Мангусти кузиманзе | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Дългоноса кузиманзе (C. obscurus) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
F.Cuvier, 1825 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Мангусти кузиманзе в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Мангустите кузиманзе (Crossarchus) са род мангусти, наричани също мангусти джуджета.[1][2] Те са дребни, силно социални мангусти.[2]
Членовете на този род се срещат в блатистите местности и горите на централна и западна Африка, в държавите Гана, Кот д'Ивоар, Либерия и Сиера Леоне.[2]
Изображение | Име | Разпространение |
---|---|---|
Александрова кузуманзе | Демократична република Конго и Уганда | |
Анзоргова кузиманзе | Демократична република Конго, Ангола | |
Дългоноса кузиманзе | Гана, Кот д'Ивоар, Бенин, Либерия и Сиера Леоне | |
Плоскоглава кузиманзе | Бенин, Камерун и Нигерия |
Мангустите кузиманзе се хранят с насекоми, ларви, малки влечуги, раци и горски плодове. Използват ноктите и муцуните си, за да ровят в листни отпадъци, под изгнили дървета и камъни за насекоми и ларви. Газят в плитки потоци в търсене на сладководни раци .
В повечето райони, където живеят представители на рода, те са числено доминиращи членове на общността на горските хищници.[1]
Женските са полиеструсови и ако не са чифтосани, се разгонват девет пъти в годината. Котилата варират от 2 до 3 годишно. Малките могат да отворят очите си след около дванадесет дни, да ядат твърда храна след три седмици и да имат козина като възрастните индивиди след пет седмици.
Мангустите кузиманзе живеят в групи от 10 до 24. Едно до три семейства живеят в група. Семействата са съставени от брачната двойка и малките. Те са дневни животни и постоянно се скитат из териториите си, като никога не остават на едно място твърде дълго. В своите скитания те си създадат временни убежища. Тъй като нямат постоянни леговища, малките не са в състояние да се придържат към групата в продължение на няколко седмици и трябва да бъдат пренасяни до различни места за хранене. Индивидите в групата се редуват да пренасят малките от място на място и също така помагат при изхранването им.[2]
Тъй като общителните кузиманзе не живеят в открити местообитания, те поддържат контакт в гъстата гора, като издават постоянни подсвирквания, докато се придвижват.[2]
|