Храстово куче | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Почти застрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Lund, 1839 Lund, 1842 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Храстово куче в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Храстово куче (Speothos venaticus) е хищен бозайник от семейство Кучеви. Поради това, че урината, с която маркира територията си има миризма на оцет кучетата са известни и като Оцетни (perro vinagre, zorro vinagre).[2]
Височината му е 30 сантиметра. Тежи от 5 до 7 килограма. Козината му е тъмнокафява. Прилича на малко мече, защото има късо и набито тяло.
Среща се в Централна и Южна Америка.
Храни се предимно с едри гризачи. Случва се да лови и сърни.
Между пръстите си има ципи, които му помагат да плува добре.
|