Търговище | ||||
Отгоре надолу, отляво надясно: Панорамен изглед на Търговище от паметника над парк „Юкя“, 5 юли 2006 г. • Изглед от високо към южната част на града през 2015 г. | ||||
Общи данни | ||||
---|---|---|---|---|
Население | 39 749 души[1] (15 юни 2024 г.) 455 души/km² | |||
Землище | 87,427 km² | |||
Надм. височина | 170 m | |||
Пощ. код | 7700 | |||
Тел. код | (+359) 601 | |||
МПС код | Т | |||
ЕКАТТЕ | 73626 | |||
Администрация | ||||
Държава | България | |||
Област | Търговище | |||
Община – кмет | Търговище Дарин Димитров (ГЕРБ; 2015) | |||
Уебсайт | www.targovishte.bg | |||
Търговище в Общомедия |
Търго̀вище (до 1934 г. – Ескѝ Джумая̀)[2] е областен град в Североизточна България, административен и стопански център на община Търговище и област Търговище. Населението на града според преброяването през 2021 г. е 33 401 жители, с което се нарежда на 25-то място по численост на населението сред градовете в България.[3]
По данни на ГРАО към 15 юни 2024 г. в града живеят 39 749 души по настоящ адрес и 44 458 души по постоянен адрес.
Градът е разположен в Дунавската равнина, на около 170 m надморска височина, на север от Преславската планина. Намира се на 318 km североизточно от столицата София, на 285 km от Пловдив, на 149 km от Бургас, на 41 km западно от Шумен, на 25 km северозападно от Велики Преслав и на 100 km североизточно от Велико Търново. Близостта на града до изходните пунктове на страната Варна (121 km) и Русе (101 km), както и големи икономически центрове, като Шумен, Търново и Русе, го превръща в естествено стратегическо кръстовище. Средновисокият релеф, спомага развитието както на земеделието, така и на индустриалното производство. Поради опростения релеф е улеснено изграждането на транспортни съоръжения, за разлика от тежки региони като Родопския например. Градът има много добри условия за развитие на всяка една област. Географските координати на града са 43°13’07’’ с.ш. и 26°24’04’’ и.д. В миналото географското положение на града е играло в различна степен и положителна роля за икономическото му развитие. Разположен между две физико-географски области – Стара планина и Дунавската равнина, той е служил като средище на взаимната размяна на стоки между населението от тези области. Това кръстопътно положение спомага градът да се оформи като оживен пазар.[4]
В центъра на града до площад „Независимост“, върху висока жилищна постройка е разположен Градския часовник с електронни табели, който показва часът и температурата. Поставен е на 9 септември 1981 г., върху сградата на бившия градски универсален магазин. Той е конструиран от инженерът-физик Мирослав Мирчев след близо година доброволен труд, и изработен през 1983 г.[5]
![]() ![]() | |||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Месеци | яну. | фев. | март | апр. | май | юни | юли | авг. | сеп. | окт. | ное. | дек. | Годишно |
Абсолютни максимални температури (°C) | 2,5 | 5,7 | 10,3 | 17,4 | 22,4 | 26,1 | 28,7 | 28,7 | 24,9 | 18,4 | 11,6 | 5,4 | 16,8 |
Средни температури (°C) | −1,1 | 1,0 | 4,6 | 10,9 | 16,0 | 19,5 | 21,7 | 21,3 | 17,6 | 12,1 | 7,1 | 1,6 | 11,0 |
Средни минимални температури (°C) | −4,8 | −2,8 | 0,0 | 4,9 | 9,7 | 13,3 | 15,2 | 14,7 | 11,0 | 6,7 | 2,4 | −2,1 | 5,7 |
Средни месечни валежи (mm) | 45 | 41 | 37 | 53 | 74 | 85 | 63 | 52 | 36 | 44 | 57 | 59 | 646 |
Източник: stringmeteo.com |
Град Търговище е административен център на община и област Търговище. Градът се състои от отделни квартали, жилищни комплекси, паркове и вилни зони.
Карта | Квартали, жилищни комплекси, паркове и вилни зони | |
---|---|---|
![]() |
Жилищни комплекси | Запад 1, Запад 2, Запад 3, Изток 1 |
Квартали | Боровец, Бряг, Вароша, Въбел, Калково, Малчо Малчев, Център | |
Паркове | Боровец, Борово око, Градска градина, Гробищен парк, Роден кът, Свети Иван Рилски, Юкя | |
Вилни зони | Аврамови лозя, Драката, Кованлъка, Серсема, Чокята, Юкя |
През 1932 г. е създаден парк „Борово око“.[6] В края на 1970-те години е изграден парк „Роден кът“.[7]
Археологически разкопки в района на Търговище разкриват богата многовековна история, основно място в която заема обособената материална култура „Поляница“ от V-IV хилядолетие пр.н.е. Разкрити са девет селищни могили:
Археологическите сведения в района на днешния град доказват останки от тракийски селища (V-III век пр.н.е.) и селище от римската епоха (II-IV век). От всички регистрирани находки в Търговищко най-голям е броят на тези от периода на античността. Земите на Търговищка област, както и териториите на цялата днешна Североизточна България са населени от многобройните гетски племена. В средата на V в. пр.н.е те са част от състава на Одриското царство, по-късно са съюзници на Александър Македонски, а през III–I в. пр.н.е живеят самостоятелно. На територията на Търговищка област са открити многобройни находки съдържащи тракийско въоръжение. В началото на I в. Римската империя завладява Балканския полуостров, а земите на днешна Търговищка област влизат в състава на провинция Долна Мизия. Античните автори не са отбелязали градове в Търговищкия регион, но с оглед значителните размери на селищата край селата Горско Абланово и Ковачевец и откритите там археологически материали, може да се твърди, че те са имали градски облик.[9]
Археологическите сведения доказват останки от селище и крепост от ранно-византийската епоха (V-VI век). От намерените край града монети, керамика, битови изделия, се съди за връзките и голямото влияние на центровете Никополис ад Иструм (дн. Великотърновско) и Марцианополис (дн. Варненско). През 5-и и 6 век, характерни стават непрекъснатите набези на варварските племена от север. Император Юстиниан строи редица крепости и стени по тези места. Днешният Търговищки проход през средновековието е обезпечен от подобно укрепление на пътя между Долна Мизия и Тракия. В най-високия край на късноантичната крепост са открити останки от църква от V век, която изглежда продължава да се използва и през Средновековието.[10]
Намерени са останки от селище от Първата българска държава – крепостта Сборище. Според най-нови изследвания, знаменитата битка между кан Крум и император Никифор през 811 г. се е състояла в Търговищкия проход, вместо наложената версия за Върбишкия проход. За това се съди по надпис на каменна плоча намерен край Мисионис. На него ясно се вижда изписването „кан“, т.е. хан, а датировката му е някъде от началото на 9 век. Камъкът е открит преди години на крепостта, но едва сега учените са се заели с разчитането му. Първите податки насочват към това, че през 9 – 10 в. по тези земи на Първото българско царство е имало укрепени крепости, които всъщност са останали още от византийско време и нашите предшественици са ползвали с малко подобрения, оставяйки знаци върху камъните. Този надпис, открита амфора със символа на рода Дуло, редом с изрисуваните върху камък животни, намерени още от проф. Димитър Овчаров, директно препращат към версията, че край Търговище е „Крумовото кале“, както бе известна крепостта Мисионис в народните предания. Напълно възможно е през юли 811 г. именно тук, в прохода Боаза хан Крум да е посрещнал и разбил 60 хилядната византийска войска, водена от василевса Никифор І Геник. Оттук води най-прекият път за Средец, тръгвайки от ограбената Плиска. Освен това в калето са открити множество останки от стрели от различни периоди, което означава, че на това място са се водили тежки сражения. Намерени са също селище и крепост от Втората българска държава.
От 1573 г. в данъчния регистър на Османската империя за първи път се среща старото наименование на селището Ески Джумая. През 1658 г. то става административен център.[4]
Допирът с европейската култура и жаждата за знание подготвят почвата за активна просветна дейност. Още в XVIII век тук е открито килийно училище, което през 1846 г. е преобразувано в светско. В него учителства големият възрожденец Петко Р. Славейков. По това време в града са изградени християнска църква и читалище. Панаирната и занаятчийската слава на Търговище се запазват и в епохата на Възраждането. Развивали се множество занаяти – абаджийство, мутафчийство, гайтанджийство, обущарство и др., като скоро след това градът станал средище на най-известния панаир в европейската част на Османската империя. Градът има своето място в националноосвободителното движение.[4]
Стилиян Чилингиров цитира думите на Мидхат паша при посещение в града, на което той говори пред свои хора:
„ | – Има ли българи ратаи при турците? – Няма. – А турци ратаи при българите? – Във всяка къща по двама, трима. – Е, как могат българите да бъдат рая, когато те имат търговията и занаятите в ръцете си и като всичко хубаво в града е тяхно? |
“ |
Унгарският пътешественик етнограф и художник Феликс Каниц, при посещението си в града в навечерието на Освобождението, споменава че той е преимуществено мюсюлмански, с осем турски махали от около 1400 къщи и три български махали с около 400 къщи. Според него българските били по-солидно построени, отколкото турските.
През 1872 г. Ангел Кънчев създава таен революционен комитет. Народните будители Сава Геренов и Сава Катрафилов сеят семената на знанието и прогреса. Тук е роден Никола Симов (Куруто) – знаменосец на Ботевата чета.
С настъплението на руската армия на 27 януари 1878 година, събралите се от града и околни села турци започнали да се изселват с редовната турска армия към Шумен. В града останали някои от придошлите от селата турци, черкези и въоръжен под предводителството на Къзъли Юсуф, Кючук Али и Джун Ахмед, които подложили града. Били запалени панаирът, чаршията и българската Срещна махала. Изгорели заедно със стоката си около 400 дюкяна, 7 хана, 50 – 60 български и турски къщи, както и прочутата кула на градския часовник. Общият брой на жертвите бил около 485 души. Но някои не избрали бягството, а с оръжие в ръка се събрали в отделни къщи със семействата си и се отбранявали. Най-добре организирана била защитата в старата махала Варош. Хаджи Илия х. Марков, предупреден от Замък Ефенди, че турците се готвят да бягат, накупил барут и патрони, и заедно със сина си подготвил голямо количество муниции. Щом започнали палежите, местните български първенци се събират в къщата на Васил Маньоолу, решавайки да свикат населението от цялата махала и да се защитават. Събрали се към 350 – 400 души. Но не навсякъде отбраната имала успех – закланите, застреляни, обесени били много. Не била пощадена и църквата.
В книгата „Страданието на Българите“, издадена в Пловдив през 1889 г., се описва:
„ | ...след като турците отдалечили от града семействата си, под предводителството на Къзили Юсуфа, Инджили Оглу Ахмеда, Кючук-Али Иджун Ахмеда с едно отделение войска и черкези, запалили чаршията и българската махала откъм десния бряг на дола Врана, впуснали се с пушки и голи ножове в ръце, мъчили за пари и изтезавали, жени безчестели, моми изнасилвали, на майки из ръцете деца грабили и на две ги разсичали, трудни жени разпаряли и рожбата им убивали, на старците ушите рязали, на някои с ножовете си очите извъртявали и най-после с пушка или нож ги умъртвявали. | “ |
Виждайки безизходното положение, неколцина смели граждани, разделени на две групи, прехвърлили Балкана, търсейки руска помощ за града. Едната група – Пеньо Стоянов, Бандю Димитров, Геньо Димитров, Васил Стойков и Доси Тодоров, преминали край с. Разбойна и навлезли в Балкана през Боаза, минала край Вардун и приближила Осман пазар. Другата група, начело със Сава Севов и Стоян Митрев се озовала при русите, преминавайки през с. Божурка. Групата на Пеньо Стоянов била заловена от руски патрул и той докладвал на генерал-лейтенант Казимир Ернрот за трагичното положение на Ески Джумая. Сформиран бил отряд под предводителството на руския полк. Карганов от три батальона на Охотинския полк, една сотня казаци и две оръдия. Частта незабавно се отправила към града и на 29 януари 1878 година той бил освободен. На следващия ден, по решение на руското командване, петима от заловените били осъдени и обесени публично заради деянията си.[11]
През 1934 година градът е преименуван на Търговище, както е и до днес.
Според последното преброяване през 2021 г. населението на града е 33 401 души (или 68,06% от населението на общината и 34,03% от населението на областта.).
В периода преди освобождението населението стремително нараства. След Освобождението до 1944 г. тази тенденция се запазва. Според първото преброяване от 1887 градът има 8519 души, през 1946 – 10 561 души. След началото на индустриализацията през 1950-те години, населението главно механично, нараства с много бързи темпове, като през 1985 г. достига до 46 522 души.
Численост на населението в периода 1880 – 1926 г.:[12]
| ![]() |
Численост на населението според преброяванията в периода 1934 – 2021 г.:[13][14]
| ![]() |
Според преброяването от 1885 г. в града живеят 9558 души, от които 5976 турци, 3250 българи, 331 цигани и един евреин. Българите живеели във „Варуш махала“ (днес част от квартал Вароша).
Численост и дял на етническите групи според преброяванията през 1880, 1969[15] и 2011 г.:[16]
Численост | Дял (в %) | ||||||
1880 | 1969 | 2011 | 1880 | 1969 | 2011 | ||
Общо | 9 197 | 31 241 | 37 611 | Общо | 100,00 | 100,00 | 100,00 |
Българи | 4 339 | 25 915 | 27 825 | Българи | 47,1 | 85,8 | 73,98 |
Турци | 4 587 | 3 682 | 6 222 | Турци | 50,0 | 9,2 | 16,54 |
Цигани | – | 1 572 | 633 | Цигани | – | 4,6 | 1,68 |
Други | 271 | 72 | 138 | Други | 2,9 | 0,23 | 0,36 |
Не се самоопределят | – | – | 235 | Не се самоопределят | – | – | 0,62 |
Неотговорили | – | – | 2 558 | Неотговорили | – | – | 6,80 |
В града функционират 8 гимназии, 4 основни училища и 1 помощно училище.
Изображение | Наименование | Година на основаване |
Брой ученици |
Директор | Адрес | Уебсайт |
![]() |
1-во средно училище „Свети Седмочисленици“ |
1846 г. | 1200 | Севдалина Зафирова | ул. „Капитан Данаджиев“ № 22 | 1su-tg.com; 1sou-tg.ucoz.net |
![]() |
2-ро средно училище „Професор Никола Маринов“ |
1970 г. | 1500 | Анета Куманова | ул. „Трайко Китанчев“ № 39 | 2su-tg.com; 2sou-tg.ucoz.com |
ПГИИ „Джон Атанасов“ | 1970 г. | 530 | Георги Николов | ул. „Братя Миладинови“ № 42 | pgii-targovishte.com | |
ПГТХВТ „Алеко Константинов“ | 1960 г. | Йордан Шиваров | бул. „29 януари“ № 10 | pgthvt-tg.com | ||
ПТГ „Цар Симеон Велики“ | 1965 г. | Николай Николов | ул. „Александър Стамболийски“ № 29 | ptgtg.ucoz.com | ||
Професионална гимназия по електротехника и строителство |
2000 г. | Иваничка Дянкова | бул. „Александър Стамболийски“ № 27 | pges-tg.com | ||
![]() |
Професионална гимназия по земеделие |
1952 г. | Стела Стефанова | ул. „Цар Симеон“ № 27 | ||
![]() |
Спортно училище „Никола Симов“ |
1985 г. | 126 (2021/2022) |
Надежда Пенева Коева (от 2020 г.) |
ул. „Цар Симеон“ п.к. 134 | sportno-nsimov.com |
Изображение | Наименование | Година на основаване |
Брой ученици |
Директор | Адрес | Уебсайт |
![]() |
1-во основно училище „Христо Ботев“ |
1846 г. | Димитър Алексиев | ул. „Иван Вазов“ № 2 | 1ou.ucoz.com | |
2-ро основно училище „Никола Йонков Вапцаров“ |
275 (2007/2008) |
Таня Петкова | ул. „Руен“ №19 | |||
3-то основно училище „Петко Рачов Славейков“ |
1979 г. | Наталия Миланова | ул. „Бяло море“ № 24 | 3ou-tg.ucoz.ru; 3ou-tg.com | ||
![]() |
4-то основно училище „Иван Вазов“ |
1988 г. | Бойка Йорданова Сотирова (от 2010 г.) |
жк. Запад 2 | 4ou-tg.com |
Делът на православните християни в града е 70,5%, а на мюсюлманите – 22,8%. В Търговище функционират три православни църкви и една джамия (Сахат джамия).
Градът е център на Търговищката духовна околия към Варненска и Великопреславска епархия на Българската православна църква, която има 3 църкви („Свети Иван Рилски“, „Успение Богородично“, „Света Троица“) и 2 параклиса („Свети Димитър“, „Св. Григорий Богослов“) в територията на града.
Изображение | Храм | Вид на храма | Изграждане | Адрес |
![]() |
„Успение Богородично“ | православна църква | 1847 – 1851 г. | ул. „Любен Каравелов“ №15, квартал „Вароша“ |
![]() |
„Свети Иван Рилски“ | православна църква | 1912 – 1936 г. | |
![]() |
„Света Троица“ | православна църква | 1912 – 1918 г. | квартал „Въбел“ |
![]() |
Сахат джамия | джамия | 1722 г. | ул. „Уилям Гладстон“ №4А |
Първи кмет на града след освобождението на България е сливенският възрожденец Христо Самсаров. Кметове в периода след падането на комунистическия режим са Петър Карагеоргиев (1990 – 1999) и Красимир Мирев (1999 – 2015), и двамата издигани от БСП, която е наследник на БКП. През 2015 г. за кмет е избран д-р Дарин Димитров, издигнат от листата на ГЕРБ.
Сградата на Общински съвет – Търговище е разположена срещу площад „Свобода“. Общинския съвет се състои от 33 места. На последните местни избори през 2019 г. общински съветници получават: ДПС – 14, ГЕРБ – 13, местна коалиция „БСП за България“ (БСП за България и АБВ) – 5 и местна коалиция движение „Заедно за промяна“ – 1. Избрани общински съветници са:[17]
Име | Партия или коалиция |
---|---|
Хамди Мехмедов Илиязов | ДПС |
Емине Феимова Якубова | ДПС |
Танер Исмаилов Ахмедов | ДПС |
Хабибе Мехмедова Рамаданова | ДПС |
Синан Еролов Самиев | ДПС |
Селиме Хюсеинова Азиз | ДПС |
Мехмед Орлинов Младенов | ДПС |
Сюзан Сейфетинова Мехмедова | ДПС |
Емрах Ерджанов Шюкриев | ДПС |
Ипек Бюлентова Юсуфова | ДПС |
Актер Недретова Шакирова | ДПС |
Сунай Кемалов Хасанов | ДПС |
Тахир Джемалов Тахиров | ДПС |
Алдин Андонов Топалов | ДПС |
Дарин Иванов Димитров | ГЕРБ |
Дарина Йорданова Костова | ГЕРБ |
Гергана Руменова Цонева | ГЕРБ |
Димчо Тодоров Димов | ГЕРБ |
Анета Иванова Куманова | ГЕРБ |
Таня Димитрова Станкова | ГЕРБ |
Мария Димитрова Николова | ГЕРБ |
Турхан Билял Хаджиибрямолу | ГЕРБ |
Никола Стоянов Найденов | ГЕРБ |
Весела Димова Василева | ГЕРБ |
Христо Стойнев Харалампиев | ГЕРБ |
Пламен Владимиров Белколев | ГЕРБ |
Борис Костадинов Димитров | ГЕРБ |
Рая Георгиева Матева | МК „БСП за България“ |
Светослав Иванов Стефанов | МК „БСП за България“ |
Емил Александров Димитров | МК „БСП за България“ |
Илия Светлозаров Илиев | МК „БСП за България“ |
Диян Русев Дечев | МК „БСП за България“ |
Петър Данчев Илиев | МК движение „Заедно за промяна“ |
Търговище има 9 побратимени града:[18]
Емблема | Град | Държава | Година |
![]() |
Котбус | ![]() |
1988 |
![]() |
Търговище | ![]() |
1999 |
Козани | ![]() |
2002 | |
![]() |
Санта Мария да Фейра | ![]() | |
Ватерлоо | ![]() | ||
![]() |
Смоленск | ![]() |
2003 |
![]() |
Краснодар | ![]() |
2004 |
![]() |
Болград | ![]() |
2009 |
![]() |
Сюрен | ![]() |
2011 |
Държавни институции в Търговище:
През април 2003 г. холдинга „Шишеджам“ връчва официално „Писмо за намерение“ към правителството на Симеон Сакскобурготски за изграждането на завод за производство и преработка на стъкло в България, като първоначално компанията възнамерява да построи завода си в Русе, но след направен анализ е решено той да бъде в Търговище. Правителството решава да предостави имот – частна държавна собственост, с площ 840,495 декара в квартал Въбел на „Тракия глас България“ ЕАД.[25] В началото на януари 2004 г. е организирана среща с холдинга Шишеджам, при която е сключено споразумение за строеж на завод за стъкло в Търговище.[26]
През юли 2005 г. е отворен първият завод на Шишеджам в Търговище, който е за домакинско стъкло с марката „Пашабахче“.[27] През март 2006 г. дъщерното дружество „Тракия Глас България“ ЕАД отворя втори завод в Търговище, за производство на плоско стъкло.[28] През февруари 2011 г. е открит завод за производство на автомобилни стъкла, като при откриването му постъпват на работа 130 души.[29] През 2015 година производството на домакинско стъкло е обособено в отделно дружество „Пашебахче България“.
Към 2017 година градът е най-големият център на стъкларската промишленост в България с около 60% от обема на продажбите на отрасъла.[30]
В града функционира военно-ремонтен завод „Терем – Хан Крум“, който е част от държавния холдинг „Терем“. Той е наследник на основания през 1966 г. военно-ремонтен завод „Завод 17“, осъществявал – ремонт на автомобилни двигатели и радиоремонт, ремонт на танкове и производство на нови детайли, възли и агрегати за бронетанковата техника на въоръжение в Българската армия. През 1969 г. се преименува в МЗ „Хан Крум“.[31] През 1978 г. месечно в завода се извършва основен ремонт на 22 танка, като броят на служителите достига около 5000 души.[32]
До 2019 г. функционира заводът за батерии за подводници на американската компания „Енерсис“.[33]
От ноември 2014 г. в града функционира завод за производството и разработването на кабели, електрически материали и съпътстващи стоки в областта на комуникационни технологии, пренос на електрическа енергия, технологии за електро, електроника и други индустрии – „Ховаг“ ЕООД. Той е дъщерна компания на швейцарския холдинг „Ховаг“. През годините броят на служителите постоянно нараства, като към 2022 г. те са 180.[34]
В града има няколко предприятия за производство на мебели, най-голямо от които е Мебел стил (основано през 1994 г.).
В града функционира предприятие за производство вина и спиртни напитки – ЛВК Винпром, основано през 1947 г. чрез сливането на няколко малки изби в района на Търговище.[35] Днес негов собственик е Петко Матеев.
Един от производителите на млечни продукти в града е Мизия Милк, предприятието е основано през 2001 г.[36]
По-големи магазини на вериги за хранителни стоки в Търговище са Кауфланд (1 магазин), Булмаг (4 магазина) и Лидл (1 магазин).
До 10 ноември 1999 г., на 15 км от града, в землището на село Буховци се е намирало Летище Търговище. В началото на 1998 г. е закрито за полети. До 1989 г. летището е осъществявало редовни полети за София.
Автогара Търговище е разположена на бул. „Никола Маринов“ №5. Тя е собственост на „Търговище Автотранспорт“ ЕООД. Обслужва направления до основни административни центрове на страната.
Линии на градския транспорт и местата на техните спирки:
През територията на града минава железопътна линия №2, между София и Варна. Участъкът свързващ Търговище е построен през 1899 г.[42] Преминават бързи влакове, също така и пътнически между Горна Оряховица и Шумен. Железопътна гара Търговище е разположена в северната част на града, на улица „29–ти януари“ в „Индустриална зона“. Тя осигурява нормален режим на приемане и изпращане на пътници и товари до всички големи центрове в страната.
За здравеопазването на града се грижат редица здравни заведения – частни, общински и държавни.
Болници:[43]
Спешна медицинска помощ:[43]
Медицински центрове:[43]
През 1945 г. е създадена служба „Високоговорителна уредба“ – Търговище, от 1951 г. работи Радиотранслационен възел – Търговище, след 1977 г. Градска радиоредакция, след 1989 г. Общинска радиоредакция, след 1993 г. Общинско Радио Търговище, от 2003 до 2012 г. „Ново Радио Търговище“.[44]
През 1995 г. се създава Юниън телевижън, която създава свой клон в Търговище. Програмите на телевизията съдържат филми, новини и собствени предавания. През 2000 г. кабелната мрежа на „Юниън телевижън“ е продадена на „Кейбъл България“ и телевизионният канал е преименуван на Ден ТВ. Започва излъчването на Ден – Търговище. През ноември 2003 г. Съветът за електронни медии заличава регистрацията на програма „Ден“ на „Юниън телевижън“. Като причина са посочени нарушения в предаването „От телефон до микрофон“ на Ник Щайн, в което, според председателя на СЕМ – Райчо Райков разпалва етническа вражда. През 2004 г. са закрити и регионалните канали на телевизия Ден.[45]
През 2000-те и 2010-те години с период на прекъсване излъчва телевизия Ер Джи Вижън (NRG Vision) – Търговище.[46]
Телевизия КИС 13 от Русе е единствен регионален телевизионен канал за областите Разград и Търговище. От 2003 г., чрез преки предавания и постоянните си кореспонденти, информира жителите на региона, отразявайки всички важни събития и обществени прояви. Телевизията следи на живо заседанията на Общински съвет – Търговище.[47]
На 16 април 1959 г. е създаден вестник „Знаме“.[48] През 1997 г. е създаден частния областен вестник „Търговищки новини“, в който от създаването му работи местния журналист Борислав Курдов.[49]
През 2008 г. бившия общински съветник Красимир Русев създава свой блог, а през 2018 г. създава своето авторско предаване „Думи от упор“, което излъчва в Ютюб.[50] В предаването изразява гражданска си позиция и анализира проблемите в Търговище и региона.[51]
На 6 декември 2010 г. стартира информационният портал за град Търговище и региона – TargovishteBg.com. Той е частна електронна медия и предлага новини в реално време, проследява събитията от политически, икономически, обществен, културен и спортен характер.
На 14 май 2022 г. в Търговище е открит Национален пресклуб на Българската телеграфна агенция (БТА). Разположен е в центъра на града, в сградата на Областната администрация, на ул. „Стефан Караджа“ № 2.[52]
Музеи в Търговище са:
Регионалният исторически музей е създаден през 1951 г. През 1960 г. придобива статут на окръжен. Понастоящем той е регионален. Разположен е на бул. „Митрополит Андрей“ №2. Негов директор е Магдалена Жечева. Музеят е общоисторически, в структурата му влизат пет главни отдела:[53]
Разполага с над 25000 музейни експоната. Четири са обектите на музея – Археологическа експозиция в старото училище „Хаджи Руси“, Етнографска експозиция в Хаджиангеловата къща, Къща музей на Никола Симов-Куруто, възрожденското училище „Свети Седмочисленици“. В първите три обекта експозициите са постоянни, а във възрожденското училище се представят временни експозиции. Музеят развива научноизследователска и издателска дейност. Организира образователни програми и археологически проучвания.[53]
Изображение | Наименование | Описание |
![]() |
Паметник на кан Крум (Конника) | Монумент на кан Крум, разположен на 8 км от града, в местността „Крумово кале“ в прохода „Боаза“. Открит е през 1967 г. в местността „Юкя“ над града. Предизвиквайки, вълна негативни реакции относно неговото местоположение през 1977 г. е преместен където е и днес.[54] |
![]() |
Паметник на Никола Симов | Паметник на знаменосеца от четата на Христо Ботев – Никола Симов-Куруто, роден в Ески Джумая (Търговище). Открит е през 1963 г. пред площад „Независимост“, като през 1987 г. е демонтиран. През 1992 г., по предложение на общински съветници от БНРП се приема паметникът да бъде поставен. Монтиран е на 31 август 1993 г. зад Славейковото училище, на оживено кръстовище до реката.[55] |
![]() |
Паметник на Казимир Ернрот | Паметник на руския генерал от финландски произход Казимир Ернрот, участник в Руско-турската война, освободител на редица градове в североизточна България и пръв съветник на княз Александър Батенберг.[56] |
Паметник на Незнайния воин (Войнишки паметник) | Увековечава 49 офицери, 67 подофицери и 825 войници от Търговище и околията, загинали във войните. През Сръбско-българската война (1885), Първата балканска война (1912 – 1913) и Първата световна война (1915 – 1918). Допълнително е поставен релеф в памет на загиналите при участието на България във войната срещу Третия Райх през 1945 г.[57] | |
Паметник на българо-руската дружба | Разположен в парк „Боровец“, на мястото на стари руски гробища. Той е посветен на загиналите в района руски, румънски, финландски и български войни по време на Освободителната война. Всяка година, по традиция, на 3 март, след тържественото издигане на българското знаме на централния площад „Свобода“, гражданите на града организират тържествено шествие до паметника, за да отдадат почит пред жертвите.[58] | |
Паметник против фашизма | Паметник на загиналите против фашизма, с изписани 39 имена от комунистическия режим в България. Разположен е в парк „Св. Иван Рилски“.[59] | |
Бюст-паметник на Михаил Петров | Командир на Търговищкият партизански отряд, който действа в околностите на Търговище и Разград по време на партизанското движение в България (1941 – 1944). Разположен е в Градската градина.[60] | |
Бюст-паметник на Симеон Филипов | Един от учредителите и деятелите на БРСДП. Разстрелян в гарнизонно стрелбище на 26 юни 1942 г. Разположен е в Градската градина.[61] |
Изображение | Наименование | Описание |
Касъровата къща | Построена от хаджи Михал Хаджирусев в началото на 70-те години на XIX век. Името на къщата произлиза от собственика и Георги Касъров (полковник от запаса, член на Демократическия сговор, кмет на град Търговище през 1924 г.).[62] Тя е разположена до църквата „Успение Богородично“ в квартал „Вароша“. Днес е преобразувана на механа. | |
Къща на Съюза на Архитектите | Къщата е паметник на културата с местно значение. Тя е свързана посредством „комшулуци“ със съседните две възрожденски къщи. Двуетажната сграда, разположена в китен двор с високи дувари. Реставрирана е през 1979 г.[63] Намира се на ул. „Екзарх Йосиф“ №13 в квартал „Вароша“. | |
![]() |
Бившата сграда на Земеделската банка, по-късно Хеброс банк | Сградата е паметник на културата от местно значение. Строена е в периода 1909 – 1915 г. по немски образец. Открита е на 19 ноември 1915 г. Била е една от най-красивите сгради в тогавашна Ески Джумая (днешно Търговище). През годините дори се превръща в естествен център за общоградски събирания и тържества.[64] |
![]() |
Сградата на банка ДСК | Сграда на бившата Популярна банка – Търговище. Открита е на 1 януари 1931 г., а през същата година е построен и градският часовник на самата сграда, и е поставена камбана.[65] |
![]() |
Фонтанът с делфините | Фонтанът с делфините е разположен между площад „Свобода“ и Градската градина, до банка ДСК. Композицията „Делфини“ на фонтана е дело на Величко Минеков, автор на мономентални творби, който твори заедно с арх. Иван Николов. Около него са разположени пейки.[66] |
Държавен архив – Търговище е отдел в дирекция „Регионален държавен архив“ – Варна. Създаден през март 1963 г. Към 1 януари 2017 г. общата фондова наличност на архива възлиза на 1122,55 линейни метра с 2401 фонда (2320 учрежденски и 81 лични) и общ брой 175 552 архивни единици, 3045 частични постъпления и 1665 спомена. Застрахователният фонд се състои от 433 735 кадъра негатив и 433 365 кадъра позитив на микрофилмирани документи.[67] Разположен е на ул. „Клисура“ №13 в квартал „Изток“.
Регионална библиотека „Петър Стъпов“ е единствената общодостъпна библиотека с универсален фонд на територията на област Търговище. Тя носи името на писателят Петър Стъпов, роден в града.[68] През 1959 г. се преобразува в регионална библиотека с новото административно деление на България, когато Търговище става окръжен център. Библиотеката разполага с модерна база, с 6 читални и предлага близо 330 хиляди тома литература. Изпълнява функциите на съвременен граждански и информационен център със собствена компютърна мрежа.[69]
Образцово народно читалище „Напредък – 1864“ e единственото читалище в града. То е основано през 1864 г. През 2010 г. читалището се наименува на „Напредък – 1864“. В него развиват дейност съставите на: балетна формация „Търговище“, група за стари градски песни „Златни зари“, хор „Родна песен“, детска вокална група „Славейче“, балетна школа, детска музикална школа „Добри Христов“, клубно-кръжочна дейност.[69] Разположено е на площад „Стоян Мавродиев“ № 31.
Държавния куклен театър е създаден от група ентусиасти през януари 1961 г. като самодеен състав към читалище „Напредък“. С разпореждане № 49/ 13 февруари 1975 г. от 1 октомври 1975 г. се обособява като Държавен куклен театър. Първата премиера се състои на 15 февруари 1961 г. – постановката „Вълшебният галош“. За 47 години са осъществени и изиграни повече от 160 постановки, пред повече от 2 300 000 зрители в град Търговище, и в над 100 селища в страната и чужбина. В репертоара на театъра присъстват произведения от класически и съвременни автори, от българската и световна куклена драматургия, както и от националния фолклор. Широко е жанровото разнообразие, диапазона на използваните изразни форми и средства, техниките за водене на кукли: от чисто куклен театър зад параван, куклена пантомима с импровизирани кукли, мюзикъл, изпълнения на живо и с кукли в естрадно-вариететен спектакъл, до чисто драматичен такъв. Заглавията се интерпретират актуално и модерно, сценографските решения са разнообразни и силно въздействащи, което определя своеобразния динамичен стил на спектаклите. Разположен е на ул. „Христо Ботев“ № 5.[70] От февруари 2023 г. негов директор е Атанас Димитров.[71]
Драматичен театър – Търговище е държавен театър, основан в 1969 г., който създава собствена продукция и приема гостуващи трупи. Има собствена зала с 500 места и е домакин на два фестивала: Международен фестивал на спектакли за деца „Вълшебната завеса“, който се провежда ежегодно през първата седмица на месец май, и „Дни на големия театър в малкия град“ през месец юни. Театъра се финансира смесено от Министерството на културата, Общината и собствени приходи.[72] Разположен е на ул. „Георги Бенковски“ №2,[73] срещу Градската градина. От юли 2021 г. негов директор е Владимир Петков.[74]
Художествената галерия в града носи името на Никола Маринов и е специализирана в събирането, съхраняването и експонирането на акварели.
В града има Школа за изобразителни изкуства, основната ѝ дейност е обучение на ученици от 5 до 18-годишна възраст, в областта на изобразителните изкуства. Нейните възпитаници са носители на награди от международни конкурси в Япония, Италия, Полша, Северна Македония, Чехия, Германия и др.
В града функционират професионален ансамбъл „Мизия“ (с професионални танцьори и оркестър), школа „Рождество Христово“ (с групи за деца и възрастни, начинаещи и напреднали), младежки ансамбъл към Обединен детски комплекс (съставен основно от ученици до 8-и клас) и детски ансамбъл „Шарено герданче“ към Младежки дом – Търговище.
Някои училища имат собствени мажоретни състави, в които участие взимат деца от съответното училище, най-често под формата на свободно избираема подготовка. Търговище разполага и с частен мажоретен състав – мажоретки Flash Търговище[неработеща препратка], който се състои предимно от ученици до 8-и клас.
На 6 октомври 2007 г. в Търговище се създава скаутски клуб „Герил войвода“.[75] Създаден по проект, финансиран от Европейския социален фонд до 2009 г., реализиран във 2-ро СУ „Проф. Никола Маринов“. Целта на проекта е насочен към популяризиране на скаутското движение и развитие на личността. Клуба е ръководен от Валентин Княжевич, дългогодишен преподавател по физическо възпитание във 2-ро СУ „Проф. Никола Маринов“[76] След приключването на проекта скаутски клуб „Герил войвода“ продължава своята дейност, до 2021 г.[77]
На 30 ноември 1903 г. е учредено първото за града туристическо дружество, наречено „Марина скала“. През 1923 г. се основава дружество „Крумови порти“, а след него – „Орловец“, но те просъществуват твърде кратко. През 1937 г. се стига до създаване на ново дружество, на 12 август 1957 г. то е преименувано на туристическо дружество „Никола Симов“, на знаменосеца на Ботевата чета и символ на града – Никола Симов-Куруто.[78]
Традиционно силни спортове през годините в града са били футбол, автомобилизъм, борба, тенис на маса, спортна стрелба, художествена гимнастика и др. Някои от футболните отбори, които представляват града са: ПФК „Светкавица“, „Боровец“ и „Въбел“.
Спортни съоръжения към 2021 г. в Търговище са:[79]
Спортни клубове към 2021 г. в Търговище са:[79]
|