Янис Рицос

Янис Рицос Γιάννης Ρίτσος
гръцки поет
Бюст на Янис Рицос в родната Монемвасия
Роден	1 май 1909 г. Монемвасия, Гърция
Починал	11 ноември 1990 г. (81 г.) Атина, Гърция
Погребан	Монемвасия, Гърция
Националност	Гърция
Литература
Псевдоним	Πέτρος Βελιώτης
Период	от 1934 г.
Жанрове	стихотворение, драма, есе
Течение	реализъм, Сюрреализъм
Известни творби	„стихосбирка“
Награди	Ленинска награда за мир (1975) Златен венец на Стружките вечери на поезията (1985)
Семейство
Баща	Елефтериос Рицос
Майка	Елефтерия Вузунара
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
Янис Рицос в Общомедия

Янис Рицос (на гръцки: Γιάννης Ρίτσος) е гръцки поет и ляв политически активист, член на Гръцката съпротива по време на Втората световна война. На него е посветен страховития „парк на душите“ на планината Парнита над Атина.

Биография

Родният дом на Рицос в Монемвасия

Произход и юношески години

Янис Рицос е роден на 1 май 1909 г. в заможно семейство на земевладелци в Монемвасия. Той е последното дете на семейство Рицос^[1]. Баща му, Елефтериос, е роден през 1872 г. и идва от Крит. Имал е контакти с духовенството, но е завършил само основно училище. Майката на Рицос е Елефтерия Вузунара, родена през 1879 г., дъщеря на заможни търговци от Гитио. Двамата се женят, когато тя е още на 13 години, и се уговарят да заживеят заедно за постоянно, щом тя завърши гимназия^[2].

Още като дете претърпява тежки загуби. Съвсем малък той става свидетел на смъртта на майка си и на по-големия си брат от туберкулоза, след това прибирането на баща му в психиатрична клиника и финансовия срив на семейството. Самият Янис е изпратен в санаториум за туберкулозно болни, където остава между 1927 и 1931 г.^[3]

Начало на литературните му занимания

През 1931 г. Рицос става член на Гръцката комунистическа партия (KKE). Кръгът му от приятели се състои от работници и естествено идва отпечатването на Трактор през 1934 г., вдъхновен от футуризма на Владимир Маяковски. През 1935 г. излиза и Пирамиди. Тези две произведения бележат крехкия баланс между вярата в бъдещето, основана на комунистическия идеал, и отчаянието от собствената участ.

Големият обрат в поетиката на Рицос е поемата Епитафия, публикувана през 1936 г.

Политическите катаклизми на 30-те години

През август 1936 г. на власт идва десният авторитарен режим на Йоанис Метаксас и Епитафия е публично изгорена в подножието на Акропола в Атина. Рицос вече е променил своята поетика: използвайки постиженията на сюрреализма в полето на сънищата и изненадващите асоциации. През този период Рицос публикува Елегия за сестра ми (1937), Симфония на пролетта (1938).

Окупация, Гражданска война и Хунта

По време на Окупацията на Гърция през Втората световна война (1941–1945) той става член на EAM (Националния фронт за освобождение) и написва няколко поеми за гръцката Съпротива. Рицос подкрепя левицата и в последвалата Гражданска война (1946-1949). През 1948 г. е арестуван и изпратен за четири години в затворнически лагер. През 1950-те Епитафия, върху която Микис Теодоракис е написал музика, се превръща в химн на гръцката левица.

За дълги периоди поради левите ѝ идеи поезията му е забранена за отпечатване в Гърция.

Една от най-важните му творби е Лунната соната (1956).

През 1967 г. е арестуван от диктатурата на Пападопулос и изпратен в лагер в Гярос.

Признание

Днес Рицос се приема за един от петимата най-големи поети на Гърция, редом до Константинос Кавафис, Костас Кариотакис, Георгиос Сеферис, и Одисеас Елитис. На едно място френският поет Луи Арагон казва, че Рицос е „най-големият съвременен поет“.

Неуспешно е предлаган девет пъти за Нобелова награда за литература. Когато печели Ленинската награда за мир (преди 1956 г. – Сталинска награда за мир) през 1977 г. той заявява: „Тази награда е по-важна за мен от Нобеловата“. Рицос е лауреат и на Димитровска награда за литература (1974).^[4]

Рицос е носител на Златния венец на Стружките вечери на поезията през 1985 г.

Получава също и наградата „Алфред дьо Вини“, наградата „Таормина“, Катания, Сицилия, и наградата „Сереньо Бриенци“, Италия (1976).^[4]

Избран е за почетен доктор на Солунския университет „Аристотел“^[5], Бирмингамския университет (1978)^[6], Лайпцигския университет „Карл Маркс“ (1984)^[7][8] и Атинския университет (1987), и за почетен член на Академия „Маларме“.

Избран е за член на Академията на науките и литературата в Майнц и на Академията на науките и литературата в Атина. Председател е на Гръцко-съветската асоциация (1975).^[4]

Почетен гражданин на Никозия (1979), Елефсина (1982) и Лариса (1983).^[4]

През 1987 г. кметът на Атина го награждава със Златен почетен медал на града.^[4]

Библиография

Поезия

• Τρακτέρ (Трактор), (1934)
• Πυραμίδες (Пирамиди), (1935)
• Επιτάφιος (Епитафия), (1936)
• Το τραγούδι της αδελφής μου (Елегия за сестра ми), (1937)
• Εαρινή συμφωνία (Пролетна симфония), (1938)
• Το εμβατήριο του ωκεανού (Маршът на океана), (1940)
• Παλιά μαζούρκα σε ρυθμό βροχής (Старата мазурка с ритъм на дъжд), (1943)
• Δοκιμασία (Процесът), (1943)
• Ο σύντροφός μας (Нашият другар), (1945)
• Ο άνθρωπος με το γαρύφαλλο (Човекът с карамфила), (1952)
• Αγρύπνια (Събуждане), (1954)
• Πρωινό άστρο (Звезда за закуска), (1955)
• Η σονάτα του σεληνόφωτος (Лунната соната), (1956)
• Χρονικό (Хроника), (1957)
• Αποχαιρετισμός (Сбогом), (1957
• Χειμερινή διαύγεια (Зимна яснота), (1957)
• Πέτρινος χρόνος (Каменна година), (1957)
• Οι γειτονιές του κόσμου (Космическите гета), (1957)
• Οταν έρχεται ο ξένος (Когато дойде странник), (1958)
• Ανυπόταχτη πολιτεία (Ново управление), (1958)
• Η αρχιτεκτονική των δέντρων (Архитектоника на дърветата), (1958)
• Οι γερόντισσες κ' η θάλασσα (Стариците и морето), (1959)
• Υδρία (Урна), (1957)
• Το παράθυρο (Прозорец), (1960)
• Η γέφυρα (Мостът), (1960)
• Ο Μαύρος Αγιος (Черният светец), (1961)
• Το νεκρό σπίτι (Мъртвият дом), (1962)
• Κάτω απ' τον ίσκιο του βουνού (Под сянката на планината), (1962)
• Το δέντρο της φυλακής και οι γυναίκες (Дървото на затвора и жените), (1963)
• 12 ποιήματα για τον Καβάφη (12 поеми за Кавафис), (1963)
• Μαρτυρίες Α, (1963)
• Παιχνίδια τ'ουρανού και του νερού (Играчките на небето и водата), (1964)
• Φιλοκτήτης (Филоктет), (1965)
• Ρωμιοσύνη (Елинизмът), (1966)
• Μαρτυρίες Β, (1966)
• Ορέστης (Орест), (1966)
• Όστραβα, (1967)
• Πέτρες, Επαναλήψεις, Κιγκλίδωμα (Камъни, повторения, парапети), (1972)
• Η Ελένη (Елена), (1972)
• Χειρονομίες (Жестове), (1972)
• Τέταρτη διάσταση (Четвърто измерение), (1972)
• Η επιστροφή της Ιφιγένεια (Завръщането на Ифигения), (1972)
• Χρυσόθεμις (Хризотемида), (1972)
• Ισμήνη (Исмена), (1972)
• Δεκαοχτώ λιανοτράγουδα της πικρής πατρίδας (18 малки песни за горчивата родина), (1973)
• Διάδρομος και σκάλα (Коридор и стълба), (1973)
• Γκραγκάντα, (1973)
• Σεπτήρια και Δαφνηφόρια, (1973)
• Ο αφανισμός της Μήλος (Унищожението на Милос), (1974)
• Υμνος και θρήνος για την Κύπρο (Химн и трен за Кипър), (1974)
• Καπνισμένο τσουκάλι (Опушено глинено гърне), (1974)
• Κωδωνοστάσιο (Камбанария), (1974)
• Χάρτινα (Хартия), (1974)
• Ο τοίχος μέσα στον καθρέφτη (Стената в огледалото), (1974)
• Η Κυρά των Αμπελιών (Господарката на лозята), (1975)
• Η τελευταία προ Ανθρώπου Εκατονταετία, (1975)
• Τα επικαιρικά (Актуалните въпроси), (1975)
• Ημερολόγιο εξορίας (Календар на изгнанието), (1975)
• Μαντατοφόρες (Програми), (1975)
• Θυρωρείο (Портиер), (1976)
• Το μακρινό (Далечното), (1977)
• Γιγνεσθαι (Ставайки), (1977)
• Βολιδοσκόπος, (1978)
• Τοιχοκολλητής (Плакат), (1978)
• Τροχονόμος (Пътен полицай), (1978)
• Η Πύλη (Портите), (1978)
• Το σώμα και το αίμα (Тялото и кръвта), (1978)
• Μονεβασιώτισσες, (1978)
• Το τερατώδες αριστούργημα (Чудовищният шедьовър), (1978)
• Φαίδρα (Федра), (1978)
• Λοιπόν (След това), (1978)
• Το ρόπτρο (Чукалото), (1978)
• Μια πυγολαμπίδα φωτίζει τη νύψτα (Светулка свети в нощта), (1978)
• Γραφή Τυφλού (Писане на сляпо), (1979)
• Όνειρο καλοκαιρινού μεσημεριού (Блажен летен сън), (1980)
• Διαφάνεια (Прозрачност), (1980)
• Πάροδος (Преход), (1980)
• Μονόχορδα (На една струна), (1980)
• Τα ερωτικά (Еротика), (1981)
• Συντροφικά τραγούδια (Песен за другарите), (1981)
• Υπόκωφα (Приглушено), (1982)
• Μονοβασιά (Обща основа), (1982)
• Το χορικό των σφουγγαράδων, (1983)
• Τειρεσίας (Тирезий), (1983)
• Με το σκούντημα του αγκώνα, (1984)
• Ταναγραίες (Танагра), (1984)
• Ανταποκρίσεις (Отзиви), (1987)
• 3Χ111 Τρίστιχα (3х111 тристишия), (1987)
• Αργά πολύ αργά μέσα στη νύχτα (Късно, твърде късно през нощта), (1991)

Драматургия

• Μια γυναίκα πλάι στη θάλασσα (Една жена на брега на морето), (1942)
• Πέρα απ'τον ίσκιο των κυπαρισσιών (Извън сянката на кипарисите), (1947)
• Τα ραβδιά των τυφλών, (1959)
• Ο λόφος με το συντριβάνι

Преводи

• Александър Блок, Дванайсетте, (1957)
• Антология на румънската поезия, (1961)
• Атила Йожеф, Стихотворения, (1963)
• Владимир Маяковски, Стихотворения, (1964)
• Дора Габе, Мен, майка ми и света, (1965)
• Иля Еренбург, Дървото, (1966)
• Назъм Хикмет, Стихотворения, (1966)
• Антология на чешката и словашката поезия, (1966)
• Николас Гилен, Голямата зоологическа градина, (1966)
• Алексей Толстой, Ядосаната коза, (1976)
• Хо Ши Мин, Затворнически календар

На български

• Янис Рицос. Избрана лирика. София: Народна култура, 1961, 147 с.
• Янис Рицос. Четвъртото измерение. Превод Здравка Михайлова и Яна Букова. София: Фондация за българска литература, 2002, 227 с. (ISBN 954-677-021-3)
• Никола Вапцаров, Янис Рицос. За него – живота – направил бих всичко. Така е братко, както си го казал. София: Вяра, 2004. (ISBN 954-9409-03-1)
• Янис Рицос. Ариостос Внимателния разказва мигове от живота и сънищата си. Превод Здравка Михайлова. София: Балкани, 2005, 92 с. (ISBN 954-9446-08-5)
• Янис Рицос. Писмената на зрящия. Превод Здравка Михайлова. София: Стигмати, 2009. (ISBN 978-954-336-088-8)^[9]

Източници

1. Η Καθημερινή, Έλληνες Ποιητές - Γιάννης Ρίτσος, τόμος Α, σελ. 14.
2. Ελευθεροτυπία, Λέσχη Αθανάτων - Γιάννης Ρίτσος, σελ. 184.
3. Wagner, Guy. Ritsos // 2003. Архивиран от оригинала на 2008-10-14. Посетен на 24 януари 2009.
4. „Ρίτσος Γιάννης“, Βιογραφίες Ανθολογούμενων Λογοτεχνών στα βιβλία Νεοελληνικής Λογοτεχνίας Γυμνασίου - Λυκείου.
5. Κώστας Καναβούρης. Οι Επίτιμοι Διδάκτορες Ρίτσος και Άνθιμος // Artinews.gr, 19.07.2019. Инициативата за присъждане на почетна докторска степен на Янис Рицос в Университета „Аристотел“ постъпва по предложение на професор Г. П. Савидис.
6. Honorary Graduates of the University of Birmingham // University of Birmingham.
7. Redaktion. Der kommunistische Dichter Jannis Ritsos wird in der DDR als ihr Freund bekannt und erhält in Leipzig die Ehrendoktorwürde der Karl-Marx-Universität // Zeitung der Arbeit, 12. Oktober 2024. Инициативата за присъждане на почетна докторска степен на Янис Рицос в Университета „Карл Маркс“ в Лайпциг следва тези на Михаил Шолохов и Пабло Неруда и постъпва в края на летния семестър на 1978 г. (26 юли) от катедрата по антична литература и неоелинистика под ръководството на Юрген Вернер.
8. Verzeichnis der Ehrenpromotionen // Archiv der Universität Leipzig. Архивиран от оригинала на 2020-10-19.
9. Марин Бодаков, „Ходене по буквите“, рец. в „Култура“, бр. 5 (2577), 10 февруари 2010 г.

Външни препратки

• Стихотворения на Янис Рицос в ЛитерНет в превод на Здравка Михайлова
• Янис Рицос, „Пролетна симфония“, превод от гръцки Матейна Нулис, Public Republic, 10 август 2008 г.
• Янис Рицос, „Дългът на поетите“, превод Елисавета Багряна, „Литературен клуб“, Електронна публикация на 26 януари 2009 г.
• Стихотворения на Янис Рицос в списание „Европа 2001“