Тесноивичест мунго | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
(Grandid., 1867) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Тесноивичест мунго в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Тесноивичест мунго (Mungotictis decemlineata, на малгашки наричан boky-boky (произнася се: [‘bu:ki-‘bu:ki]) е дребен хищен бозайник от семейство мадагаскарски мангустоподобни.[1]
Представителите на вида живеят в сухи листопадни гори в югозападните части на остров Мадагаскар. Видът е разпространен в ивица земя, заемаща около 20 000 km² до Мозамбикския проток, заключена на север от река Цирибихина, на юг до река Фихеренана от океанското равнище до около 125 m. Голямата река Мангоки е естествена преграда за популациите от двете страни, които са обособени в отделни подвидове, както следва:
Тесноивичестите мангусти са дребни с дължина на тялото от 25 до 35 cm, на опашката 23 – 27 cm и тегло 600 – 700 грама. Космената покривка е бежова с 8 – 10 тъмни надлъжни ивици на гърба и отстрани на тялото.[2]
Представителите на вида са дневни, наземни горски обитатели обитаващи сухи листопадни гори. През нощта животните спят в естествени дупки в земята или дупки на паднали и хралупи на живи дървета. Тесноивичестите мангусти са социални животни, движещи се на групи от по 6 – 8 индивида. Могат да поделят едно дърво с тънкотелите лемури, без да си пречат или конкурират.[3]
Тесноивичестите мангусти са основно насекомоядни животни. В менюто им обаче влизат и други безгръбначни и дребни гръбначни, включително гризачи, малки на птици и техните яйца, както и малките на сивия миши лемур.
Периодът на размножаване продължава от декември до април, с основен пик февруари – март. Бременността продължава от 90 до 105 дни, като раждат по едно малко с тегло около 50 грама. Кърменето продължава около два месеца, а полова зрялост настъпва на около две години.[4]
Видът е класифициран като уязвим, като заплахите за неговото оцеляване са свързани с обезлесяването и човешката намеса като добив на мед от диви горски пчели. Основен враг е домашното куче.
|
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка. Можете да се включите към Уикипроект „Африка“. |