София-Шарлота Sophie Charlotte Herzogin von Mecklenburg-Strelitz | |
кралица на Обединеното кралство | |
Родена | |
---|---|
Починала | 17 ноември 1818 г.
|
Погребана | Великобритания |
Управление | |
Период | 8 септември 1761 – 17 ноември 1818 |
Герб | |
Семейство | |
Род | Дом Мекленбург |
Баща | Карл фон Мекленбург (1708–1752) |
Майка | Елизабета Албертина фон Сакс-Хилдбургхаузен |
Братя/сестри | Kристиана фон Мекленбург Карл II (Мекленбург) Ернст Готлоб Алберт фон Мекленбург Адолф Фридрих IV (Мекленбург) Георг Август фон Мекленбург |
Съпруг | Джордж III (8 септември 1761) |
Деца | Джордж IV Фредерик (херцог на Йорк) Уилям IV Шарлота (кралица на Вюртемберг) Едуард Огъстъс (херцог на Кент) Огъста София Елизабет (принцеса) Ернст Август I (Хановер) Огъстъс Фредерик (херцог на Съсекс)[1] Адолфъс (херцог на Кембридж) Мери (херцогиня на Глостър) |
Подпис | |
София-Шарлота в Общомедия |
София-Шарлота фон Мекленбург-Щрелиц (на немски: Sophie Charlotte Herzogin von Mecklenburg-Strelitz) е германска херцогиня от Мекленбург-Щрелиц и кралица на Великобритания (8 септември 1761 – 17 ноември 1818), съпруга на крал Джордж III. Тя е баба на кралица Виктория.
Херцогиня Шарлота фон Мекленбург-Щрелиц е родена на 19 май 1744 в Миров, Германия. Тя е най-малката дъщеря на херцог Карл Лудиг Фридрих фон Мекленбург-Щрелиц и принцеса Елизабета Албертина фон Сакс-Хилдбургхаузен.[2][3]
През 1761 г. Шарлота е избрана за съпруга на английския крал Джордж III, за когото се омъжва на 8 септември същата година в двореца Сейнт Джеймс, Лондон. Въпреки че изборът не е посрещнат добре от майката на краля, бракът на Шарлота и Джордж III е щастлив. Двамата имат 15 деца, от които 13 оцеляват до зряла възраст.[4]
Кралицата е известна покровителка на изкуството. Неин учител по музика е бил самият Йохан Кристиан Бах. Моцарт ѝ посвещава своят Opus 3, написан по нейна поръчка. Освен това кралица Шарлота е любителка и на ботаниката. Тя основава сиропиталища и акушерна болница. Приоритет за кралицата е женското образование, а дъщерите ѝ получават изключително високо образование.
След като крал Джордж III заболява психически, той е оставен на грижите на Шарлота. Тя обаче не може да го посещава често поради истеричното му поведение и непредсказуемите му реакции. Докато синът ѝ управлява като регент, Шарлота става законен защитник на правата на живия крал от 1811 до 1818 г. Последните 5 г. от живота си тя почти не вижда съпруга си.
Кралица Шарлота умира на 17 ноември 1818 г. в присъствието на сина си принц-регента, който държал ръката ѝ, докато тя сядала на канапе в резиденцията си в Съри. Погребана е в параклиса „Сейнт Джордж“ в Уиндзор.