Червени панди | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Червена панда (A. fulgens) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Gray, 1843 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Червени панди в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Червени панди (Ailuridae) е семейство от разред Хищници. Семейството се състои от червената панда (единственият жив представител) и нейните изчезнали роднини.
Жорж Кювие за първи път описва Ailurus като вид принадлежащ към семейството на миещите мечки през 1825 г.; тази класификация е спорна оттогава.[1] Класифициран е в семейството на миещите мечки поради морфологичните прилики на главата, цветната пръстеновидна опашка и други морфологични и екологични характеристики. Малко по-късно е причислен към семейството на мечките.[2]
Молекулярните филогенетични изследвания показват, че като древен вид от разред Хищници, червената панда е относително близка до американската миеща мечка и може да бъде или монотипно семейство, или подсемейство в семейство Енотови.[1][3][4] Едно задълбочено изследване на популационния анализ на митохондриалната ДНК гласи: „Според вкаменелостите, червената панда се е отделила от общия си прародител с мечките преди около 40 милиона години.“[1][5] С тази дивергенция, чрез сравняване на разликата в ДНК секвенциите между червената панда и миещата мечка, наблюдаваният процент на мутация за червената панда е изчислен като от порядъка на 109, което очевидно е подценяване в сравнение със средния процент при бозайниците. Това подценяване вероятно се дължи на множество повтарящи се мутации, тъй като дивергенцията между червената панда и миещата мечка е изключително дълбока.
Най-новото молекулярно-систематично изследване на ДНК поставя червената панда в нейно собствено независимо семейство, Червени панди (Ailuridae). То от своя страна е част от трихотомия в широкото надсемейство Пороподобни, което включва също Енотови (Procyonidae) и група, която допълнително се подразделя на Скунксови (Mephitidae) и Порови (Mustelidae); но не е мечка (Ursidae).[6]
Червените панди изглежда са възникнали през късния олигоцен до ранния миоцен в Европа. Най-ранният известен член, Amphictis, вероятно е бил неспециализирано месоядно животно, съдейки по зъбите му. Впоследствие предшествениците на червените панди са се разпръснали в Азия и Северна Америка. Фосилът Симоцион, който има размерите на пума и е открит в средния миоцен – ранния плиоцен в Европа, Северна Америка и Китай, вероятно е бил хиперхищник. Подобно на съвременната червена панда, симоцион има „фалшив палец“, който му помага при катеренето. Членове на подсемейство Ailurinae, което включва съвременната червена панда, както и изчезналите родове Pristinailurus и Parailurus, развиват специализирана дентална морфология със затъпени издатини, създавайки ефективна повърхност за смилане за обработка на растителен материал.
Взаимоотношения между червените панди и другите хищници е показана в долното филогенично дърво, базирано на молекулярен филогеничен анализ на 6 гена във Флин, 2005 г.[7]
Carnivora |
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
В допълнение към Ailurus, семейството Ailuridae включва седем изчезнали рода, повечето от които са причислени към три подсемейства: Amphicinae, Simocyoninae и Ailurinae.[8][9][10][11]
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ailuridae в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |