Софи Марсо

Софи Марсо Sophie Marceau
френска актриса и кинорежисьор
Софи Марсо (2012)
Родена	17 ноември 1966 г. (57 г.) Париж, Франция
Националност	Франция
Работила	актриса, режисьор и певица
Актьорска кариера
Активност	1980 – днес
Значими роли	Вик Беретон („Купонът“, 1980; „Купонът 2“, 1982) Валентина Езкуера („Студентката“, 1988) Изабела Френска („Смело сърце“, 1995) Ана („Ана Каренина“, 1997) Електра Кинг („Само един свят не стига“, 1999) Ариан Марсиак („От другата страна на леглото“, 2008) Ана („ЛОЛ“, 2009) Джудит Шабрие („Искаш или не искаш“, 2014) Елен Мерсие („Г-жа Милс, толкова перфектна съседка“, 2018)
Награди	Орден за изкуство и литература (2003)
Семейство
Партньор	Анджей Жулавски (1985 – 2001) Джим Лемли (2001 – 2007) Кристоф Ламбер (2007 – 2014) Сирил Линяк (2014 – 2016)
Деца	Венсан (1995), Жулиета (2002)
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
Софи Марсо в Общомедия

Софѝ Марсо̀ (на френски: Sophie Marceau, родена като Софѝ Мопю̀ (Sophie Maupu)) е френска актриса, кинорежисьор и певица. Тя е първата носителка на наградата „Сезар“ за „Най-надеждна актриса“.^[1] Наградена е с Орден за изкуство и литература, офицерска степен през 2003 г.^[2]

Софи Марсо на премиера на филма „Таулард“, 13.9.2016 г.

Биография и кариера

Софи е родена на 17 ноември 1966 г. в Париж. Баща ѝ е бил шофьор, а майка ѝ – продавачка.

През 1980 г. 13-годишната Софи участва във филма „Купонът“, препоръчана от агенцията за юноши-модели, в която участва. Филмът има грандиозен успех, и скоро е снето негово продължение – „Купонът 2“ (1982), за което Софи получава премията „Сезар“ в номинацията „Най-добър дебют и най-многообещаваща актриса“.

На 16 години тя вече играе заедно с Жерар Депардьо и Катрин Деньов.

През 1982 г. Марсо сключва договор с най-голямата кинокомпания на Франция, „Gaumont“, но скоро разваля договора. Компанията иска неустойка от милион френски франка, които актрисата изплаща с почти всичките си спестявания. Помага ѝ полският режисьор Анджей Жулавски, с когото се е запознала неотдавна. Скоро двамата заминават за Полша.

През 1984 г. Марсо играе в „Луда любов“, първият ѝ филм под режисурата на Жулавски. Следват още два филма, с които тя става една от най-популярните и уважавани актриси в своята страна. Първата англоезична роля на Софи е във филма на Мел Гибсън „Смело сърце“.

През 1985 г. Софи записва своя първи пълен музикален албум – Certitude.

В новите си филми Марсо постепенно се избавя от имиджа на тийнейджър, споделяйки славата с най-знаменити звезди: Филип Ноаре, Жерар Депардьо, Катрин Деньов, Жан-Пол Белмондо.

Софи Марсо на театралната церемония „Нощ на Молиер 1993“, където е номинирана за ролята си в „Пигмалион“ от Бърнард Шоу.

На театралната сцена Софи дебютира през 1991 г. в „Евридика“ на Жан Ануи. През пролетта на 1995 г. Марсо режисира своя първи късометражен филм – „Разсъмване наопаки“, с продължителност 8 минути. След седем години актрисата снима още един филм по собствен сценарий, но вече пълнометражен – филмът „Говори ми за любов“.

През 1995 г. Софи се снима във филма на Антониони „Отвъд облаците“ заедно с Джон Малкович. През 1997 г. тя играе Ана Каренина в едноименната екранизация на романа на Лев Толстой.

Софи Марсо се снима и в рекламни клипове. Тя се появява на повече от 300 корици на списания по целия свят^[3][4] включително Вог, Ел, Мадам Фигаро, Пари Мач, L'Officiel, Lui, Tatler, Glamour, Premiere и Marie Claire.^[5][6] Избрана е за „лице на фирмата“ на множество луксозни марки като козметичните компании „Guerlain“^[7] и „Диор“,^[8] по-късно – на бижутерийната „Chaumet“^[9][10] и автомобилната „Ситроен“.^[11]

През 2015 г. Софи Марсо взема участие на кинофестивала в Кан като на член на журито на основния конкурс. ^[12]

През март 2016 г. тя официално разкрива, че е отказала Ордена на Почетния легион – най-високият френски орден за заслуги. ^[13]

Софи Марсо и Анджей Жулавски, Кабург, 1 юни 1988 г.

Личен живот

През 1982 г. Софи започва роман с полския режисьор Анджей Жулавски, който е с 26 години по-възрастен от нея. Скоро сключват брак, на 24 юли 1995 г. им се ражда син, Венсан. През 1996 г. Марсо публикува полуавтобиографичния роман „Лъжкиня“ (Menteuse), в който признава: „Започнах твърде рано полов живот, което ме направи истерична и ранима, така че всички мои романи, като правило, завършваха печално. Само Анджей можа да ми даде спокойствие и щастие, да ми подари най-добри роли в киното и чудото на майчинството.“

През 2001 г., след 17-годишна връзка, Софи се развежда с Жулавски заради американския продуцент Джим Лемли. През 2002 г. Софи ражда от него дъщеря, Жулиета.

Софи Марсо и Кристоф Ламбер на премиерата на „Скайфол“ в Париж, 24.10.2012 г.

От 2007 г. актрисата живее съвместно с актьора Кристоф Ламбер, а от 2012 г. са в брак ^[14]. През 2014 г. двойката оповестява своята „приятелска раздяла“.^[15]

От 2014 до 2016 г. неин придружител е собственикът на ресторант и главен готвач Сирил Линяк, с когото е във връзка около 10 месеца през 2016 г. ^[16][17]

Софи Марсо е обучен класически виолончелист, както се вижда във филма „Изгубени и намерени“ от 1999 г. Тя е двуезична (френски и английски). ^[18]

Днес, наред с киното, Марсо играе в театъра, рисува портрети на любимите си писатели, сред които Лев Толстой и Франц Кафка, а също и натюрморти и акварели. Софи редовно посещава кинофестивала в Кан. Тя е отличен плувец (тренирала е с шампионите на Франция), обича Йохан Себастиан Бах и Густав Малер. Марсо сътрудничи на организации за опазване на околната среда.

Софи Марсо на кинофестивала в Кан, 2005 г.

Актрисата на премиерата на „Щастието никога не се случва само“ на фестивала в Кaбург, 2012 г.

Софи Марсо на премиерата на филма „Арестувайте ме“, 2013 г.

Софи Марсо като член на журито на фестивала в Кан, 2015 г.

Филмография

Актриса

година	Филм	Оригинално заглавие	Роля	Режисьор
1980	Купонът	La Boum	Вик Беретон	Клод Пиното
1982	Купонът 2	La Boum 2	Вик Беретон	Клод Пиното
1984	Щастливият Великден	Joyeuses Paques	Жули	Жорж Лотнер
	Форт Саган	Fort Saganne	Маделен дьо Сен-илет
1985	Полиция	Police	Нория
	Луда любов	L'amour braque	Мари
1986	Надолу към ада	Descente aux enfers	Лола Колбер
1988	Студентката	L'Étudiante	Валентина Езкуера	Клод Пиното
	Шуаните	Chouans	Селин
1989	Моите нощи са по-красиви от вашите дни	Mes nuits sont plus belles que vos jours	Бланш
1990	Тихоокеанска градинка	Pacific Palisades	Бернадет
1991	За Саша	Pour Sacha	Лора
1993	Фанфан	Fanfan & Alexandre	Фанфан	Александър Жарден
1994	Дъщерята на Д'Артанян	La fille de d'Artagnan	Елоиз Д'Артанян
1995	Отвъд облаците	Al di là delle nuvole	Момичето в Портофино
	Смело сърце	Braveheart	Изабела Френска	Мел Гибсън
1997	Маркизата	Marquise	Маркиза дьо Парк
	Ана Каренина	Anna Karenina	Ана Каренина
1999	Само един свят не стига	The World Is Not Enough	Електра Кинг	Майкъл Ептед
	Сън в лятна нощ	A Midsummer Night's Dream	Хиполита
	Изгубени и намерени	Lost & Found	Лила Дюбоа
2000	Вярност	La fidélité	Клелия
2001	Белфегор: Фантомът на Лувъра	Belphégor – Le fantôme du Louvre	Лиса	Жан-Пол Саломе
2003	Алекс и Ема	Alex & Emma	Полина Делакроа
2004	До довечера	À ce soir	Нели	Лор Дютийол
2005	Антъни Цимер	Anthony Zimmer	Киара Манцони	Жером Сал
2007	Загубена в Довил	La Disparue de Deauville	Лучия/Виктория	Софи Марсо
2008	Жени в сянка	Les femmes de l'ombre	Луиз Десфонтен
2009	ЛОЛ	LOL	Ана	Лиза Азуeлос
2010	Възрастта на разума	L'Âge de raison	Маргарет	Ян Самуел
2014	Eдна среща	Une rencontre	Илза Санторини
2016	Таулард	La Taularde	Матилда Лерой	Удрей Еструго
2021	Всичко мина добре	Tout s'est bien passé	Емануел Бернхайм	Франсоа Озон
2022	Жена на нашето време	Une femme de notre temp	Джулиан Вербеке	Жан-Пол Сивейрак

Режисьор

• 1995 – Разсъмване наопаки / L’aube a l’envers
• 2002 – Говори ми за любов / Parlez-moi d’amour
• 2007 – Загубена в Довил / La Disparue de Deauville
• 2018 – Г-жа Милс, толкова перфектна съседка / Mme Mills, une voisine si parfaite

Участия в театъра

• 1991 – Евридика / Eurydice
• 1993 – Пигмалион / Pygmalion от Джордж Бърнард Шоу
• 2011 – Душевна история / Une histoire d'âme от Ингмар Бергман, режисирана от Бенедикт Аколас:
  Театър „Ронд-Пойнт“ (Шампс-Елисе), Театър „Селестин“ (Лион), Национален театър в Ница, Театър „Лориент“ (Национален драматичен център в Бретан), Театър „Тенис корт“ (Екс ан Прованс). Адаптиран към телевизионен филм под същото заглавие през 2015 г. ^[19]

Библиография

• 1996: Menteuse, éditions Stock, полуавтобиографичен роман^[20].
• 2023: La Souterraine, Seghers, treize histoires et sept poèmes qui se répondent^[21].

Източници

1. Sophie Marceau, IMDb.com.
2. Sophie Marceau, officier des arts et lettres // 14 February 2003. Посетен на 5 октoмври 2021.
3. Soulier, Vincent. Presse féminine – La puissance frivole. L'Archipel, 1 June 2010. ISBN 978-2-8098-1091-2.
4. Fournier, Maud, Tredez, Florence. L'Actrice française est une femme comme les autres. (enfin presque): (enfin presque). Éditions Don Quichotte, 5 November 2015. ISBN 978-2-35949-460-0.
5. Couverture ELLE magazine 1967 – Les plus belles couvertures de ELLE – Elle // Посетен на 5 October 2021.
6. Nast, Condé. Sophie Marceau, icône en images // 17 November 2017. Посетен на 5 October 2021.
7. Les égéries des parfums – Les égéries des parfums Guerlain – La Parisienne // Архивиран от оригинала на 2021-10-06. Посетен на 6 October 2021.
8. ((en)) DIOR ONE ESSENTIAL - Sophie Marceau, архив на оригинала от 7 октомври 2021, https://www.youtube.com/watch?v=KIRhzVtszJw, посетен на 7 октомври 2021 
9. Софи Марсо для Chaumet 2011 // 04.08.2011. Архивиран от оригинала на 2012-10-04. Посетен на 8 януари 2012. (на руски)
10. Sophie Marceau goûte aux heures Chaumet // 25 November 2008. Архивиран от оригинала на 2021-12-03. Посетен на 6 October 2021.
11. Sophie Marceau, égérie de DS en Chine // Посетен на 6 October 2021.
12. Жури 2015: Пълнометражни филми на Festival de Cannes 2015
13. Match, Paris. Pourquoi Sophie Marceau a refusé la Légion d'honneur // Посетен на 5 October 2021.
14. Марсо и Ламберт: Горец любит и без брака, bz-berlin.de.
15. Софи Марсо и Кристофер Ламберт расстались, spletnik.ru.
16. Sophie Marceau et Cyril Lignac en couple, Paris Match, 28 janvier 2016.
17. Exclu Voici – Sophie Marceau et Cyril Lignac : tout est fini entre eux – Voici, Voici.fr, 23 novembre 2016.
18. Sophie Marceau at Cours Florent (retrieved 14 April 2021)
19. Fiche du téléfilm Архив на оригинала от 2015-12-11 в Wayback Machine., sur le site d'Arte.
20. 18 ans d'amour, un fils, ses plus beaux rôles... Sophie Marceau, son adieu à Zulawski // Paris Match. 28 février 2016..
21. Luc Le Vaillant. Sophie Marceau, tout un poème // Libération. 10 mai 2023.

Външни препратки

• Софи Марсо в Internet Movie Database
• Софи Марсо в