Кастел Гандолфо Castel Gandolfo | |
![]() | |
Страна | ![]() |
---|---|
Регион | Лацио |
Площ | 14 km² |
Надм. височина | 426 m |
Население | 8910 души (2008) 636 души/km² |
Пощенски код | 00040 |
МПС код | RM |
Официален сайт | comune.castelgandolfo.rm.it |
Кастел Гандолфо в Общомедия |
Кастѐл Гандо̀лфо (на италиански: Castel Gandolfo) е град и община в западната част на Централна Италия. Към 1 януари 2023 г. има 8553 жители.[1]
Разположен е в планината Албани над езерото Албано на 24 км югоизточно от Рим в региона Лацио на Метрополен град Рим.
В Кастел Гандолфо се намира лятната резиденция на папата. Градът е избран за един от най-хубавите италиански градове.
Курортът обхваща почти цялото крайбрежие на езерото Албано, като е заобиколен от много частни летни квартири, вили и къщи, строени през 17 век.
В Кастел Гандолфо има няколко места, които предизвикват археологически интерес, като къщата на Домициан и други. Районът е включен в „Регионален парк на Кастели Романи“. Тук се намира и университетската църква „Св. Тома Вилянова“, построена от Джовани Лоренцо Бернини.
Кастел Гандолфо се намира на Виа Апия, построена през 312 пр.н.е.
Границите на града се разширяват косо в посока север-североизток около хълмистата територия на планината Албани и равнините на района Агро Романо. Голяма част от почвите в региона са от вулканичен произход, като най-разпространени са материалите торф и поцолан. Сеизмичната активност на територията на Кастел Гандолфо е класифицирана в Зона 2 (средно-висока сеизмична активност).
Основния източник на вода е езерото Албано, което често се нарича езеро „Кастел Гандолфо“. С него се разпорежда Метрополен град Столица Рим. До 1802 г. езерото е собственост на Абатството на Санта Мария Гротаферата, на Апостолилическата камара (Финансовата администрация на католическата църква), след което става собственост на принц Станислав Август Понятовски, у когото остава до 1870 г.
Най-високата точка в Кастел Гандолфо е на 425 м надм. височина. Хълмовете около езерото Албано са с височина около 400 м.
Районът на Кастел Гандолфо попада в областта на умерения средиземноморски климат, характеризиращ се с мека зима, като есенните температури са по-високи от тези през пролетта и ветровити лета. В областта на Коли Албани се наблюдава феномен, известен под наименованието „Stau“, където се наблюдава изпарението на водните пари от земята към облаците. Лятото е сухо и горещо, а зимата е мека и дъждовна, без да се регистрират рекордно ниски температури. Максималните температури през лятото достигат обикновено 35 – 37 градуса.
Според една от хипотезите името „Кастел Гандолфо“ произлиза от латинското Castrum Gandulphi – името на замък от древността, собственост на семейство Гандолфи, родом от Генуа.
В района на днешния град Кастел Гандолфо са открити археологически находки от XVI век. Много историци спекулират, че днешният град Кастел Гандолфо лежди върху основите на древния град Алба Лонга от предримската епоха, столица на митичната Латинска лига, основана от Асканий, син на Еней. Но според по-скорошни хипотези от XIX век древният митичен град Алба Лонга се е намирал от другата страна на езерото Албано между местността Косте Казеле в Община Марино и местността Палацо в Община Рока ди Папа. Алба Лонга е разрушен от римляните след войната през 658 г. пр. н.е.
През 396 г. пр. н.е. римляните започват да копаят канала „Емисарио дел Лаго Албано“, за да се изпълни пророчеството на Делфийския оракул по отношение на Обсадата на етруския град Вейи.
Територията на Кастел Гандолфо става собственост на рода Конти ди Тусколо, а през XI век става част от Абатство „Санта Мария ди Гротаферата“, т.е. притежание на фамилипта от генуезки произход Гандолфи.
През 1221 г. замъкът става притежание на семейство Савели, които го дават под наем на Капицуки. Въпреки това през 1436 г. замъкът отново е под пълен контрол на Савели, защото кардинал Джовани Мария Вителески го изравнява със земята заедно с Боргето ди Гротаферата, Албано и Кастел Савело. През 1482 г. папа Сикст IV предоставя собствеността на Кастел Гандолфо на Община Велетри, на която е нанесена щета от сем. Савели, които обаче 4 г. по-късно си връщат собствеността.
Папа Сикст V променя статута на Кастел Гандолфи в херцогство в полза на Бернардино Савели. През 1956 г., поради невъзможността на сем. Савели да плаща огромните си дългове, Аполстолическата камера конфискува на 30 юни феода Кастел Гандолфо. Тогава папа Климент VIII включва замъка в списъка с активи на Светия престол, които не могат да бъдат продавани.
При новото управление на Апостолическата камара при папа Павел V започват големи обществени поръчки за строителство. Ремонтните работи предвиждат внедряването на водопровод в папския дворец и основаване на францискански манастир (през 1619 г.).
Папа Урбан VIII е първият папа, който отсяда в Кастел Гандолфо. Също така тук е издадена и първата папска була (25 октомври 1626 г.)
При папа Александър VII (1655 – 1667 г.) стартират нови обществени поръчки, като един от най-съществените проекти е изграждането на път, който води до месността Палацоло (в Рока ди Папа) паралелно на скалите на езерото Албано, наричан в древността „Виа Алесандрина“. Други строителни начинания през този период са продължението на строежа на Папския дворец (1660 г.) и изграждането на Колегиалната църква „Сан Томазо ди Вилянова“ (1658 – 1661 г.) от арх. Джан Лоренцо Бернини.
Папа Бенедикт XIV (1740 – 1758 г.) често посещава Кастел Гандолфо, наблюдавайки строежа на лицевата фасада на папския дворец, главната кула и камбанарията. Също така се разширява и главният път, който води до Марино.
След като Франция нахлува в Рим през февруари 1798 г., се създава т. нар. Repubblica Albanense, включваща градовете Албано Лациале, Фраскати, Валетри и Марино. С обединени усилия жителите на тези населени места се съпротивляват срещу френската инвазия. В този случай Кастел Гандолфо се присъединява към град Албано. На 21 февруари жителите на Кастел Гандолфо въстават срещу французите заедно с граждани от Кастели Романи. По време на Наполеоновите войни около 900 антифренски жители от съседните градове пристигат в Кастел Гандолфо, като издържат на обсадата на Жоашен Мюра. Контрареволюционерите са победени от френските войски. Това става в битката за Кастел Гандолфо на 24 февруари 1798 г. След падането на съпротивата френските войски разграбват папския дворец.
С връщането на папа Пий VII Кастел Гандолфо е върнат на управлението на Майордома на Свещените дворци и тази ситуация се запазва до 1870 г.
Именно в Кастел Гандолфо, на площад „Либертà“, може да се види първата пощенска кутия в света, поставена там на 23 ноември 1820 г.
На 20 септември 1870 година е официално е сложен край на Папската държава с превземането на Порта Пиа и влизането на берсалиерите в Рим. Папа Пий IX, който напуска Кастел Гандолфо през май 1869 г., е последният папа, стъпвал в папския дворец до 1929 г.
На 11 септември 1929 г. с публикуването на Латеранските договори, Бенито Мусолини предоставя на зараждащата се държава Ватикана Папския дворец заедно със съседните къщи и площ от около 40 акра. През 1933 г. Ватиканската обсерватория е преместена от Ватикана в Кастел Гандолфо поради многото изкуствена светлина в Рим. През януари 2008 г. Ватиканът обявява, че поради влошаване на видимостта в Кастели Романи, обсерваторията ще бъде преместена от Кастел Гандолфо в САЩ.
На 22 януари 1944 г. американският десант при Анцио допринася Кастели Романи да се окаже на първа бойна линия в сблъсъците през Втората световна война. На 1 февруари Арича и Албано Лациале са бомбардирани, като е разрушен местният кларисински манастир. Щетите след бомбардировките са големи, като жертвите са 16 души. На 2 февруари е бомбардиран град Марино, като жертвите са няколко стотици души. На 10 февруари е бомбардиран Колежът Propaganda Fide (Конгрегацията на евангелизацията на народите) в Кастел Гандолфо, като жертвите са над 500 цивилни.
На 19 септември 1994 г. италианският президент Оскар Луиджи Скалфаро обявява Кастел Гандолфо за град.
Община Кастел Гандолфо е включена в периметъра на Регионалния парк „Кастели Романи“. Основните залесени площи, които попадат в неговата компетентност, са тези на бреговете на езерото Албано, т. нар. "pentime", което ежегодно рискувар доста сериозни летни пожари.
Основната зелена зона на община Кастел Гандолфо е представена от Комплекса на Папските вили – извънтериториална зона на Светия престол.
Кастел Гандолфо не разполага със средни училища на територията си, но в рамките на общинския район има частна детска градина, общинска детска градина и реномираното Папско училище „Павел VI“ – основно училище. Има и Държавно средно училище „Данте Алигиери" и други религиозни институти, които се занимават с началното образование.
Университет „Уолш“, който се намира в Северен Кантон, Охайо, САЩ, има малък колеж в Кастел Гандолфо. Занятията се провеждат през пролетта, лятото и есента.
Кастел Гандолфо има дълга театрална традиция, доказателство за това е театралната зала на театъра „Уго Баци“, където се играят множество представления, предимно от местни изпълнители. През месец март 2008 г. е открит театърът „Салапелтрони“ на ул. Прати.
Много от местните ресторанти в общината имат панорамна гледка и съхраняват автентичността на местната кухня. Ресторант „Панянели“ например е работил още през далечната 1882 година, като също така ресторанта е отбелязан на картата на Военния географски институ.
![]() ![]() |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Castel Gandolfo в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |