Христо Бонев | |||||||||
Лична информация | |||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Прякор | Зума | ||||||||
Роден | Христо Атанасов Бонев 3 февруари 1947 г. | ||||||||
Ръст | 181 см | ||||||||
Пост | Полузащитник | ||||||||
Награди | |||||||||
Юношески отбори | |||||||||
| |||||||||
Професионални отбори¹ | |||||||||
| |||||||||
Национален отбор² | |||||||||
| |||||||||
Треньор | |||||||||
| |||||||||
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства и е актуална към 8 май 2016. 2. Информацията е актуална към 8 май 2016. | |||||||||
Христо Бонев в Общомедия |
Христо Атанасов Бонев, популярен още като Зума, е бивш български футболист, легендарен състезател на националния отбор и треньор. Той е трикратен носител на отличието Футболист №1 на България през 1969, 1972 и 1973 г., признат е за футболист №1 на Пловдив за ХХ век и заема трето място в анкетата за най-добър футболист на България за 20 век. Христо Бонев е голмайстор №2 в историята на националния отбор на България с 48 гола. Държи също рекордите за най-много изиграни мачове и най-много отбелязани голове за Локомотив (Пловдив), почетен президент и легенда на клуба.
Роден е на 3 февруари 1947 г. в Пловдив. Женен за Ема Бонева от 14 февруари 1967 г. Има две деца - Радостин и Божидар.
На 15 януари 2017 г. Бонев получава инфаркт, от който се възстановява успешно.
Христо Бонев е възпитаник на школата на Локомотив (Пловдив). Играл е като полузащитник за Локомотив в периодите (1963 – 1967, 1968 – 1979 и 1982 – 1984), ЦСКА София (1967 – 1968) и АЕК (Гърция) (1980 – 1982). Носител на Купата на Съветската армия през 1983 г., Вицешампион през 1973 г. и Бронзов медалист през 1969 и 1974 г. с Локомотив Пловдив. Вицешампион с ЦСКА София през 1968 г.
Христо Бонев е единствения у нас играч от извънстоличен отбор, избиран три пъти за Футболист №1 на България през 1969, 1972 и 1973г. Избран е също за футболист №1 на Пловдив за ХХ век.[1] Носител на Kупата за индивидуално спортсменство през 1976 г. и Заслужил майстор на спорта от 1967 г. Включен е в идеалния отбор на 30-десетилетието (1944 – 1974) г. Един от най-големите български футболисти за всички времена, заема трето място в анкетата на вестник Нощен труд за най-добър футболист на България за 20 век. Бонев попада четири пъти в ТОП 20 на класацията за Златната топка на „Франс Футбол“ през 1972, 1973, 1974 и 1975 г. като заема съответно 11, 12, 15 и 17 място.
Рекордьор по изиграни мачове и отбелязани голове в „А“ група за родния си Локомотив (Пловдив) с 404 мача и 180 гола. За ЦСКА София има изиграни 6 мача и 5 отбелязани гола. За Купата на УЕФА има 14 мача и 6 гола за Локомотив (Пловдив).
За националния отбор на България дебютира на 22 март 1967 г. срещу ФРГ 0:1 в Хановер, а последния му мач е на 25 април 1979 г. срещу Аржентина 1:2 в Буенос Айрес (автор на гола). Общо има 98 мача (на трето място), в които 42 пъти е капитан (на трето място) и е отбелязал 48 гола [2][3] (на второ място) за националния отбор. Участва на СП-1970 в Мексико (играе в 3 мача и вкарва 1 гол срещу Перу) и на СП-1974 във ФРГ (играе в 3 мача и вкарва 1 гол срещу Уругвай). Първият български футболист, който отбелязва голове на две Световни първенства /СП-1970 и СП-1974/. Участва също на ЕП-1968 в Италия, където националния отбор постига най-големия си успех в турнира - 5 място.
Играта му се отличава с перфектна техника в движение, дрибъл, пас и отличен удар. Той е майстор на свободните удари. Неповторим организатор и мотор в действията на отбора.
Бенефисът на Христо Бонев е на 16 септември 1984 г. в Пловдив, когато на препълненият стадион „9-ти септември“ идват редица звезди на световният футбол като Боби Мур, Волфганг Оверат, Ян Томашевски, Зигфрид Шолтишик, Ференц Бене, Мирча Луческу, а треньори са Щефан Ковач и Райко Митич. Гост е също и Лев Яшин. Това е първият български футболист, в чиято чест се организира подобен международен бенефисен мач.[4][5] На 27 май 1971 г. Бонев участва в прощалния мач на легендарния съветски вратар Лев Яшин като част от сборния отбор на Европа.
Христо Бонев завършва ВИФ и треньорската школа в Кьолн. След приключване на активна състезателна дейност става старши треньор на Локомотив (Пловдив) и помощник-треньор в националния отбор през 1987 – 1988 г. В периода 1988 - 1990 г. поема ръководството на гръцкия гранд Панатинайкос и го извежда до шампионската титла на Гърция през сезон 1989/1990. След това ръководи отборите на Лариса от 1990 до 1993 г., Йоникос през 1993 – 1994 г. като завършва първи в Гръцката Втора лига и печели промоция за елита. От 1994 до 1996 г. постига успехи и с тима на Апоел Никозия (Кипър) като печели Националната купа през 1995 и 1996 г. и и извежда тима до Шампионската титла през 1996 г.
От 1996 до 1998 г. е начело на националния отбор на България като го класира за СП-1998 във Франция, което остава и последното участие на националния ни тим на Световно първенство по футбол. От 1997 до 1998 г. е и треньор на Локомотив (София). През 2000 г. застава начело на германския Заксен Лайпциг. За последно е старши треньор на родния си Локомотив (Пловдив) през 2010 г.
Изпълнява ролята главен мениджър в Локомотив (Пловдив) в периода 2003 - 2005 г. и спортно-технически директор през сезон 2006 - 2007 г.[6] На 9 април 2009 г. е удостоен с титлата „почетен президент“ на Локомотив (Пловдив).[7]
Индивидуални постижения
Йоникос
Индивидуални постижения
|
|