Янис Рицос

Янис Рицос
Бюст на Янис Рицос в родната Монемвасия
Роден	1 май 1909 г. Монемвасия, Гърция
Починал	11 ноември 1990 г. (81 г.) Атина, Гърция
Националност	Гърция
Активен период	1934 – 1987
Жанр	стихотворение, драма, есе
Направление	модернизъм
Награди	Ленинска награда за мир (1975) Златен венец на Стружките вечери на поезията (1985)
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
Янис Рицос в Общомедия

Янис Рицос (на гръцки: Γιάννης Ρίτσος) е гръцки поет и ляв политически активист, член на Гръцката съпротива по време на Втората световна война. На него е посветен страховития „парк на душите“ на планината Парнита над Атина.

Биография

Родният дом на Рицос в Монемвасия

Янис Рицос се ражда в заможно семейство на земевладелци в Монемвасия, но още като дете претърпява тежки загуби. Още като съвсем малък той е свидетел на смъртта на майка си и по-големия си брат от туберкулоза, след това прибирането на баща му в психиатрична клиника и финансовия срив на семейството. Самият Янис е изпратен в санаториум за туберкулозно болни, където остава между 1927 и 1931 г.^[1]

Начало на литературните му занимания

През 1931 г. Рицос става член на Гръцката комунистическа партия (KKE). Кръгът му от приятели се състои от работници и естествено идва отпечатването на Трактор през 1934 г., вдъхновен от футуризма на Владимир Маяковски. През 1935 г. излиза и Пирамиди. Тези две произведения бележат крехкия баланс между вярата в бъдещето, основана на комунистическия идеал, и отчаянието от собствената участ.

Големият обрат в поетиката на Рицос е поемата Епитафия, публикувана през 1936 г.

Политическите катаклизми на 30-те години

През август 1936 г. на власт идва десният авторитарен режим на Йоанис Метаксас и Епитафия е публично изгорена в подножието на Акропола в Атина. Рицос вече е променил своята поетика: използвайки постиженията на сюрреализма в полето на сънищата и изненадващите асоциации. През този период Рицос публикува Елегия за сестра ми (1937), Симфония на пролетта (1938).

Окупация, Гражданска война и Хунта

По време на Окупацията на Гърция през Втората световна война (1941–1945) той става член на EAM (Националния фронт за освобождение) и написва няколко поеми за гръцката Съпротива. Рицос подкрепя левицата и в последвалата Гражданска война (1946-1949). През 1948 г. е арестуван и изпратен за четири години в затворнически лагер. През 1950-те Епитафия, върху която Микис Теодоракис е написал музика, се превръща в химн на гръцката левица.

За дълги периоди поради левите ѝ идеи поезията му е забранена за отпечатване в Гърция.

Една от най-важните му творби е Лунната соната (1956).

През 1967 г. е арестуван от диктатурата на Пападопулос и изпратен в лагер в Гярос.

Признание

Днес Рицос се приема за един от петимата най-големи поети на Гърция, редом до Константинос Кавафис, Костас Кариотакис, Георгиос Сеферис, и Одисеас Елитис. На едно място френският поет Луи Арагон казва, че Рицос е „най-големият съвременен поет“. Неуспешно е предлаган девет пъти за Нобелова награда за литература. Когато печели Ленинската награда за мир (преди 1956 г. –Сталинска награда за мир) той заявява: „Тази награда е по-важна за мен от Нобеловата“. Рицос е лауреат и на Димитровска награда за литература.

Рицос е носител на Златния венец на Стружките вечери на поезията през 1985 г.

Библиография

Поезия

• Τρακτέρ (Трактор), (1934)
• Πυραμίδες (Пирамиди), (1935)
• Επιτάφιος (Епитафия), (1936)
• Το τραγούδι της αδελφής μου (Елегия за сестра ми), (1937)
• Εαρινή συμφωνία (Пролетна симфония), (1938)
• Το εμβατήριο του ωκεανού (Маршът на океана), (1940)
• Παλιά μαζούρκα σε ρυθμό βροχής (Старата мазурка с ритъм на дъжд), (1943)
• Δοκιμασία (Процесът), (1943)
• Ο σύντροφός μας (Нашият другар), (1945)
• Ο άνθρωπος με το γαρύφαλλο (Човекът с карамфила), (1952)
• Αγρύπνια (Събуждане), (1954)
• Πρωινό άστρο (Звезда за закуска), (1955)
• Η σονάτα του σεληνόφωτος (Лунната соната), (1956)
• Χρονικό (Хроника), (1957)
• Αποχαιρετισμός (Сбогом), (1957
• Χειμερινή διαύγεια (Зимна яснота), (1957)
• Πέτρινος χρόνος (Каменна година), (1957)
• Οι γειτονιές του κόσμου (Космическите гета), (1957)
• Οταν έρχεται ο ξένος (Когато дойде странник), (1958)
• Ανυπόταχτη πολιτεία (Ново управление), (1958)
• Η αρχιτεκτονική των δέντρων (Архитектоника на дърветата), (1958)
• Οι γερόντισσες κ' η θάλασσα (Стариците и морето), (1959)
• Υδρία (Урна), (1957)
• Το παράθυρο (Прозорец), (1960)
• Η γέφυρα (Мостът), (1960)
• Ο Μαύρος Αγιος (Черният светец), (1961)
• Το νεκρό σπίτι (Мъртвият дом), (1962)
• Κάτω απ' τον ίσκιο του βουνού (Под сянката на планината), (1962)
• Το δέντρο της φυλακής και οι γυναίκες (Дървото на затвора и жените), (1963)
• 12 ποιήματα για τον Καβάφη (12 поеми за Кавафис), (1963)
• Μαρτυρίες Α, (1963)
• Παιχνίδια τ'ουρανού και του νερού (Играчките на небето и водата), (1964)
• Φιλοκτήτης (Филоктет), (1965)
• Ρωμιοσύνη (Елинизмът), (1966)
• Μαρτυρίες Β, (1966)
• Ορέστης (Орест), (1966)
• Όστραβα, (1967)
• Πέτρες, Επαναλήψεις, Κιγκλίδωμα (Камъни, повторения, парапети), (1972)
• Η Ελένη (Елена), (1972)
• Χειρονομίες (Жестове), (1972)
• Τέταρτη διάσταση (Четвърто измерение), (1972)
• Η επιστροφή της Ιφιγένεια (Завръщането на Ифигения), (1972)
• Χρυσόθεμις (Хризотемида), (1972)
• Ισμήνη (Исмена), (1972)
• 18 Λιανοτράγουδα της Πικρής Πατρίδας|Δεκαοχτώ λιανοτράγουδα της πικρής πατρίδας (18 малки песни за горчивата родина), (1973)
• Διάδρομος και σκάλα (Коридор и стълба), (1973)
• Γκραγκάντα, (1973)
• Σεπτήρια και Δαφνηφόρια, (1973)
• Ο αφανισμός της Μήλος (Унищожението на Милос), (1974)
• Υμνος και θρήνος για την Κύπρο (Химн и трен за Кипър), (1974)
• Καπνισμένο τσουκάλι (Опушено глинено гърне), (1974)
• Κωδωνοστάσιο (Камбанария), (1974)
• Χάρτινα (Хартия), (1974)
• Ο τοίχος μέσα στον καθρέφτη (Стената в огледалото), (1974)
• Η Κυρά των Αμπελιών (Господарката на лозята), (1975)
• Η τελευταία προ Ανθρώπου Εκατονταετία, (1975)
• Τα επικαιρικά (Актуалните въпроси), (1975)
• Ημερολόγιο εξορίας (Календар на изгнанието), (1975)
• Μαντατοφόρες (Програми), (1975)
• Θυρωρείο (Портиер), (1976)
• Το μακρινό (Далечното), (1977)
• Γιγνεσθαι (Ставайки), (1977)
• Βολιδοσκόπος, (1978)
• Τοιχοκολλητής (Плакат), (1978)
• Τροχονόμος (Пътен полицай), (1978)
• Η Πύλη (Портите), (1978)
• Το σώμα και το αίμα (Тялото и кръвта), (1978)
• Μονεβασιώτισσες, (1978)
• Το τερατώδες αριστούργημα (Чудовищният шедьовър), (1978)
• Φαίδρα (Федра), (1978)
• Λοιπόν (След това), (1978)
• Το ρόπτρο (Чукалото), (1978)
• Μια πυγολαμπίδα φωτίζει τη νύψτα (Светулка свети в нощта), (1978)
• Γραφή Τυφλού (Писане на сляпо), (1979)
• Όνειρο καλοκαιρινού μεσημεριού (Блажен летен сън), (1980)
• Διαφάνεια (Прозрачност), (1980)
• Πάροδος (Преход), (1980)
• Μονόχορδα (На една струна), (1980)
• Τα ερωτικά (Еротика), (1981)
• Συντροφικά τραγούδια (Песен за другарите), (1981)
• Υπόκωφα (Приглушено), (1982)
• Μονοβασιά (Обща основа), (1982)
• Το χορικό των σφουγγαράδων, (1983)
• Τειρεσίας (Тирезий), (1983)
• Με το σκούντημα του αγκώνα, (1984)
• Ταναγραίες (Танагра), (1984)
• Ανταποκρίσεις (Отзиви), (1987)
• 3Χ111 Τρίστιχα (3х111 тристишия), (1987)
• Αργά πολύ αργά μέσα στη νύχτα (Късно, твърде късно през нощта), (1991)

Драматургия

• Μια γυναίκα πλάι στη θάλασσα (Една жена на брега на морето), (1942)
• Πέρα απ'τον ίσκιο των κυπαρισσιών (Извън сянката на кипарисите), (1947)
• Τα ραβδιά των τυφλών, (1959)
• Ο λόφος με το συντριβάνι

Преводи

• Александър Блок, Дванайсетте, (1957)
• Антология на румънската поезия, (1961)
• Атила Йожеф, Стихотворения, (1963)
• Владимир Маяковски, Стихотворения, (1964)
• Дора Габе, Мен, майка ми и света, (1965)
• Иля Еренбург, Дървото, (1966)
• Назъм Хикмет, Стихотворения, (1966)
• Антология на чешката и словашката поезия, (1966)
• Николас Гилен, Голямата зоологическа градина, (1966)
• Алексей Толстой, Ядосаната коза, (1976)
• Хо Ши Мин, Затворнически календар

На български

• Янис Рицос. Избрана лирика. София: Народна култура, 1961, 147 с.
• Янис Рицос. Четвъртото измерение. Превод Здравка Михайлова и Яна Букова. София: Фондация за българска литература, 2002, 227 с. (ISBN 954-677-021-3)
• Никола Вапцаров, Янис Рицос. За него – живота – направил бих всичко. Така е братко, както си го казал. София: Вяра, 2004. (ISBN 954-9409-03-1)
• Янис Рицос. Ариостос Внимателния разказва мигове от живота и сънищата си. Превод Здравка Михайлова. София: Балкани, 2005, 92 с. (ISBN 954-9446-08-5)
• Янис Рицос. Писмената на зрящия. Превод Здравка Михайлова. София: Стигмати, 2009. (ISBN 978-954-336-088-8)^[2]

Източници

1. Wagner, Guy. Ritsos // 2003. Архивиран от оригинала на 2008-10-14. Посетен на 24 януари 2009.
2. Марин Бодаков, „Ходене по буквите“, рец. в „Култура“, бр. 5 (2577), 10 февруари 2010 г.

Външни препратки

• Стихотворения на Янис Рицос в ЛитерНет в превод на Здравка Михайлова
• Янис Рицос, „Пролетна симфония“, превод от гръцки Матейна Нулис, Public Republic, 10 август 2008 г.
• Янис Рицос, „Дългът на поетите“, превод Елисавета Багряна, „Литературен клуб“, Електронна публикация на 26 януари 2009 г.
• Стихотворения на Янис Рицос в списание „Европа 2001“