За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Иван Ефремов Иван Антонович Ефремов | |
руски писател и учен | |
Роден | |
---|---|
Починал | 5 октомври 1972 г.
|
Погребан | Санкт Петербург, Русия |
Националност | Русия ( СССР) |
Учил в | Санктпетербургски държавен университет |
Работил | писател, философ, палеонтолог |
Литература | |
Период | 1942-1972 |
Жанрове | роман, разказ |
Известни творби | „Мъглявината Андромеда“ |
Научна дейност | |
Област | геология, палеонтология |
Работил в | Палеонтологически институт на РАН |
Семейство | |
Подпис | |
Уебсайт | |
Иван Ефремов в Общомедия |
Иван Антонович Ефремов е руски (съветски) писател и учен (биолог и геолог).
Роден е на 22 април 1908 г. в село Вырица, Царскосельский уезд, Петербургска губерния, Русия. (Още като юноша „скрива“ истинската си година на раждане, за да започне работа по-рано. Оттогава във всички свои автобиографии вписва като година на раждане 1907 г. Друго подобно разминаване е бащиното му име – то всъщност е Антипович, но поради случайна грешка става известно като Антонович.)
В 1914 г. семейството му се премества в Бердянск, където той завършва гимназия. През 1917 г. родителите му се развеждат. През 1919 г. майка му заедно с децата се премества в Херсон, омъжва се за командир в Червената армия и отпътува с него, оставяйки децата на тяхна леля, която скоро умира от тиф. Иван се присъединява към червеноармейска авторота, и служи в нея до 1921 г. След демобилизирането си отива в Петроград с твърдото намерение да учи, и с безкористната помощ на учителите завършва училище за две и половина години.
За да се издържа по време на ученето, Иван Ефремов работи като хамалин на гара, резач на дърва, помощник-шофьор и шофьор нощна смяна. През 1923 г. полага успешно изпит в Петроградската мореплавателна школа за щурман каботажно плаване, и след като завършва училище през 1924 г., отплава за тихоокеанското съветско крайбрежие като навигационен матрос.
След кратко време се завръща в Ленинград. Постъпва в биологичния факултет на Ленинградския държавен университет. След завършването му участва в многобройни палеонтологически експедиции по Поволжието, Урал и Средна Азия. От началото на 1930-те години участва и в геоложки експедиции из Урал, Сибир и Далечния изток. През 1935 г. завършва задочно Ленинградския планински институт. През същата година става кандидат, а през 1941 г. – доктор на биологическите науки. Работи като завеждащ лаборатория в Палеонтологическия институт на Академията на науките.
Трудът на Ефремов „Тафономия“ заляга в основата на ново направление в палеонтологията, което позволява на базата на палеогеологически данни да се предскаже мястото, където могат да се открият изкопаеми остатъци; за този труд е награден с Държавната премия на СССР през 1959 г.
Първият му разказ, „Встреча над Тускаророй“ е публикуван през 1944 г. Първото голямо произведение на Ефремов е историческият роман „На краю Ойкумены“ (1949), скоро допълнен от втори том – „Путешествие Баурджеда“ (1953). Но най-голяма известност и признание му е донесъл романът „Туманность Андромеды“ (бълг. „Мъглявината Андромеда“) (1957) – философско-утопичен роман за комунистическото бъдеще на земната цивилизация, в което всеки свободно развива заложбите и талантите си. Този роман оказва голямо влияние на развитието на руската фантастика и на практика осигурява нейния първи разцвет през 60-те години.
През 1963 г. Ефремов издава романа „Лезвие бритвы“, а през 1968 г. излиза „Час Быка“ (бълг. „Часът на бика“), в който комунистическият свят от „Мъглявината Андромеда“ се сблъсква с антагонистичния му антиутопичен свят на планетата Торманс. Романът се оказал съвсем не по вкуса на тогавашното ръководство на страната, но не се решили да го забранят докато Ефремов е бил жив; едва след смъртта му през 1972 г. е бил забранен за предлагане в библиотеките. Тази акция съвпада по време с планомерното изместване от издателските планове на практически цялата социално насочена фантастика, изградена върху книгите на Ефремов.
Комунистическият идеализъм на Ефремов на моменти е по-близък до този на западните хипита, отколкото до съветския пост-сталински комунизъм. Космическият кораб на героите на „Мъглявината Андромеда“ се казва „Тантра“, а главният герой в „Острието на бръснача“, използва лизергинова киселина - ЛСД, за да помогне на свой приятел да се пренесе в съзнанието на праисторически ловец.
На името на Иван Ефремов е учредена годишна награда (на списание „Уральский следопыт“), която се присъжда за принос в съветската фантастика.
|