Джорджо де Кирико

Джорджо де Кирико
Giorgio de Chirico
италиански художник
Портрет на Джорджо Кирико от Паоло Монти, 1970 г.
Портрет на Джорджо Кирико от Паоло Монти, 1970 г.
Роден
Починал
20 ноември 1978 г. (90 г.)
Националноститалианец
Учил вАкадемия за изобразителни изкуства в Мюнхен[1]
Атинска школа за изящни изкуства
Кариера в изкуството
Стилметафизична живопис, необарок, неометафизична живопис
Жанрпейзажна живопис,[2] акт,[2] абстракционизъм,[2] портрет,[2] натюрморт[2]
АкадемияАтинска политехника
Мюнхенска художествена академия
Направлениеживопис
Известни творби„Носталгия по безкрайността“ (1913)
„Мистерия и меланхолия на улицата“ (1914)
„Хектор и Андромаха“ (1916)
„Тревожните музи“ (1918)
ПовлиянАрнолд Бьоклин[3]
ПовлиялМакс Ернст, Ив Танги, Салвадор Дали, Андре Бретон
Семейство
Братя/сестриАлберто Савинио[4]
СъпругаРаиса Гуревич
Изабела Паксзвер
Подпис
Уебсайтwww.fondazionedechirico.org?lang=it
Джорджо де Кирико в Общомедия

Джорджо де Кирико (на италиански: Giorgio de Chirico) е италиански художник, рисувал живопис в метафизичен, необароков и неометафизичен стил.[5] Характерна за творчеството на Де Кирико е ролята на предметите с тайнствен смисъл, носещ усещане за несигурност и нереалност.[3]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Джорджо де Кирико е роден на 10 юли 1888 г. в италианско семейство в гръцкия град Волос, намиращ се на източното крайбрежие на страната.[5]

Де Кирико учи живопис в Атинския политехнически институт от 1899 г., живее във Флоренция и следва и в Мюнхенската художествена академия от 1906 г. От юли 1911 до май 1915 г. живее в Париж, където се сближава с Пабло Пикасо, Гийом Аполинер, Андре Дерен и Макс Жакоб. След това служи във Ферара, където през 1917 г. се сприятелява с Карло Кара, с когото и с брат си Алберто Савино става основоположник на движението на метафизичната живопис, основавайки Scuola Metafisica („Школа за метафизична живопис“).[5][3]

От 1909 до 1919 г. рисува в метафизичен стил. Това е най-плодотворният период от живота на Де Кирико. От тези години са творбите „Носталгия по безкрайността“ (1913), „Мистерия и меланхолия на улицата“ (1914), „Хектор и Андромаха“ (1916) и Тревожните музи (1918).[3] След това се занимава с традиционна, академична живопис. От 1925 до 1931 г. отново живее в Париж, след това до 1935 г. отново в Италия и до 1937 г. в САЩ. По време на Втората световна война живее и работи в Италия. След войната рисува в необароков стил, а в средата на 1960-те рисува в неометафизичен стил.[5]

Издава две книги – романа „Хебдомерос“ (1929) на френски и мемоарната книга „Спомени за моя живот“ (1946). „Хебдомерос“ е по-скоро поезия в проза и се отличава с поетичен език.[5][6]

Умира на 20 ноември 1978 г. в Рим.[5]

През 2004 г. картината на де Кирико „Великият метафизик“ е продадена на търг в САЩ за рекордната за негова картина сума от 7,175 млн. щатски долара.[7]

Семейство

[редактиране | редактиране на кода]

Бащата на де Кирико е известен железопътен инженер, произхождащ от аристократично сицилианско семейство. Фирмата на инж. де Кирико „Evaristo de Chirico & Co“ е построила железопътни линии в България. Майка му, Джема Червето, е родом от Генуа.

Има два брака – с балерината Раиса Гуревич и Изабела Паксзвер.

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]
  • Piccolo trattato di tecnica pittorica, Milano, Amici del libro, 1928.
  • Hebdomeros. Le peintre et son génie chez l'écrivain, Paris, Pierre Levy, 1929.
  • 1918 – 1925. Ricordi di Roma, Roma, Editrice Cultura Moderna, 1945 [ma scritto nel 1944].
  • Une aventure de Monsieur Dudron, L'Age d'or, Paris, Fontaine, 1945.
  • Commedia dell'arte moderna, Nuove Edizioni Italiane, Roma, Traguardi, 1945.
  • Memorie della mia vita, Roma, Astrolabio, 1945. – II° ed. ampliata, Milano, Rizzoli, 1962.
  • Il meccanismo del pensiero. Critica, polemica, autobiografia 1911 – 1943, Collana Saggi n.675, Torino, Einaudi, 1985.
  • Lettere 1909 – 1929, a cura di Elena Pontiggia, introduzione di Paolo Picozza, Silvana Editoriale, 2018, ISBN 978-88-366-4164-2.

За него

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ hedendaagsesieraden.nl
  2. ↑ а б в г д 16695
  3. ↑ а б в г Стоянова, Анелия. Multimedia Box: Джорджо Де Кирико // Public-republic.com. Public-republic.com, 10 януари 2013. Архивиран от оригинала на 2016-08-01. Посетен на 5 юни 2015.
  4. ↑ 500032635 // 14 март 2019 г. Посетен на 21 май 2021 г.
  5. ↑ а б в г д е Джорджо де Кирико // Електронно списание Литературен свят. Издателство „Фльорир“. Посетен на 5 юни 2015.
  6. ↑ Кисьов, Роман. Поетът Джорджо де Кирико // Електронно списание Литературен свят. Издателство „Фльорир“, януари 2015. Посетен на 5 юни 2015.
  7. ↑ Платно на Джорджо де Кирико бе продадено за рекордна сума от Кристис // btvnovinite.bg. bTV, 5 май 2004. Посетен на 5 юни 2015.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни