless Life (Безмилостен живот) и Move to The City (Преместване в града), плюс два кавъра – Mama Kin (Мама Кин) на Aerosmith и Nice Boys Don`t Play Rock `n Roll (Добрите момчета не свирят рок) на Rose Tattoo. Междувременно Geffen обявяват и датата за техния дебют – 31 юли 1987 г., и че тяхното първо турне в САЩ ще се предхожда от три концерта в Англия в небезизвестния The Marquee Club в Лондон на 19, 22 и 28 юни. Appetite for Destruction (Апетит за разрушение) е издаден на 31 юли 1987 г. продуциран от ветерана Майк Клинк, работил преди това с Heart, Ozzy Ousborne и Survivor. Албумът съдържа дванадесет песни, като три от тях влизат в челната десетка на Billboard Top 100. Сингълът Sweet Child O`Mine (Сладко мое дете) е и първият им №1 хит в САЩ. Година по-късно и самият албум ще оглави Billboard Top 200, като ще се превърне в най-продавания дебют в музикалната история с тираж от 18 млн. копия само в САЩ^[2].

GN`R Lies (1988 – 1990)

Осемнадесет месеца по-късно на 5 декември 1988 г., Geffen пускат на пазара GN`R Lies; The Sex, Drugs and Rock n`Roll. Албумът включва четирите парчета от Live?!*@ Like a Suicide! плюс четири нови акустични парчета записани с Майк Клинк в Лос Анжелис година по-рано: Patience (Търпение), I Used To Love Her (Обичах я), You`re Crazy (Ти си луд) и One in A Million (Един на милион). За техните предани фенове GN`R Lies е достатъчно нов, за да достигне платинен статус в САЩ. Дизайнът на обложката умишлено пародира британските сензационни вестници, които толкова несправедливо ги обругават след злополучния инцидент в Донингтън, където двама техни фенове намират смъртта си. През пролетта на 1989 г., Guns N`Roses са съпорт при завръщането на сцената на едни от класиците на рока – The Rolling Stones. Поканата за турне със „Стоунс“ говори красноречиво, че в края на 80-те Guns N`Roses са безспорно най-популярната американска рок група.

Материал за нов албум обаче няма и това води до скандал с Geffen, макар че не се стига до анулиране на договора с оправданието, че все пак групата участва в едно-от най-големите турнета на годината. Въпреки клетвите за въздържаност и безкрайните твърдения за праведност и сплотеност, новото десетилетие започва за Guns N`Roses така, както е завършило старото: в клюкарските колони, а не както им се иска – в студио със записи. На 22 януари Слаш и Дъф посещават „Американските награди за музика“; сериозно събитие, което се провежда всяка година в „Шрайн Аудиториум“ в Лос Анжелис и се излъчва на живо по телевизията в цяла Америка. Залитайки по подиума, за да получат първите две награди, с бутилка вино в ръце, Слаш произнася думата „shit“. Вторият път, когато Слаш започва своята реч „Искам да благодаря на шибаните – оп!“ поканената тълпа, предимно застаряващи индустриални барони в смокинги и техните дами видимо се оживи.

Очевидно пияният китарист се опита да спаси положението, като продължи с благодарности за рекламния отдел на Geffen за това „че ни откриха“, както и на мениджърите на групата, които „fucking ни доведоха дотук“.

На мястото на изгонения Стивън Адлър (заради острата му зависимост към хероин) Guns N'Roses привличат барабанистът на The Cult – Мат Соръм, познат на групата от съвместното им турне през 1988 г. През пролетта на 1990 г., Guns N'Roses записват кавър по парчето на Боб Дилън Knockin` On Heavens Door (Чукам на райската врата: 1973), като санундтрак към филма „Days of Thunder“ с Том Круз в главната роля. През септември Warner Bros. пускат на пазара компилацията Nobody's Child: Romanian Angel Appeal, благотворителен жест за пострадалите румънски деца след събитията в Румъния в края на 1989 г. Групата е включена с песента Civil War (Гражданска война). В края на същата година Guns N`Roses печелят „Американските музикални награди“ в пет категории: „Най-добър хевиметъл/хардрок албум“, за „Най-добър хевиметъл/хардрок изпълнител“ и за „Най-добра хардрок песен“ за „Sweet Child O`Mine“.

Работата по новия албум започва най-после през лятото на 1990 г. Основните тракове са тридесет и шест и биват записани само за две седмици. Междувременно Слаш, отказвайки с неохота едно предложение на Дейвид Бауи за пътуване до Австралия и записа на няколко китарни сола за новия албум на Teen Machine, Слаш става първият китарист в историята, който спечели особеното отличие да е свирил на албумните сешъни с Боб Дилън и Майкъл Джексън. Датата за запис на Дилън се оказва неудачна, тъй като Боб иска от него само да „подрънка на китара като Джанго Райнхарт“ на един трак, преди в крайна сметка да изтрие неговата партия от готовия трак. Той обаче свири в три песни от новия албум на Джексън Dangerous.

„Това е най-стерилният творчески процес, в който съм участвал – разкрива Слаш – Всичко се изгражда от образци; използват се същите барабанен бийт и акорди, после се добавят неща, за да стане различно на някои места. Това е толкова различно от онова, което правим ние. Майкъл наема цялото студио за десет години напред, а се появява веднъж месечно. Вероятно никога няма да го срещна. Странно е някак си…“

Състав

Сегашни членове Аксел Роуз – вокали, пиано, клавиши (1985– ) Слаш – китара (1985 – 1994; 2016-) Дъф Маккаган – бас, беквокали (1985 – 1996; 2016-) Дизи Рийд – пиано, клавиши, беквокали (1990– ) Ричард Фортъс – китара, беквокали (2001– ) Мелиса Рийз – клавиши, беквокали (2016-) Франк Ферър – барабани (2006– )

Предишни членове Изи Страдлин – китара (1985 – 1991) Трейси Гънс – китара (1985) Оле Бейх – бас (1985) Роб Гарднър – барабани (1985) Стивън Адлър – барабани (1985 – 1990) Мат Соръм – барабани (1990 – 1997) Гилби Кларк – китара (1991 – 1994) Пол Тобиас – китара, пиано (1994 – 2002) Робин Финк – китара, клавиши (1997 – 1999; 2000 – 2008) Джош Фрийс – барабани (1998 – 1999) Бъкетхед – китара (2000 – 2004) Браян Мантия – барабани (2000 – 2006) Рон Тал – китара, беквокали (2006 – 2014) DJ Ashba – китара, беквокали (2009 – 2015) Томи Стинсън – бас, беквокали (1998 – 2016) Крис Питман – клавиши (1998 – 2016)

Времева линия

Дискография

Гънс ен` Роузес имат издадени 5 албума:

Албуми Appetite for Destruction – 1987 г., 15 млн. копия в САЩ G N' R Lies – 1988 г., 5 млн. копия в САЩ Use Your Illusion I – 1991 г., 7 млн. копия в САЩ Use Your Illusion II – 1991 г., 7 млн. копия в САЩ The Spaghetti Incident? – 1993 г. Chinese Democracy – 2008 г. Концертни албуми Live Era '87-'93 – 1999 г. Appetite for Democracy 3D – 2014 г. Компилации Use Your Illusion – 1998 г. Greatest Hits – 2004 г., 3,5 млн. копия в САЩ EPs Live ?!*@ Like a Suicide – 1986 г. Live from the Jungle – 1988 г. The "Civil War" EP – 1993 г.

Освен това издават много плочи със сингли които са продадени в многомилионни тиражи. Сингли Welcome To The Jungle – 1987 Sweet Child O' Mine – 1987 Paradise City – 1988 Patience – 1988 Don't Cry – 1991 November Rain – 1991 Yesterdays – 1992 Civil War – 1992 Knockin' On Heaven's Door – 1992 Estragned – 1992 You Could Be Mine – 1992 Since I Don't Have You – 1993 Oh My God (End of Days soundtrack) – 1999 Better (LP version) – 2008 Chinese Democracy – 2008

Източници

1. wc05.allmusic.com^{[неработеща препратка]}
2. members.aol.com, архив на оригинала от 15 август 2000, https://web.archive.org/web/20000815231018/http://members.aol.com/PaulHry/music/riaa.html, посетен на 30 декември 2007 

• „Guns N`Roses: The Most Dangerous Band in The World“ на Мик Лоу
• Пол Стенинг, GUNS N` ROSES: Групата, забравена от времето. С., Адикс, 2009.

Външни препратки

• За всички фенове на рок групата Гънс Ен Роузес Архив на оригинала от 2009-10-06 в Wayback Machine.
• Български форум за феновете на Гънс Ен Роузес Архив на оригинала от 2007-05-07 в Wayback Machine.
• Български форум за феновете на Гънс Ен Роузес Архив на оригинала от 2007-07-02 в Wayback Machine.