Червени панди

Червени панди
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):Зверозъби влечуги (†Theriodontia)
клас:Бозайници (Mammalia)
(без ранг):Еутерии (Eutheria)
клон:Pan-Carnivora
клон:Carnivoramorpha
клон:Carnivoraformes
разред:Хищници (Carnivora)
надсемейство:Пороподобни (Musteloidea)
семейство:Червени панди (Ailuridae)
Научно наименование
Gray, 1843
Разпространение
Червени панди в Общомедия
[ редактиране ]

Червени панди (Ailuridae) е семейство от разред Хищници. Семейството се състои от червената панда (единственият жив представител) и нейните изчезнали роднини.

Жорж Кювие за първи път описва Ailurus като вид принадлежащ към семейството на миещите мечки през 1825 г.; тази класификация е спорна оттогава.[1] Класифициран е в семейството на миещите мечки поради морфологичните прилики на главата, цветната пръстеновидна опашка и други морфологични и екологични характеристики. Малко по-късно е причислен към семейството на мечките.[2]

Молекулярните филогенетични изследвания показват, че като древен вид от разред Хищници, червената панда е относително близка до американската миеща мечка и може да бъде или монотипно семейство, или подсемейство в семейство Енотови.[1][3][4] Едно задълбочено изследване на популационния анализ на митохондриалната ДНК гласи: „Според вкаменелостите, червената панда се е отделила от общия си прародител с мечките преди около 40 милиона години.“[1][5] С тази дивергенция, чрез сравняване на разликата в ДНК секвенциите между червената панда и миещата мечка, наблюдаваният процент на мутация за червената панда е изчислен като от порядъка на 109, което очевидно е подценяване в сравнение със средния процент при бозайниците. Това подценяване вероятно се дължи на множество повтарящи се мутации, тъй като дивергенцията между червената панда и миещата мечка е изключително дълбока. 

Най-новото молекулярно-систематично изследване на ДНК поставя червената панда в нейно собствено независимо семейство, Червени панди (Ailuridae). То от своя страна е част от трихотомия в широкото надсемейство Пороподобни, което включва също Енотови (Procyonidae) и група, която допълнително се подразделя на Скунксови (Mephitidae) и Порови (Mustelidae); но не е мечка (Ursidae).[6]

Червените панди изглежда са възникнали през късния олигоцен до ранния миоцен в Европа. Най-ранният известен член, Amphictis, вероятно е бил неспециализирано месоядно животно, съдейки по зъбите му. Впоследствие предшествениците на червените панди са се разпръснали в Азия и Северна Америка. Фосилът Симоцион, който има размерите на пума и е открит в средния миоцен – ранния плиоцен в Европа, Северна Америка и Китай, вероятно е бил хиперхищник. Подобно на съвременната червена панда, симоцион има „фалшив палец“, който му помага при катеренето. Членове на подсемейство Ailurinae, което включва съвременната червена панда, както и изчезналите родове Pristinailurus и Parailurus, развиват специализирана дентална морфология със затъпени издатини, създавайки ефективна повърхност за смилане за обработка на растителен материал.

Взаимоотношения между червените панди и другите хищници е показана в долното филогенично дърво, базирано на молекулярен филогеничен анализ на 6 гена във Флин, 2005 г.[7]

Carnivora

Feliformia Ocelot


   Caniformia   

Canidae African golden wolf


   Arctoidea   
   

Ursidae Brown bear




Pinnipedia Common seal


Musteloidea

Ailuridae Red panda




Mephitidae Striped skunk




Procyonidae Common raccoon



Mustelidae Steppe polecat









В допълнение към Ailurus, семейството Ailuridae включва седем изчезнали рода, повечето от които са причислени към три подсемейства: Amphicinae, Simocyoninae и Ailurinae.[8][9][10][11]

  • Семейство Ailuridae JE Gray, 1856
    • Подсемейство † Amphictinae ? Wing, 1896 г
      • Амфиктис ? Помел, 1853 г
        • Amphictis borbonica Viret, 1929
        • Amphictis ambigua (Gervais, 1872)
        • Amphictis milloquensis (Helbing, 1936)
        • Amphictis antiqua (de Blainville, 1842)
        • Amphictis schlosseri Heizmann & Morlo, 1994
        • Amphictis prolongata Morlo, 1996
        • Amphictis wintershofensis Roth, 1994
        • Amphictis cuspida Nagel, 2003
        • Amphictis timucua JA Baskin, 2017 [12]
    • Подсемейство † Simocyoninae Dawkins, 1868
      • Акциоцион , 1947 г
        • Actiocyon parverratis Smith et al., 2016 [13]
        • Actiocyon leardi Stock, 1947
      • Alopecocyon Camp & Vanderhoof, 1940 г
        • Alopecocyon getti Mein, 1958
        • Alopecocyon goeriachensis (Toula, 1884)
      • Protursus Crusafont & Kurtén, 1976
        • Protursus simpsoni Crusafont & Kurtén, 1976
      • Симоцион Вагнер, 1858 г
        • Simocyon primigenius (Roth & Wagner, 1854)
        • Simocyon diaphorus (Kaup, 1832)
        • Simocyon batalleri Viret, 1929
        • Simocyon hungaricus Kadic & Kretzoi, 1927
    • Подсемейство Ailurinae JE Gray, 1843
      • Magerictis Ginsburg et al., 1997
        • Magerictis imperialensis Ginsburg et al., 1997
      • Племе Pristinailurini Wallace & Lyon, 2022 г
        • Pristinailurus Wallace & Wang, 2004
          • Pristinailurus bristoli Wallace & Wang, 2004
        • Параилурус Шлосер, 1899 г
          • Parailurus anglicus (Dawkins, 1888) [ Parailurus hungaricus Kormos , 1935 ]
          • Parailurus tedfordi Wallace & Lyon, 2022 г
          • Parailurus baikalicus Sotnikova, 2008
      • Племе Айлурини
        • Червена панда Ф. Кювие, 1825 г
          • Ailurus fulgens - Червена панда
            • Ailurus fulgens styani Thomas, 1902 – Източна червена панда
            • Ailurus fulgens fulgens F. Cuvier, 1825 – Западна червена панда
  1. а б в Uncertainty in Science: is the Giant panda a bear or a raccoon? // Nature 323 (6091). 1986. DOI:10.1038/323769a0. с. 769–771.
  2. Ailurus fulgens // Mammalian Species (222). American Society of Mammalogists, 1984. DOI:10.2307/3503840. с. 1–8.
  3. Mitochondrial DNA sequence evolution in the Arctoidea // PNAS 90 (20). 1993. DOI:10.1073/pnas.90.20.9557. с. 9557–9561.
  4. Molecular Phylogeny of the Red Panda (Ailurus fulgens) // J. Hered. 86 (6). 1995. DOI:10.1093/oxfordjournals.jhered.a111615. с. 413–422.
  5. Genetic Diversity and Population History of the Red Panda (Ailurus fulgens) as Inferred from Mitochondrial DNA Sequence Variations // Molecular Biology and Evolution 18 (6). 2001. DOI:10.1093/oxfordjournals.molbev.a003878. с. 1070–1076.
  6. Whence the Red Panda? // Molecular Phylogenetics and Evolution 17 (2). 1 November 2000. DOI:10.1006/mpev.2000.0819. с. 190–99. Архивиран от оригинала на 13 April 2018.
  7. Molecular phylogeny of the Carnivora (Mammalia): Assessing the impact of increased sampling on resolving enigmatic relationships // Systematic Biology 54 (2). 2005. DOI:10.1080/10635150590923326. с. 317–337.
  8. Ailurid carnivoran mammal Simocyon from the late Miocene of Spain and the systematics of the genus // Acta Palaeontologica Polonica 50. 2005. с. 219–238.
  9. Evidence of a false thumb in a fossil carnivore clarifies the evolution of pandas // Proceedings of the National Academy of Sciences 103 (2). 2006. DOI:10.1073/pnas.0504899102. с. 379–382.
  10. Two new carnivores from an unusual late Tertiary forest biota in eastern North America // Nature 431 (7008). 2004. DOI:10.1038/nature02819. с. 556–559.
  11. Morlo, Michael. Molecular and morphological evidence for Ailuridae and a review of its genera // Carnivoran Evolution: New Views on Phylogeny, Form, and Function. 2010. ISBN 978-0-521-73586-5. DOI:10.1017/CBO9781139193436.005. с. 92–140.
  12. Additional carnivorans from the early Hemingfordian Miller Local Fauna, Florida // Journal of Vertebrate Paleontology 37 (2). 2017. DOI:10.1080/02724634.2017.1293069. с. e1293069.
  13. Middle Miocene carnivorans from the Monarch Mill Formation, Nevada // Acta Palaeontologica Polonica 61 (1). 2016. DOI:10.4202/app.00111.2014. с. 231–252.

Допълнителна информация

[редактиране | редактиране на кода]
  • Davis Davis D. The Giant Panda: A Morphological Study of Evolutionary Mechanisms // Zoology Memoirs 3. 1964. с. 1–339.
  • Decker D.M., Wozencraft W.C. Phylogenetic Analysis of Recent Procyonid Genera // Journal of Mammalogy 72 (1). 1991. DOI:10.2307/1381979. с. 42–55.
  • Flynn, J.J. and G.D. Wesley Hunt. (2005a). "Carnivora." in The Rise of Placental Mammals: Origin, Timing and Relationships of the Major Extant Clades, by D. Archibold and K. Rose. Baltimore. ISBN 0-8018-8022-XISBN 0-8018-8022-X
  • Flynn John J. Molecular phylogeny of the Carnivora (Mammalia): ASS-ASS the impact of increased sampling to on resolving enigmatic relationships // Systematic Biology 54 (2). 2005b. DOI:10.1080/10635150590923326. с. 1–21.
  • Flynn, John J. Flynn, Michael A. Nedbal, J.W. Dragoo, and R.L. Honeycutt. (1998) "Whence the Red Panda?" Molecular Phylogenetics and Evolution. Vol. 17, No. 2, November 2000, pp. 190–199. [1]
  • Glatston, A.R. (1989). Talk Panda Biology. The Hague. ISBN 90-5103-026-6 ISBN 90-5103-026-6
  • Glatston, A.R. (compiler) (1994). "The Red Panda, Olingos, Coatis, Raccoons, and their Relatives: Status survey and conservation action plan for Procyonids and Ailurids."
  • IUCN/SSC Mustelid, Viverrid, and Procyonid Specialist Group. IUCN/SSC, Gland, Switzerland.
  • Gregory W.K. On the Phylogenetic Relationships of the Giant Panda (Ailuropoda) to other Arctoid Carnivores // American Museum Novitates (878). 1936. с. 1–29.
  • Hu, J.C. (1990). "Proceedings of studies of the red panda." Chinese Scientific Publishing, Beijing, China [in Chinese].
  • Wilson, Don E. and DeeAnn M. Reeder. (2005). Mammal of Species of the World. Johns Hopkins University press. ISBN 0-8018-8221-4 ISBN 0-8018-8221-4.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ailuridae в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​