Световното първенство по шахмат за жени е състезание, определящо световната шампионка по шахмат. Организира се Световната шахматна федерация (ФИДЕ) от 1927 г. Някои от най-добрите състезателки предпочитат да участват в първенството на мъжете. Шахматистката с най-висок рейтинг ЕЛО в историята Юдит Полгар (2735) никога не се е състезавала за шахматната корона при жените.
Световните първенства за жени през периода 1927 – 1939 г. се провеждат във формата на турнири и мачове за титлата. Турнирите се организират от ФИДЕ едновременно с конгресите на ФИДЕ и „турнирите на нациите“. Общо в предвоенния период са проведени 7 турнира 2 мача (единият неофициален) – всички са спечелени от руската и английска шахматистка с чешко-английски произход Вера Менчик (+78, =4, −1).
Първото първенство се провежда по време на първата шахматна олимпиада в Лондон през 1927 г. Участват 12 състезателки, които играят по веднъж срещу всяка друга. Вера Менчик печели с десет победи и едно реми.[1] Тя запазва титлата си до смъртта си през 1944 г. като я защитава 8 пъти (веднъж неофициално). В 9-те финални турнири и мачове за титлата от 1927 до 1939 г. тя изиграва 101 партии и постига рекордния резултат 88 победи, 9 ремита и само 4 загуби.
През 1950 г. първенството се провежда в Москва, тогава в СССР. Участват 16 състезателки, които играят по една партия срещу всяка друга. Печели Людмила Руденко с 11,5 т. (9 победи, 5 ремита и 1 загуба).[2]
През 1953 г. се играе мач от 14 партии за световната титла при жените. Той се провежда в Ленинград, СССР. Претендентката Елизавета Бикова печели срещу настоящата шампионка Людмила Руденко с 8:6 т. (7 победи, 2 ремита и 5 загуби).[3]
Следващото първенство е през 1956 г. То се провежда в Москва и участват Бикова, Руденко и Олга Рубцова. Всеки две играят от осем партии. Рубцова печели с 10 точки в 16 партии. От 8 партии между Бикова и Рубцова 6 са реми и всяка от двете печели по една партия. Рубцова печели титлата, тъй като печели една партия повече срещу Руденко, отколкото Бикова.[4]
През 1958 г. Бикова връща титлата си в мач с Рубцова, провел се в Москва. Бикова печели с 8,5:6,5 (8 победи, 3 ремита, 3 загуби).[5]
Следващият мач за световната титла е отново в Москва през 1962 г. Бикова трябва да защитава титлата си срещу Нона Гаприндашвили, но губи с 2:9 без да спечели нито една от единадесетте партии.[6]
Гаприндашвили запазва титлата си в мачове срещу Алла Кушнир, състояли се в Рига през 1965 г., в Тбилиси през 1969 г. и отново в Рига през 1972 г. Гаприндашвили печели с 8,5:4,5 т. в първите два мача и с 8,5:7,5 в третия.[7][8][9] Гаприндашвили запазва титлата си и в мач през 1975 г., който се състои в Тбилиси и Москва. Този път съперничка е Нана Александрия, но Гаприндашвили печели с 8,5:3,5 т.[10]
През 1978 г. се играе поредният мач за титлата при жените. Този път претендентка е Мая Чибурданидзе, която успява да спечели с 8,5:6,5 т., губейки две и печелейки четири партии в мача от 15 партии (9 ремита).[11]
Чибурданидзе запазва титлата си до 1991 г. като я защитава успешно четири пъти – срещу Гаприндашвили, Нана Александрия, Ирина Левитина, Елена Ахмиловская и Нана Йоселиани съответно през 1981, 1984, 1986 и 1988 г. Мачовете се провеждат в Тбилиси, Волгоград, София-Боржоми, и Тел-Авив.[12][13][14][15]
През 1991 г. Чибурданидзе губи титлата си в мач срещу Сие Дзюн (Китай), провел се в Манила, Филипини. Мачът завършва 8,5:6,5 за китайката, която печели четири партии и губи две; девет партии завършват реми.[16]
Сие Дзюн запазва титлата до 1996 г. като играе мач срещу Йоселиани в Монако през 1993 г., който печели убедително с 8,5:2,5 т.[17]
През 1996 г. претендентката Жужа Полгар печели мача срещу Сие Дзюн в Хаен, Испания, с 8,5:4,5 т.[18]
Полгар отказва да защитава титлата си поради неразбирателство с ФИДЕ и през 1999 г. световната федерация организира мач между Сие Дзюн и Алиса Галямова, който Сие Дзюн печели с 8,5:6,5 т. Това е последният мач за световната титла по шахмат за жени. Следващите шампионати се провеждат с променен регламент.[19]
Първенството през 2001 г. се провежда в Москва. Участват осем шахматистки, които са разделени на четири двойки. Играят се мини-мачове. До финала достигат Джу Чън (Китай) и Александра Костенюк (Русия). Джу Чън печели след 8 партии с резултат 5:3.[20]
Следващото първенство се провежда в Елиста, Русия през 2004 г. Печели го българката Антоанета Стефанова, победила на финала Екатерина Ковалевская (Русия) с 2,5:0,5 т. На полуфинала Стефанова отстранява 6-ата световна шампионка Мая Чибурданидзе.[21]
Първенството през 2006 г. се провежда в Екатеринбург, Русия. Шампионка става Сю Юхуа (Китай), победила Галямова на финала с 2,5:0,5 т.[22]
През 2008 г. се провежда световно първенство в Налчик, Русия. Печели го Александра Костенюк (Русия) с 2,5:1,5 т. срещу Хоу Ифан (Китай). Антоанета Стефанова не участва.[23]
През 2010 г. първенството се провежда Хатай, Турция с 64 шахматистки по системата на елиминиране (нокаут-турнир). Печели го Хоу Ифан (Китай) с 5:3 т. срещу Руан Луфей (Китай). Антоанета Стефанова отпада във втория кръг.[24] През 2011 г. Хоу Ифан защитава успешно титлата си в Тирана, Албания в мач до 10 партии срещу индийката Хъмпи Конеру, като побеждава с 5,5:2,5 т. (+3, =5, –0).
Първенството през 2012 г. се провежда в Ханти-Мансийск, Русия. Антоанета Стефанова става вицешампионка. Финала печели Анна Ушенина (Украйна) при равностойна игра – 2:2 в редовните партии и 1,5:0,5 в двете партии от тайбрека, продължили 89 и 94 хода.
На 20 септември 2013 г. Хоу Ифан си връща световната титла. След като печели в сериите „Гран при“ на ФИДЕ, в китайския град Тайчжоу тя побеждава Ушенина с 5,5:1,5 в мач до 10 партии без да загуби среща (+4, =3).[25]
Световното първенство през 2015 г. се провежда от 16 март до 6 април в Красная поляна (Сочи, Русия). 64 шахматистки се състезават в нокаут-турнир. Шампионка става Мария Музичук от Украйна, която побеждава на финала рускинята Наталия Погонина с 2,5:1,5.[26] Следващата година в мач за титлата до 10 партии от 1 до 18 март в Лвов тя отстъпва с 3:6 (+0, =6, –3) на Хоу Ифан, която става за 4-ти път шампионка.[27]
От 11 февруари до 4 март 2017 г. в Техеран се провежда 38-ото световно първенство. Иран поставя условие всички жени да бъдат постоянно със забрадки. Световната шампионка Хоу Ифан, Мария Музичук, Нази Паикидзе и Ирина Круш отказват да участват в шампионата. Той се организира отново с 64 състезателки по системата на елиминирането, но се явяват 63. Румънската шахматистка Кристина-Адела Фойшор умира преди началото на турнира. Въпреки това нейната дъщеря Сабина-Франческа Фойшор участва, но губи в първия кръг от бъдещата победителка. Шампионка става Тан Чжонъи (Китай), спечелила на финала срещу Анна Музичук (Украйна) с 3,5:2,5 след 2:2 в редовните партии и 1,5:0,5 в ускорен шах.[28][29]
През 2018 г. се провеждат два световни шампионата за жени, в които побеждава една и съща шахматистка – китайката Дзю Уъндзюн:
Дзю Уъндзюн защитава титлата си за втори път през 2020 г. в равностоен двубой срещу претендентката Александра Горячкина. Руската шахматистка участва в турнира на претендентките в Казан на мястото на световната ексшампионка Хоу Ифан, която не се явява, но го печели 2 кръга преди края с 2,5 т. аванс на 14.6.2019 г. Мачът за короната се играе от 4 до 24 януари 2020 г. в 12 партии, от които първите 6 в Шанхай, а вторите 6 във Владивосток. Завършва наравно 6:6 (3+, 6=, 3–). В тай-брейка от 4 партии по ускорен шах Дзю Уъндзюн побеждава с 2,5:1,5 (1+, 2=, 0–). [31]
През юли 2023 г. Дзю Уъндзюн за трети път защитава титлата си, този път срещу сънародничката си Лей Тинцзе, отново с минимална победа, извоювана в последната от редовните 12 игри. Тя изгубва 5-та партия с черните фигири, но после с белите спечелва 6-та и 12-та и с резултат 6,5:5,5 (2+, 9=, 1–) остава шампионка.
№ | период | шампион | родена-починала | страна | мач за титлата | резултат |
---|---|---|---|---|---|---|
1 | 1927 – 1944 | Вера Менчик | 16.02.1906 – 27.06.1944 | Русия Чехословакия Англия |
10,5 т. от 11
в турнир с 12 участнички | |
6,5 т. от 8
в турнир с 5 участнички | ||||||
8 т. от 8
в турнир с 5 участнички | ||||||
14 т. от 14
в турнир с 8 участнички | ||||||
3:1
срещу Соня Граф | ||||||
9 т. от 9
в турнир с 10 участнички | ||||||
11,5:4,5 т.
срещу Соня Граф | ||||||
14 т. от 14
в турнир с 26 участнички | ||||||
18 т. от 19
в турнир с 20 участнички | ||||||
2 | 1950 – 1953 | Людмила Руденко | 27.07.1904 – 04.03.1986 | СССР | 11,5 т. от 15
в турнир с 16 участнички | |
3 | 1953 – 1956 | Елизавета Бикова | 04.11.1913 – 08.03.1989 | СССР | 8:6
срещу Руденко | |
1958 – 1962 | 8,5:5,5
срещу Рубцова | |||||
8,5:4,5
срещу Кира Зворикина | ||||||
4 | 1956 – 1958 | Олга Рубцова | 20.09.1909 – 13.12.1994 | СССР | 10 т. от 16
в турнир с Бикова и Руденко | |
5 | 1962 – 1978 | Нона Гаприндашвили | 05.03.1941 – | СССР | 9:2
срещу Бикова | |
8,5:4,5
срещу Алла Кушнир | ||||||
8,5:4,5
срещу Кушнир | ||||||
8,5:7,5
срещу Кушнир | ||||||
8,5:3,5
срещу Нана Александрия | ||||||
6 | 1978 – 1991 | Мая Чибурданидзе | 17 януари 1961 – | СССР Грузия |
8,5:6,5
срещу Гаприндашвили | |
8:8
срещу Александрия | ||||||
8,5:5,5
срещу Ирина Левитина | ||||||
8,5:5,5
срещу Елена Ахмиловская | ||||||
8,5:7,5
срещу Нана Йоселиани | ||||||
7 | 1991 – 1996 | Сие Дзюн | 30.10.1970 – | Китай | 8,5:6,5
срещу Чибурданидзе | |
8,5:2,5
срещу Йоселиани | ||||||
1999 – 2001 | 8,5:6,5
срещу Алиса Галямова | |||||
8 | 1996 – 1999 | Жужа Полгар | 19.04.1969 – | Унгария | 8,5:4,5
срещу Сие Дзюн | |
9 | 2001 – 2004 | Джу Чън | 16.03.1976 – | Китай | 5:3
срещу Костенюк на финала Турнир с 8 участнички, защото Полгар не защитава титлата си. | |
10 | 2004 – 2006 | Антоанета Стефанова | 19.04.1979 – | България | 2,5:0,5
срещу Ковалевская на финала Турнир с 8 участнички. | |
11 | 2006 – 2008 | Сю Юхуа | 29.10.1976 – | Китай | 2,5:0,5
срещу Галямова на финала Турнир с 8 участнички. | |
12 | 2008 – 2010 | Александра Костенюк | 23.11.1984 – | Русия | 2,5:1,5
срещу Хоу Ифан на финала Турнир с 8 участнички. | |
13 | 2010 – 2012 | Хоу Ифан | 27.02.1994 – | Китай | ||
5,5:2,5
срещу Хъмпи Kонеру | ||||||
2013 – 2015 | 5,5:1,5
срещу Ушенина | |||||
2016 – 2017 | 6:3
срещу Мария Музичук | |||||
14 | 2012 – 2013 | Анна Ушенина | 30.08.1985 – | Украйна | 3,5:2,5
срещу Антоанета Стефанова на финала Нокаут турнир с 64 участнички. | |
15 | 2015 – 2016 | Мария Музичук | 21.09.1992 – | Украйна | ||
16 | 2017 – 2018 | Тан Чжонъи | 29.05.1991 – | Китай | ||
17 | 2018 – | Дзю Уъндзюн | 31.01.1991 – | Китай | 5,5:4,5
срещу Тан Чжунъи | |
6,5:5,5
срещу Лей Тинцзе на финала |
1 През 1934 г. Макс Еве призовава Соня Граф в Холандия и я поема под закрилата си. Той ѝ организира мач срещу световната шампионка Вера Менчик [32]. Мачът е за титлата на Световното първенство, но международната асоциация не го признава официално и счита мача за приятелски. По това време обаче състезанията за световно първенство не са под контрола на ФИДЕ. Менчик е фаворит, но Соня Граф изненадващо печели първата партия. В следващите три партии обаче световната шампионка побеждава и защитава титлата си. Това е първият мач за титлата път в историята на световните първенства за жени. [33]
2 Подобно на мача от 1934 г., този мач е организиран от самите двама играчи (както е практиката по това време), но е одобрен и признат от ФИДЕ.
№ | Име | Шампионски титли |
Години | Вицешампион |
---|---|---|---|---|
1 | Вера Менчик | 9 | 17 | 1 |
2 | Нона Гаприндашвили | 5 | 16 | 1 |
3 | Мая Чибурданидзе | 5 | 13 | 1 |
4 | Хоу Ифан | 4 | 6 | 1 |
5 | Дзю Уъндзюн | 4 | 5 | 0 |
6-7 | Елизавета Бикова | 3 | 7 | 1 |
6-7 | Сие Дзюн | 3 | 7 | 1 |
8 | Людмила Руденко | 1 | 3 | 1 |
9 | Жужа Полгар | 1 | 3 | 0 |
10 | Джу Чън | 1 | 3 | 0 |
11 | Олга Рубцова | 1 | 2 | 1 |
12 | Антоанета Стефанова | 1 | 2 | 1 |
13 | Александра Костенюк | 1 | 2 | 1 |
14 | Анна Ушенина | 1 | 1 | 1 |
15 | Мария Музичук | 1 | 1 | 1 |
16 | Тан Чжонъи | 1 | 1 | 1 |
17 | Сю Юхуа | 1 | 2 | 0 |