Самюел Ето'о
 Самюел Ето'o | |||||||||
 | |||||||||
| Лична информация | |||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Роден | 10 март 1981 г. | ||||||||
| Ръст | 180 см | ||||||||
| Пост | Нападател | ||||||||
| Юношески отбори | |||||||||
| |||||||||
| Професионални отбори¹ | |||||||||
| |||||||||
| Национален отбор | |||||||||
| |||||||||
| Треньор | |||||||||
| |||||||||
| 1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства . * Играе под наем в посочения отбор. | |||||||||
| Самюел Ето'о в Общомедия | |||||||||
Самюѐл Ето'о Фил (на френски: Samuel Eto'o Fils) е бивш камерунски футболист, нападател, четирикратен носител на наградата „Африкански футболист на годината“.
Ето'о започва кариерата си в Реал Мадрид, но не успява да се наложи и е продаден на Реал Майорка, където се превръща в един от водещите реализатори в Ла лига. Самуел изиграва най-добрите си години в Барселона от 2004 до 2009 г. и след това Интер 2009 - 2011. Избиран е за Африкански футболист на годината през 2003, 2004, 2005 и 2010 г. Ето'о има участие в три световни първенства — през 1998, 2002 и 2010 г. Печели Шампионската лига с Барселона през сезон 2005 - 2006, 2008 - 2009 и с Интер през 2009 - 2010.
През август 2011 г. Ето'о е продаден на Анжи Махачкала.[1] След изтичане на догова му с руснаците през 2013 г. Самуел подписва с Челси.[2]. През следващото лято преминава в Евертън, а по-късно през същия сезон в италианския Сампдория. През лятото на 2015 г. Самуел става футболист на турския Анталияспор.
През септември 2021 г. Самуел Ето'о обяви кандидатурата си за президент на Камерунската футболна федерация (Fecafoot).
Кариера
[редактиране | редактиране на кода]Клубна кариера
[редактиране | редактиране на кода]Ето'о играе в Камерун преди да се присъедини към академията на Реал Мадрид през 1997 г. Играе под наем за Леганес, Еспаньол и Реал Майорка. През 2000 г. подписва договор с Реал Майорка. Най-големият му успех с Реал Майорка е титлата на Купата на Краля през 2003 г., когато вкарва два от головете за победата с 3:0 срещу Рекреативо. Спомага за класирането на Реал Майорка за първо участие в Шампионска лига и става най-добър реализатор на клуба за всички времена. [2]
През 2004 г. се присъединява към Барселона. Печели първенството на Испания още в първия си сезон в клуба и повтаря успеха през следващия сезон, печели Шампионска лига отбелязвайки гол във финала и става голмайстор на испанското първенство с 26 гола. Печели третото място в класацията за футболист на годината на ФИФА. През следващия сезон печели требъл (Шампионска лига, първенството и купата на Испания). За петте си години в Барселона изиграва 199 мача и вкарва 130 гола. [2]
През лятото на 2009 г. преминава в Интер с треньор Жозе Моуриньо. Печели Шампионската лига за трети път. Във втория си сезон в Интер вкарва хеттрик в Шампионска лига срещу Вердер Бремен и вкарва два гола във финала на Купата на Италия, която Интер печели. Завършва кариерата си в Интер с 53 гола в 102 мача. [2]
През август 2011 г. Ето'о подписва с Анжи Махачкала, където е избран за капитан на отбора. [2]
На 29 август 2013 г. подписва едногодишен договор с Челси, където треньор е Жозе Моуриньо. След края на сезона Самуел става свободен агент.
На 26 август 2014 г. подписва с Евертън двугодишен договор, като прави значителни отстъпки от личните си условия за да подпише с отбора от „Гудисън“. „Много силно впечатление ми направи стила на отбора и веднага ми стана ясно, че тук ще играя футбол, което бе важно.“
Престоят на Ето'о при карамелите не се увенчава с големи успехи и за това още през зимния трансферен прозорец той преминава в Сампдория. В Италия Самуел отново не показва най-доброто от себе си вкарвайки едва 2 гола през пролетния полусезон и напуска отбора през лятото на 2015 г.
През лятото на 2015 г. Ето'о подписва с турския Анталияспор.
Национален отбор
[редактиране | редактиране на кода]Ето'о участва в мач на Камерун малко преди да навърши 15 години. Влиза в състава на Камерун за Световното първенство през 1998 г., където е най-младият играч на турнира. На Световното първенство през 2002 г. вкарва победния гол за единствената победа на Камерун (срещу Саудитска Арабия). [2]
Ето'о е най-добрият голмайстор на Купата на Африканските нации, която е печелил през 2000 и 2002 г. Печели и олимпийската титла на Олимпиадата в Сидни през 2000 г. [2]
Ето'о е капитан на националния отбор на Камерун на Световното първенство през 2010 г., където бележи в мачовете срещу Дания и Нидерландия. [2]
Статистика
[редактиране | редактиране на кода]Клубна кариера
[редактиране | редактиране на кода]| Клуб | Сезон | Шампионат | Купа | Европейски турнири1 |
Други турнири2 | Общо | |||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Мачове | Голове | Мачове | Голове | Мачове | Голове | Мачове | Голове | Мачове | Голове | ||
| Леганес | 1997–98 | 28 | 3 | 2 | 1 | 0 | 0 | 0 | 0 | 30 | 4 |
| Общо | 28 | 3 | 2 | 1 | 0 | 0 | 0 | 0 | 30 | 4 | |
| Реал Мадрид | 1998–99 | 1 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 1 | 0 |
| Общо | 1 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 1 | 0 | |
| Еспаньол | 1998-99 | 0 | 0 | 1 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 1 | 0 |
| Общо | 0 | 0 | 1 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 1 | 0 | |
| Реал Мадрид | 1999–2000 | 2 | 0 | 0 | 0 | 3 | 0 | 1 | 0 | 6 | 0 |
| Общо | 2 | 0 | 0 | 0 | 3 | 0 | 1 | 0 | 6 | 0 | |
| Майорка | 1999–00 | 13 | 6 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 13 | 6 |
| 2000–01 | 28 | 11 | 5 | 2 | 0 | 0 | 0 | 0 | 33 | 13 | |
| 2001–02 | 30 | 6 | 1 | 1 | 9 | 3 | 0 | 0 | 40 | 10 | |
| 2002–03 | 30 | 14 | 6 | 5 | 0 | 0 | 0 | 0 | 36 | 19 | |
| 2003–04 | 32 | 17 | 2 | 0 | 7 | 4 | 2 | 1 | 43 | 22 | |
| Общо | 133 | 54 | 14 | 8 | 16 | 7 | 2 | 1 | 165 | 70 | |
| Барселона | 2004-05 | 37 | 24 | 1 | 0 | 7 | 4 | 0 | 0 | 45 | 28 |
| 2005-06 | 34 | 26 | 0 | 0 | 11 | 6 | 2 | 2 | 47 | 34 | |
| 2006–07 | 19 | 11 | 2 | 1 | 3 | 1 | 3 | 0 | 27 | 13 | |
| 2007–08 | 18 | 16 | 3 | 1 | 7 | 1 | 0 | 0 | 28 | 18 | |
| 2008–09 | 36 | 30 | 4 | 0 | 12 | 6 | 0 | 0 | 52 | 36 | |
| Общо | 144 | 107 | 10 | 2 | 40 | 18 | 5 | 2 | 199 | 129 | |
| Интер | 2009-10 | 32 | 12 | 2 | 1 | 13 | 2 | 1 | 1 | 48 | 16 |
| 2010–11 | 35 | 21 | 4 | 5 | 10 | 8 | 4 | 3 | 53 | 37 | |
| 2011–12 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 1 | 0 | 1 | 0 | |
| Общо | 67 | 33 | 6 | 6 | 23 | 10 | 6 | 4 | 102 | 53 | |
| Анжи | 2011–12 | 22 | 13 | 1 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 23 | 13 |
| 2012–13 | 25 | 10 | 3 | 2 | 16 | 9 | 0 | 0 | 44 | 21 | |
| 2013–14 | 6 | 2 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 6 | 2 | |
| Общо | 53 | 25 | 4 | 2 | 16 | 9 | 0 | 0 | 73 | 36 | |
| Челси | 2013–14 | 21 | 9 | 5 | 0 | 9 | 3 | 0 | 0 | 35 | 12 |
| Общо | 21 | 9 | 5 | 0 | 9 | 3 | 0 | 0 | 35 | 12 | |
| Евертън | 2014–15 | 14 | 3 | 2 | 0 | 4 | 1 | 0 | 0 | 20 | 4 |
| Общо | 14 | 3 | 2 | 0 | 4 | 1 | 0 | 0 | 20 | 4 | |
| Сампдория | 2014–15 | 18 | 2 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 18 | 2 |
| Общо | 18 | 2 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 18 | 2 | |
| Анталияспор | 2015–16 | 31 | 20 | 1 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 32 | 20 |
| 2016–17 | 30 | 18 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 30 | 18 | |
| 2017–18 | 15 | 6 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 15 | 6 | |
| Общо | 76 | 44 | 1 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 77 | 44 | |
| Коняспор | 2017–18 | 13 | 6 | 1 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 14 | 6 |
| Общо | 13 | 6 | 1 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 14 | 6 | |
| Катар СК | 2018–19 | 17 | 6 | 3 | 3 | 0 | 0 | 3 | 1 | 23 | 10 |
| Общо | 17 | 6 | 3 | 3 | 0 | 0 | 3 | 1 | 23 | 10 | |
| Общо за кариерата | 587 | 293 | 49 | 22 | 111 | 48 | 17 | 8 | 764 | 371 | |
1Европейските турнири включват Шампионска лига и Лига Европа
2Други турнири включват Суперкупа на Испания, Суперкупа на Италия, Суперкупа на Европа и Световно клубно първенство
Национален отбор
[редактиране | редактиране на кода]| Камерун | ||
|---|---|---|
| Година | Мачове | Голове |
| 1997 | 3 | 0 |
| 1998 | 5 | 0 |
| 1999 | 1 | 0 |
| 2000 | 9 | 5 |
| 2001 | 9 | 2 |
| 2002 | 13 | 5 |
| 2003 | 7 | 2 |
| 2004 | 9 | 4 |
| 2005 | 6 | 1 |
| 2006 | 5 | 5 |
| 2007 | 3 | 1 |
| 2008 | 11 | 11 |
| 2009 | 8 | 5 |
| 2010 | 12 | 8 |
| 2011 | 9 | 4 |
| 2012 | 2 | 0 |
| 2013 | 4 | 2 |
| 2014 | 3 | 1 |
| Общо | 118 | 56 |
Голов коефициент
[редактиране | редактиране на кода]| Общо за кариерата | |||
|---|---|---|---|
| Отбор | Мачове | Голове | Голове на мач |
| Клубни отбори | 764 | 371 | 0,49 |
| Камерун | 118 | 56 | 0,47 |
| Общо | 882 | 427 | 0,48 |
Успехи
[редактиране | редактиране на кода]
Купа на Kраля – 1 (2003)
Шампионска лига – 2 (2006, 2009)
Примера Дивисион – 3 (2005, 2006, 2009)- Купа на Kраля – 1 (2009)
Суперкупа на Испания – 2 (2005, 2006)
- Шампионска лига – 1 (2010)
- Световно клубно първенство – 1 (2010)
Серия А – 1 (2010)
Купа на Италия – 2 (2010, 2011)
Суперкупа на Италия – 1 (2010)
- Купа на Африка – 2 (2000, 2002)
- Купа LG – 1 (2011)
Олимпийски игри – 1 (2000)
Индивидуални
[редактиране | редактиране на кода]- Идеален отбор на годината на УЕФА – 2 (2005, 2006)
- Идеален отбор на годината на ФИФПро – 2 (2005, 2006)
- Идеален отбор на годината на ESM – 4 (2005, 2006, 2009, 2011)
- Голмайстор на Примера Дивисион – 1 (2006)
- Голмайстор на Купата на Африка – 2 (2006, 2008)
- Златна топка на Световното клубно първенство – 1 (2010)
- Футболист на годината в Африка – 4 (2002, 2003, 2004, 2010)
- Млад футболист на годината в Африка – 1 (2000)
- Златен крак – 1 (2015)
Рекорди
[редактиране | редактиране на кода]- Най-много голове за Камерун – 56
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Ето'о прие офертата на Анжи, архив на оригинала от 19 август 2011, https://web.archive.org/web/20110819062956/http://www.sportal.bg/news.php?news=319749, посетен на 10 август 2011
- ↑ а б в г д е ж з ETO'O SIGNS // www.chealseafc.com. ФК Челси, 29 август 2013. Посетен на 29 август 2013. (на английски)