Кулпео | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
(Molina, 1782) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Кулпео в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Кулпео (Lycalopex culpaeus) е хищен бозайник от семейство Кучеви. Нарича се още андска лисица,[2] патагонска лисица, южноамерикански чакал и магеланово куче.
Външно кулпео много прилича на обикновената лисица (Vulpes vulpes). Окраската на козината е сива или рижава, по гърба и опашката е по-тъмна.
Ареалът на местообитание на вида се простира от Еквадор и Перу на север до южните райони на Патагония и Огнена земя. На западните склонове на Андите кулпео е най-многобройният хищен бозайник. Видът е приспособен за живот при планински условия в гористи и открити местности при суров климат.
Благодарение на човека кулпео е интродуциран вид на Фолклендските острови.
В менюто на лисицата влизат различни гризачи, зайцевидни, птици и гущери. В по-малка степен консумират и растителна храна и мърша. Лисиците са обект но отстрел от страна на ловци и фермери и се смята като вреден дивеч хранещ се с добитък. Въпреки това обаче видът е многочислен и не се счита за застрашен.
Съществуват шест подвида кулпео както слезва:
|