Оливър Кромуел

Оливър Кромуел
Oliver Cromwell
лорд-протектор на Общността на Англия, Шотландия и Ирландия
Роден
Починал
ПогребанУестминстърско абатство, Уестминстър, Великобритания
РелигияПуританство
ПартияВиги
Активен периодот 1643 г.
Семейство
ДецаРичард Кромуел
Подпис
Оливър Кромуел в Общомедия

Оливър Кромуел (на английски: Oliver Cromwell) е водач на Английската революция, виден английски военачалник, генерал, антироялист и държавник.

От 1653 до 1658 година е лорд-протектор на Англия, Шотландия и Ирландия.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Хънтингдън, близо до Кеймбридж, на 25 април 1599 г. Учи в колежа, „Сидней Съсекс“, Кембридж, който е основан скоро преди това, и е известен със силния си пуритански дух. Скоро след като започва обучението си, Кромуел го напуска, като така и не получава научна степен, вероятно заради смъртта на баща си, Робърт Кромуел (1560 – 1617).

Къщата, в която е живял Кромуел, около 1636 – 1640 година.

До войната Кромуел е обикновен земевладелец. Прадедите му забогатяват по време на управлението на крал Хенри VIII, когато са конфискувани манастирските и църковни земи.

Кромуел е ревностен протестант и пуритан от крайното течение на индепендентите. Крилата фраза стават думите на Кромуел, с които се обръща към войниците, когато преминават река: „Уповавайте се на Бога, но барута пазете сух!“.

Гражданска война в Англия

[редактиране | редактиране на кода]

В началото на Английската гражданска война Кромуел започва своята военна кариера, командвайки кавалерийски отряд от 60 конници, и в качеството си на капитан, води известния като „Желязната кавалерия“ отряд, който по-късно става негова основна армия на Новия модел.

Лидерството на Кромуел изпъква осезаемо в битката при Марстън Мур (1644), с която той си завоюва голямо влияние в цяла Англия. Кромуел се оказва талантлив пълководец. Неговата войска, която включва членове предимно от „кръглоглави“ (на английски: roundheads, привърженици на парламента), удържа победа над един от привържениците на крал Чарлз I. Така се очертава сражение с кралската войска.

Възстановка на битката при Нейзби.

Битка при Нейзби и смяна на властта

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Битка при Нейзби

В битката при Нейзби, близо до Нортхамптън, на 14 юни 1645 г. се сблъсъкват войските на крал Чарлз I и силите подкрепящи парламента, наречени „кръглоглави“, водени от генерал Оливър Кромуел.

Чарлз I иска да избегне битката, поради явното преимущество на армията на Кромуел в численост.

Много от командирите обаче искат да се сражават, като най-настоятелен е един от командващите на армията на „роялистите“ – принц Рупърт, който настоява за битка, с аргумента че по-голямата част от „кръглоглавите“ са просто въоръжени селяни без воински опит.

Битката се оказва решаваща. Като лидер на парламентарната коалиция и командващ Червената армия на Новия модел (Кръглоглавите), Кромуел побеждава крал Чарлз I, разбива кралската войска и слага край на управлението на монарха и на неговата абсолютна власт.

Оливър Кромуел пред вратата на килията, в която е затворен крал Чарлз I. До него е охраната от „Кръглоглави“.

Година по-късно Чарлз I се съюзява с шотландците, но те го предават на Парламента. Кралят е затворен в килия, а през 1649 г. е осъден на смърт от трибунал за държавна измяна. На 30 януари 1649 г. с решение на трибунала Чарлз I е екзекутиран.

Управление на страната и реформи на Кромуел

[редактиране | редактиране на кода]

Оливър Кромуел, получил определени пълномощия, опразва палата на парламента и назначава съвет от свои бойни съратници-протестанти. При новия лидер – Оливър Кромуел, са приети следните поправки: забранени са дуелите в армията, разрешен е гражданският брак, цялото кралско имущество се предава на държавната хазна. Кромуел получава титлата генералисимус.

Вече, взел властта в свои ръце (получава новата титла „лорд-протектор“), Кромуел започва да въвежда строг порядък, започнал с установяването на своя диктатура. Той жестоко потушава въстанията в Ирландия и Шотландия, разделя страната на 12 военни губернаторства, начело на които са подотчетни на него генерал-майори, въвежда охрана на главните пътища, налага система за събиране на данъци.

„Кромуел и тялото Чарлз I“, картина от френския художник Пол Де ла Рош, 1831 година.

По време на своето управление Оливър Кромуел сключва мир с Дания, Швеция, Холандия, Франция и Португалия. Продължава да воюва със старите врагове на Англия – Испания. Последователността и твърдостта на Кромуел прави така, че цяла Европа започва да уважава и Англия и нейния лидер – Лорд-протектора. Малко по-късно, когато в страната е установен ред, Кромуел разрешава да бъде избран парламент. Кромуел обаче не постига разбирателство и с новия парламент, защото контролът остава в ръцете на армията. От 1654 г. в страната настъпва истинска военна диктатура, като страната е разделена на 11 военно-административни окръга, оглавявани от генерал-майори. Те имат почти неограничена власт – управляват областите, ръководят събирането на данъците, следят за нравствеността и строго наказват проявите на недоволство. При военната диктатура възтържествуват пуританските принципи, като са забранени всички прояви на веселие и жизнерадост и театралните представления, включително драмите на Шекспир [1]

Оливър Кромуел отказва да приеме короната, защото се страхува да не загуби доверието на армията, сред която царят републикански настроения. През 1657 г. той склонява да възстанови Камарата на лордовете и определя сина си Ричард за свой наследник. До неговата смърт Англия остава република, а след кончината му лорд-протектор става неговият син Ричард Кромуел. Той няма способностите на баща си и изпълнителната власт преминава фактически у командирите на армията.

Смърт, погребение с почести, ексхумация и гавра с тялото

[редактиране | редактиране на кода]

Счита се, че смъртта на Кромуел настъпва като следствие от заболяване от малария или от отравяне. Тялото му е погребано в Уестминстърското абатство, с най-високи почести, до телата на кралете на Англия.

След смъртта му в Англия настава хаос. Парламентът изпада в паника, а неговият син не успява да се справи с положението. При това положение парламентът набързо решава да издигне на трона сина на Чарлз I – Чарлз II.

Бесилката в Тайбърн

Две години след смъртта на Кромуел, тялото му е изровено от гроба, обесено на „бесилката на позора“ в Тайбърн, обезглавено и захвърлено в общ гроб, което по това време е традиционно наказание, за изменниците на Англия.

Главата му е набучена на кол и занесена в Лондон, като е поставена в близост до залата, в която бил осъден крал Чарлз I.

По-късно главата изчезва. През XVIII век, на панаири из цяла Англия, е показван череп, за който се твърдяло, че е на Оливър Кромуел, като желаещите можели да го зърнат срещу заплащане.

Семейство

[редактиране | редактиране на кода]
Ричард Кромуел
Хенри Кромуел

Когато Кромуел напуска Юридическия факултет на Кембриджкия университет, се жени за дъщерята на немного заможен лондонски търговец – Елизабет (на английски: Elizabeth Bourchier 1598 – 1665). Двамата имат 9 деца:

След сватбата, за кратко, Кромуел се занимава предимно със стопанство в своето имение.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Пантев, А., Глушков Х., Мишев Р. История на модерния свят. Абагар, 2010. ISBN 978-954-427-901-1. с. 229.

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]
Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:
Оливър Кромуел

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Чарлз I → лорд-протектор на Англия, Шотландия и Ирландия (1653 – 1658) → Ричард Кромуел
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни